"Дунавска правда", "Утро" и "Форум" за Боровското съкровище, тракийската гробница и други малко познати археологически находки

            В бр. 206 от 31 август 1985 г. на в. „Дунавска правда” открих най-изненадващия за мен текст, отново на археолога Димитър Иванов – главен уредник в Окръжния исторически музей. Текстът е в рубриката „Богатствата на музея”, със заглавие „Уникална находка” и подзаглавие „Стенопис на тракийска гробница край Борово.

            В Русенския музей се съхраняват много стенописни фрагменти от Ивановските скални църкви, консервирани и монтирани на отделни пана. Измежду тях се намира още един съвсем различен по стил, по-ранен с около 17 столетия. Той е украсявал гробницата на починал тракиец.

            През 1977 г. в една от надгробните могили край Борово бе открита гробна яма на 5 м под могилния насип. Тя е била вкопана в льоса и разделена на две отделения – гробна камера и преддверие и много напомня на зиданите тракийски гробници. Стените на гробната камера са намазани с фин глинен разтвор и след това оцветени изцяло с бяла боя. Западната по-къса страна е била разчленена на две части. В основата й най-долу е положен подпис с черна боя, напомнящ на цокъла в зиданите гробници. По горния му край са разположени на групи 7 черни и 13 червени триъгълници. В двата края на така създадената композиция са поместени по един чер триъгълник с върха надолу, върху основата на който са стъпили по две успоредни пречупени чертички.

            Почти успоредно над този фриз от черно-червени триъгълници е прокарана права червена линия, използувана като основа за разполагането на 8 червени триъгълника. Поради голямата влажност боите са изгубили свежестта си. Лабораторните изследвания показват, че се касае за използуването на червена охра, растителна черна боя и креда. Установено е наличието на яйце.

            Стенната декорация на гробничните постройки в Тракия е често явление. Голяма група от тях са запазили следи от близка по стил украса, включваща обикновено геометрични мотиви, която е датирана различно – от началото до края на 4 в. пр. н. е. Към тази поредица несъмнено принадлежи и стенописната украса от Борово. При всички случаи става дума за изписване на зидани гробници. Новият момент, който внася надгробната могила от Борово, е, от една страна изоставянето на строителството на зидани гробници и замяната им с изсечена в льоса яма с две отделения, които по функционалното си предназначение точно отговарят на гробната камера с преддверие, зидано …/думата е заличена в оригинала/. От друга страна …/думата е заличена в оригинала/ плана на гробничната постройка се запазва и системата на декорацията, станала вече традиционна, въпреки необичайното трудно условие при които е трябвало да бъде реализирана. Друг малко обичаен елемент е полагането на останките на покойника направо на пода на ямата.

            Това обедняване откъм погребални дарове е характерно явление за 3 в. пр. н. е. и по-късно, което се обяснява с кризисните явления в тракийското общество. Стиловата близост на запазената в Борово стенна декорация с редица паметници от 4 в. пр. н. е., както и имитирането на плана на двукамерните зидани гробници е в полза на една малко по-късна дата, най-вероятно първата половина на 3 в. пр. н. е.

            Спасяването на стенописния фрагмент от гробницата в Борово, консервирането и монтирането му върху отделно пано ще позволи поставянето му в бъдещта музейна експозиция като уникална художествена илюстрация на древно тракийското изкуство.”

Боровско тракийско сребърно съкровище - оригинал

В бр. 34 от 09.02.1985 г. на в. „Дунавска правда” – Димитър Иванов – завеждащ отдел „Археология” в Окръжния исторически музей пише следното: „През декември 1974 г. на върха на Беленския хълм, увенчан с голямата надгробна могила „Сиври тепе”, бяха открити пет сребърни съда. Макар и натрошени на части, те още тогава поразяваха с изключителната си изработка. Тази археологическа сензация бързо стана известна като „Боровското съкровище”. След консервиране и реставриране съдовете бяха включени в голямата тракийска изложба и за пръв път след Русе бяха показани на широката общественост в Лондон през 1976 г, а след това и в повечето европейски столици, също така в САЩ, Куба, Индия, Япония.”

           

Отново в рубриката „Богатствата на музея” на в. „Дунавска правда” четем любопитния текст: „Култова фигура от Борово”. Неин автор е добре познатият ни вече Димитър Иванов.

