Още от архивите
Още малко дописки от края на 80-те години на ХХ век, хубаво и дръзновено време, ако говорим в стилистиката на тогавашната журналистика.
И в Обретеник се открива картинна галерия
В бр. 39 от 5 февруари 1987 г. – интервю на Красимира
Василева с председателя на Общинския
съвет за духовно развитие в Борово – Йордан Христов научаваме, че в началото на 1987 г. са се провели
две важни за културния живот в общината събития – Откриване на картинната
галерия в Обретеник с подарени от писателя Иван Коларов творби и честването на
100 – годишния юбилей на основно училище „Климент Охридски” в град Борово.
Преди това в Борово също е открита картинна галерия и музейна експозиция.
Събирани са експонати и в Горно Абланово, и в Екзарх Йосиф, но разкриването на
експозиции е трудно, тъй като няма достатъчно пари.
„Със създаването на
Общинския съвет за духовно развитие действително се постигна интеграция на
образованието и културата – казва Йордан Христов, - Финансирането обаче все още
е отделно. За културната дейност, с изключение на библиотечната, средствата се
събират от предприятията в общината. В това отношение разчитаме много на МЗ
„Червен”, АПК – Борово, цеха на завод „Фазан” и цеха на завод „Найден Киров”.”
Като дали едно предприятие ще даде пари за култура зависи от ръководството му.
Другият голям проблем, който посочва
Йордан Христов е липсата на квалифицирани ръководители на самодейните
състави.
„Незабравимо ще остане за
боровската обществено тържественото чествуване на 100-годишния юбилей на
основно училище „Климент Охридски”, който се състоя вчера. Скъпи гости бяха
членът на Централния комитет на БКП Пеко Таков, зам. – председателят на
Окръжното ръководство на БЗНС Дончо Каракачанов и други партийни и държавни
ръководители на окръга и селищната система. Тържественото събрание бе открито
от първия секретар на ОбК на БКП в Борово Панайот Панайотов. Той подчерта, че
училище „Климент Охридски” винаги е било живо огнище на знания и родолюбие и че
формира кадри с добра идейно – политическа подготовка, обща култура, научни
знания и способности за творчество.
Директорът на училището
Бисерка Христова проследи дългогодишната му история и посочи възходящото
развитие на учебно – възпитателното дело.
Другарят пеко Таков
приветствува колектива и прочете указ на
Държавния съвет на НРБ за награждаване на училището с орден „Червено
знаме на труда”. Със значката „Оличник на МНП” бяха удостоени шест учители.
…
Тържеството завърши с
концерт на ученическите самодейни колективи.”
За
съжаление в бр. 290 от 9 декември 1986 г. четем, че последиците от земен
трус в района на Стражица са довели до следните поражения в Борово: „Напукани
са вътрешните стени и е паднала мазилката им, външните стени имат размествания,
като източната е силно пропукана на много места. Става дума за първия етаж на
училището. Съборени са помещения на същия етаж, който фактически е
неизползваем. Днес – понеделник – децата не учат, тъй като специалистите не са
си казали думата за сградата като цяло. Възможно е горните два етажа да се
окажат годни за използуване.
Другата сериозно
пострадала сграда е читалището, по-точно – южното му крило с библиотеката. Има
видими отдалеч пропуквания. Паднала е и еднато от носещите колони на сцената.
Пострадали са, макар и
по-слабо и други обществени сгради. Частните домове са загубили предимно
комините.
Бр. 287 – 5. декември 1986 г.
От статия „Един век
просвета и родолюбие” – подзаглавие – „100 години светско образование в Борово”
на директора на училището Бисерка Христова научаваме следните важни факти в
100-годишната история:
-
през
1886 г. преселник занаятчия, чието име е неизвестно, събира момчета от
северната махала – Горна Мастирица да ги учи на занаят и в същото време на
четмо и писмо в единствената стая, в която живее;
-
по
същото време започва строеж на училище в
южната махал – Балабанлий. Учител там е Йордан Костов.
-
1921
г. в Балабанлийското училище се открива прогимназиален клас, където са учили и
ученици от северната махала;
-
1936
– 1937 г. построяват прогимназия между двете села
-
На 9
септември 1944 г. тук има три училища – 2 начални и 1 прогимназия „Климен
Охридски”
-
На 14
април 1969 г. е направена първата копка на съвременната училищна сграда,
открита през декември 1970 г.
-
От
1973 до 1985 г. училището е базово.
Бр. 274
– 20 ноември 1986 г.
В статия от Стефка Друмева – „Грижа за
старите хора” и подзаглавие „Медицинското обслужване в селата” четем:
„Грижите за хората в
напреднала възраст са едни от най-ярките прояви на социалистическия хуманизъм
на нашето общество. Съвременна форма на социалните грижи за старите хора е
домашният социален патронаж, осигуряващ цялостно или частично битово и
медицинско обслужване по домовете. Тази дейност се разви много бързо в
последните години в Боровската селищна система и получи добра оценка от
обществеността.
…
В статията се цитира изказване на Надежда Горчева
– завеждаща служба „Социални грижи” в Общински народен съвет:
„Домашният социален
патронаж в нашата селищна система се извършва организирано от месец октомври
1984 г. по норматив трябва да обслужваме 30 човека, но поради увеличения брой
на желаещите той достигна 50 души. Засега в социалния патронаж членуват самотни
хора от гр. Борово и селата Брестовица и Волово. Желаещите да бъдат приети за
обслужване в системата на домашния социален патронаж подават молба до служба
„Социални грижи” на Общински народен съвет в Борово. Към молбата се прилагат
медицинско за здравословно състояние на лицето, декларация за семейно положение
и материално състояние. Приетите в домашния патронаж всеки ден получават топла
и питателна храна