            „При ахеологически разкопки в една от надгробните могили край гр. Борово през 1977 г. беше открита част от глинена фигура на овен. От нея е запазена глава и шия. Изображението на животното е много схематично. Муцуната е изтеглена напред и наподобява повече птича човка. От двете страни на главата личи основата на масивни вити рога, вече отчупени. Пред тях малки вдлъбнатини очертават очите. Шията е почти цилиндрична, силно загладена. След моделирането фигурата е била изпечена и е придобила светлокафяв цвят.

            Подобни глинени или каменни фигури, украсени от едната или двете страни с животински глави /овен, кон, куче/ са познати отдавна у нас от проучванията на различните тракийски надгробни могили и светилища. В Тракия те се появяват през втората половина на 4 в. пр. н. е. Доскоро те бяха приписвани на живеещите в тракийските земи келти. Днес е повече от очевидно, че това са произведения на местното тракийско население. Появата и разпространението им се свързва с един от най-старите култове в човешката история – този към домашното огнище. Тези фигури са украсявали огнищата и понякога биват откривани заедно с орнаментирани „огнища” или глинени олтари. При подобни обстоятелства е открита и фигурата от Борово. На площадката, послужила за основа на изграждането на могилния насип, бяха открити 7 култови огнища. Преди насипването на могилата те са били почистени от въглените, пепелта и другите останки, които са разхвърляни из насипа. Там са открити и самата фигура, заедно с многобройни фрагменти от глинени съдове.

            Въз основа на установена в Тракия хронология на култовите глинени и каменни фигури времето на появата им се отнася към втората половина на 4 в. пр. н. е в началото на ранноелинистическия период на тракийската култура. Към същото време се отнася и комплексът от надгробни могили край Борово.

Един невероятен спомен на Иван Коларов – бр. 8 от 29 август 1987 г. на в. „Дунавска правда”

            „Златото на бай Ради”

            „Една заран, беше топла есен, той се стегна по туристически: наложи неизменното теке, заплещи еднодневката, нарами мотичка и забърза към местността Кале дере. Теглеше го не вилно място, а споменът за „дупката”. Още като студент с неколцина приятели се бяха надумали да разкопаят дълбоката яма край селото; стари хора мълвяха, че там, в началото на османското робство, бил затрупан отколешен манастир, от дванайсети век, за да не бъде опожарен от турците. Ала собственикът на нивата на позволи.

            Помнеше мястото, понякога бе пуснал камъче в дупката и беше чул как цопна долу. Но сега  нямаше помен от нея – изчезнали бяха синори, дървета, могилки, наоколо се ширеше кооперативен имот. Все пак разрови тук – там и откри керамични отломки, които му подсказаха наличие на древно селище. Именно това го интересуваше – основите на родното му село. В османския регистър от 1694 то бе отбелязано като Голям Манастир /наред с Малък Манастир – съседното волово/, а върху картата на Северна България, направена от пътешественика Феликс Каниц през 1874 г., двете села фигурираха като Горен Манастир и Долен Манастир. Значи манастирите и селата водят началото си от преди османското нашествие. Но защо Освобождението заварва тука само мохамеданско население? Защо българите – отговори си – или са унищожени, или са потурчени.

            До вечерта напълни еднодневката с керамика и камъни и си тръгна радостен като дете, прероден сякаш от досега с природата, натежала от богата родитба и пъстроцветно ухание.”

            В същата статия Иван Коларов разказва, че бай Ради обходил целият път от Сексагинта Приста /Русе/ през нове /Свищов/ и Никополис Ад Иструм /Никюп/. Крайдунвският път е минавал по брега и от Нове се е отклонявал към село Ботров. Имало е обаче и по-пряк, по височинат, който идвал от Русе и през Горна Манастирица продължавал на юг. 

“Иманяри изпреварват археолозите”

            “Уникалната ни наследствена памет държи Борово. Около една от “Четиритях могили” е открита тракийска гробница. Направените сондажи показват, че е от ІV век преди новата ера – времето на Боровското съкровище.

            За съжаление, разкопките са оставени на началната си фаза. Възможно е поради недостига на средства, музейните работници да са предпочели находките да останат скрити под земята – конкуренцията от “частния археологически сектор” работи бързо и грубо, защото хипотезата да се открие нещо ценно в гробницата е насочила иманярските апетити. Зорки очи забелязали това и алармирали общинската администрация. Ръководството потърсило помощта на специалистите от Историческия музей в Русе, които моментално се отзовали исисторическият обект, определен като обект от национално значение, да бъде запазен. Това била и мисията на съвместната визита в Министерство на културата. Оттам дошло предложението да се продължат разкопките. Общината се ангажирала с организацията на цялата работа и с осигуряването на средства за заснимане на архитектурния план на гробницата, заяви за “Нива” ръководството й.

           

Бр. 129 – 4 юни 1996 г. – в. “Утро” – Археологически разкопки спасиха гробницата от Борово – Димитър Станчев

            През 1974 г. в землището на гр. Борово беше намерен един сервиз от пет сребърни съда. Според изработката и орнаментиката си съкровището представлява шедьовър на тракийската торевтика от първата половина на ІV в. пр. Хр. Въз основа на тази си качества то зае своето достойно място в поредицата от световноизвестните Вълчитрънско, Панагюрско, Рогозенско и др. съкровища. Откриването на Боровското съкровище даде повод за системно проучване на могилния некропол в района на находката. Резулататите от разкопаването на пет от могилите бяха обнадеждаващи. Под един могилен насип беше открита гробница със стнописна украса, под други гробове с инвентар от войнско снаряжение.

            През последните години имянярските страсти осезателно се почувстваха върху останалите непроучени могили. На някои от тях, с риск да бъдат затрупани от земните пластове, иманярите са прокопали 7-8 м дълбоки изкопи. Тази пролет дейността им отново се активизира. В една от могилите те са попаднали на каменна гробница. И в този случай, както и в предходните, иманярите са останали с празни ръце. Гробницата е била ограбена и отчасти разрушена още в древността.

            С оглед съхраняване на паметника Историческият музей в гр. Русе проведе спасителни археологически разкопки.

            Цялата гробница е изградена от много добре обработени каменни блокове от кремавобял варовик. Състои се от едно правоъгълно в план помещение, покрито с полуцилиндричен свод. Входът й се намира на източната фасада, оформен от фино изгладени и профилирани камъни. Вратата, изработена от един варовиков блок, е орнаментирана така, че наподобява обкована дървена врата. При долната и горната основа е била снабдена с по две колелца, които са се движели в глебове. По този начин на отваряне тя е третата по време на откриване плъзгаща се врата на гробница, проучена до сега на Балканския полуостров.

            По плана и устройството гробницата спада към т. нар. тип “македонски гробници”. Те са характерни за елинистическата епоха /последната третина на ІV в. пр. Хр./ и са разпространени предимно в тракийско-македонската област. През последните години подобни гробници са проучени при Свещари, открити са и в съседна Румъния.

            Според оформлението на фасадата и някои други особености гробницата от Борово следва да се датира в последната четвърт или края на ІV в. пр. Хр.

От бр. 178 – 31 юли 1996 г. научаваме, че “Боровската гробница е призната от НИПК” – Галя Димова – “Боровската гробница, която бе открита през пролетта след иманярски акции, най-после бе призната от Националния институт за паметниците на културата за археологически паметник, научи “Утро”. Гробницата датира от около ІV век преди н. е. и е много добре запазена. Тя е изградена от шестостранно издялани каменни блокове и е с голяма стойност. Грижа за нея ще има Историческият музей.

Брой 243 (3577) от 11 октомври 2002 г. – в. “Утро” – “Показват Боровското съкровище за три дни” – Гергана Димитрова.

            Копието на сребърното Боровско съкровище ше бъде извадено днес в залата на “Борисова” 39, съобщиха от  Художествената галерия. Петте тракийски съда за вино от 4 в. пр. Хр. са предоставени от Регионалния исторически музей и не са показвани в Русе от години. Оригиналът на уникалната находка се намира в Националния исторически музей и обиколи Щатите и Финландия като част от националните тракийски богатсва. Боровското съкровище ще бъде експонирано само три дни в РХГ като част от изложбата от артфестивала “Пътят на виното”.

            В експозицията ще бъдат представени и творби на русенски художници – живопис, акварел, пластика. Свои работи на тема “Вино” ще покажат Лъчезар Станев, Гален и Георги Бакърджиеви, Валентин Гогов, Делян Хубанов със скулптура и Виктор Христов със стъклена пластика. Галерията ще извади от фонда си малко познати творби на Стефан Кацаров, Димитър Хинков, Борис Василев, Александър Лазаров. Те ще бъдат експонирани до края на октомври

Брой 1 от 2 януари 2004 г. – в. “Утро” – “Ретроснимки от началото на 20 век ще се правят в музейния център.” (700 000 – 800 000 лв. са нужни, за да се довърши Дворецът на Батенберг) – Гергана Димитрова.

            “Цяла година ще работим за да има Регионалния исторически музей нова сграда в годината на вековния си юбилей”, е обещала кметът Елеонора Николова на директора на музея д-р Николай Ненов. Единственото условие обаче, за да бъде завършен ремонтът на т. нар. Дворец “Батенберг”, е общината да успее да събере необходимите средства от приватизационни дейности за довършването й. Общо за цялостното приключване са необходими 700 000-800 000 лв.

            Има и друг вариант да се работи по сградата, казва д-р Николай Ненов. Според него това може да се прави на части. В момента ВиК инсталацията е завършена 90% трябва да се подхване ел. инсталацията и да се свърже със СОТ, защото никой не охранява бъдещия музеен център. “Доброто желание на ръководството го има, остава да се реализира в рамките на мандата. За разлика от Доходното здание, което стои празно, при нас всяко пространство ще бъде наситено с паметници на културата. Знаем къде какво ще стои”, обяснява музейният шеф.

            Всички тематико-експозиционни планове за бъдещия музеен център са готови и чакат одобрението на Министерството на културата. На първия етаж в сградата ще бъдат разположени сбирки, свързани с античността, ранното Средновековие и Второто българско царство. Респективно посетителите ще могат да се запозная с тракийските погребения и присъствието на ранен Рим по нашата територия, като акцентът ще падне върху Русенската селищна могила. Ще бъдат показани експонати от разкопките в древноримския кастел Ятрус край Кривина и Средновековния град Червен.

            Вторият етаж ще бъде посветен на близки до съвременността периоди. Единият раздел е за етнографията, където ще бъде показана възстановка от традиционна сватба от Русенско. “Бойната слава” ще бъде илюстрирана с материали за Дунавската флотилия, Пети дунавски полк, богатата оръжейна сбирка. Две зали ще бъдат отделени на тема “Улицата – отвън и отвътре”. Там ще присъстват търговската улица и градската история чрез поставянето на бутафорни витрини, ще се видят златарски ателиета и ателиета за шапки, ще има възстановки на интериори от 20-те години на миналия век. С интерес се очаква и пресъздаването на обстановката в някогашния Дом на изкуствата и печата, от който са тръгнали Художествената галерия и Клубът на дейците на културата. Атракция ще бъде ретрофотоателие, където посетителите ще могат да си правят снимки. Ще има голяма зала за временни експозиции, която най-вероятно ще носи името “Батенберг”. В приземния етаж пък ще бъдат настанени фондохранилищата, кафе-клуб и зала за работа с деца.

            Колкото до уникалното Боровско съкровище, което е най-голямата ценност на музея, то ще бъде поставено в специално място на полуетажа. Русенци и гостите на града ще могат да се наслаждават на красотата на петте сребърни съда, които са част от тракийското богатство на България. Така съкровището най-после ще се завърне в Русе, където му се полага да бъде по право, а няма да краси залите на Националния исторически музей в София.

 Брой 43 /505/ от 16-22 ноември 2006 г. – в. “Нива” – “В Борово официално откриха преместената тракийска гробница” – Румен Радев.

            На 10 ноември в Борово бе открита преекспониранта тракийска гробница на гетски аритстократ от IV-III век пр. н. е. Хилядолетният паметник бе пренесен от местността Четири могили в централната градска част, където Общината има намерение да създаде историко-етнографски комплекс.

            “Това е особен ден, защото се случва нещо за първи път не само за нашето малко градче, но и за България”, подчерта в словото си кметът на Борово Евгени Алексиев. Той благодари на всички институции, представители на голяма част от които присъстваха на събитието, за помощта и съдействието на различни етапи от осъществяването на проекта. “С откриване на този обект правим първа стъпка и поставяме началото на организирания туризъм в община Борово”, посочи градоначалникът.

            На тържеството присъства видният български траколог професор Иван Маразов, който приветства боровчани и ръководството на общината за идеята да направи тракийската гробница достъпна за повече хора. Проф. Маразов предположи, че североизточната част на Дунавската равнина би могла да се нарече “Равнината на царете” (по подобие на “Долината на царете”), защото тук има не по-малко значими паметници за историята и културата на траките.

            Сред гостите на събитието бяха зам. областният управител Искра Генева, изпълнителният директор на “Скални материали” Венелин Терзиев, народният представител от 37-ото НС Дончо Атанасов, директорът на Историческия музей в Русе Николай Ненов, археологът, открил тракийската гробница, Димитър Станчев, кметове и председатели на общински съвети и от съседни общини.

            Минути след откриването на гробницата на метри от нея бе извършен водосвет от епископ Яков от Русенската митрополия за освещаване на мястото за православен параклис.

            Евгени Алексиев, кмет на община Борово:

            Днешният ден е особен, защото възвестява едно ново начало в историята на нашето малко родно Борово. Особен, защото на този ден ще се случи нещо за първи пъв в настоящето на любимия ни град. Особен, защото това се случва за първи път не само в Борово, но и в България. Особен, защото е ознаменуван с две събития – почит към миналото на дедите и поставяне на едно ново начало.

            Защо и как се стигна до тук ? Всичко започна от една идея, хрумнала ми преди 9 години при посещение на току-що откритото творение на дедите ни в района на Четирите могили. Странното чувство, което ме обзе тогава, ми подсказа, че това е шансът и знакът, че е дошло времето Борово да се появи на световната историческа карта. Защото ако едно златно или сребърно съкровище може случайно да се окаже на определено място, монументално съоражение като тази гробница, датирано от почти същото време, говори, че нищо тук, на това място, не е случайно. Че това е било време и място на буен разцвет на една древна култура, с която можем да се гордеем и която ни отрежда достойно място сред гигантите на древността.

            С откриването на този обект правим първа стъпка и поставяме началото на организирания туризъм в община Борово. Следващата стъпка, която Общината вече направи, е кандидатстването пред програма “Красива България” с предложение за финансиране рекострукцията на бившата детска ясла в историко-етнографска сбирка. Ако тя стане факт, ние ще отдадем заслуженото уважение към усилията и труда на нашите неуморими краеведи, събрали една от най-богатите в региона сбирки от предмети на бита и културата на нашия край. И, надявам се, стремежът да се превърне Борово в едно привлекателно за туристи място ще стане необратим процес.

Брой 34 от 24-30 август 2006 г. – в. “Форум” –“Тракийското сребърно съкровище от Борово”.

            Танцуващата вакханка е загледана в идващата насреща й менада, свиреща на двойна флейта. Тя пристъпя бавно, увлечена в свиренето. Облечена е в дълъг хитон, с къси ръкави. Върху него е увила наметалото си, чийто край е преметнала през лявото рамо. Следват персонажи, образуващи самостоятелна група. Тя е съставена от сатир и вакхана в буйно движение напред по посока на цялото шествие. Сатирът е брадат, с къса коса и живтотински уши, с развяваща се назад опашка. Главата и горната част на тялото са във фарс. Бръшлянът е типично Дионисов атрибут. Известна е голямата му роля за запазването на новоредния недоносен Дионис. За да го спаси от огъня, предизвикан от мълнията на Зевс при манефестирането на божествената си сила пред Семела, богът обвива малкото телце на Дионис с гъст бръшлянов лист.

            Поради своята нефункционалност в ежедневната употреба ритоните са сред най-забележителните съдове в тракийските съкровища превърнали се в символ на тракийското изкуство, въпреки нетракийския си произход. В своето изследване за Ритоните в Тракия Иван Маразов проследява тяхното развитие в Древния свят. Един от главните признаци на ритона са двата отвора. Такива съдове се срещат още в III хил. пр. Хр. с формата на животниски глави. Според Тухелт поява на вази с животински глави е “в средноминойския период II-III. В Гърция също се появяват ритони, но за разлика от “варварския свят” там те никога не се изработват от благороден метал, а предимно от глина. Най-широка популярност ритонът от скъпоценен метал получава в Скития, като тук се срещат дори и ритони изпълнени в тракийската художествена традиция. Очевидно е, че ритонът има култува функция и играе ролята на царска инсигния в ритуала. Херодот посочва сред обичаите на скитите: “Веднъж в годината владетелят в своята област приготвя съд за смесване на виното. От този съд пият само тия, които са убили враг. А тия, които не са успели да убият още враг, не могат да пият вино от този съд, а са длъжни да стоят настрана като опозорени. За скитите това е най-срамното от всичко. Напротив, на всички онези, които са умъртвили много врагове се подават по две чаши и те ги изпиват наведнъж”. За ритуалното предназначение на ритона ни подсказва и изображението на каничката от Борово.

            Тракийските ритони завършват най-често с глави или протомета на животни. Обикновено това са бик, кон, елен, овен и козел. Особено популярен сред траките е конят. По обясними прични изтъкнати от древните автори това животно е почитано и някои изследователи го смятат като символ на царската власт, както и бикът има функции свързани с мъжествеността. В иконографското изобразяване на бика и коня Иван Маразов е склонен да види ахеменидска мода, която според него е била възприета от Тракия. Тези ахеменидски черти той вижда в изобразяването на гривата като равна ивица изпълнена с паралелни насечки, а долната й част е представена чрез врязани вълнисти линии. Друга ахеменидска традиция според Маразов е главата на животното да се привежда към шията. При това навеждане се образуват гънки, които майсорът е изобразил с врязани дъговидни линии, концетрично разположени около заадната част на главата. В изображението на протометата на ритоните от Боровското съкровище Иван Маразов намира точни паралели с ритоните от Прага и Полтава, каничката от Враца, фалерите от Луковит и Летница и др.

            Относно технологията на изработване на ритоните може да се предположи, че протометата са били отливани, както и устията, след което умелио са били припоявани към рога. Рогът пък е бил изработен от сребърен лист украсен посредством техниката на изчукване. Част от пластичните орнаменти са се поставяли в последствие чрез припояване.

            Ритон с протоме на кон.

            Ритонът е изработен от сребро с позлата. Дължината на рога е 20,2 см (същата дължина на рога има и ритонът с протоме сфинкс). Рогът е декориран с вертикални канелюри, като в горния си край те са закръглени, а между тях са поместени перли. Над тях във фриз е разположен гравиран орнамент на бръшлянова клонка. Спред проф. Иван Маразов този орнамент само маркира мястото, където би трябвало да се припои летият орнамет от бръшлянова клонка. Бордюрът на рога е украсен с овоиден орнамен, а в долната си част той се извива почти под прав ъгъл. Протомето на ритона е представено от галопиращ кон. Образът на животното е представен обобщено, но пластично са маркирани основните мускули и черти. Позлатата подчертава силуета и повишава декоративния му изглед: ноздрите, окото, гънките между главата и шията, гривата, мускулите на краката.

            Ритон с протоме на сфинкс.

            Това е най-изящният ритон от боровското съкровище, като несъмнено той следва стриктно елинската традиция и вероятно е изработен от елински майстори. Рогът е дълъг и отлят от масивно сребро и украсен с много добре профилирани канелюри. Отгоре канелюрите се разширяват и завършват със закръгляване, като между краищата им са поставени малки перлички. Над канелюрите е изработен пластичен орнаментален фриз изобразяващ две бръшлянови клонки, които се срещат в центъра на предната част. Растението е представено изключително точно, а на мястото, където двете клонки се срещат са изобразени кичури плодове. Под тях върху канелюрите е кацнала птичка. Всичко това е отлято отделно като в последствие е припоено към фриза над канелюрите на рога.

            Протомето представлява полуфигура на сфинкс. Женското лице е строго с правилни черти, изработен според класическите идеали на IV в. пр. Хр. Косите опасват челото като венец и са събрани в кок. Ушите й са продупчени в долната си част, което вероятно подсказва, че тя е носила и обици. На шията и е надяната красива огърлица, от която висят амфорки. Гръдната част на тялото на сфинкса е покрит с пера, а краката му са изобразени като лъвски лапи. Докато при изобразяването на лицето и тялото липсва всякаква стилизация, то при крилата тя е налице, като перата са изобразени в три последователни реда по дължината на крилото . Позлатата на ритона предава доъплнителна художествена изящност, като с позлата са покрити гърдите, крилата, ноктите, огърлицата, косите, бръшляновата клонка, птицата и орнаментът на бордюра.

            Купа.

            Купата е разлата и лежи върху столче. Периферията й е украсена с овоиден орнамент. Снабдена е с две дръжки с форма на полукръг, които влизат в отвори в горната част на апликации с изображения на изцяло позлатени глави на сатири. Върху дъното й е разположена позлатена сцена на борба между грифон, който се е заканил да забие клюн в главата на легнала сърна. Изображението е стилизирано, а сцената категорично може да се свърже с местното тракийско изкуство.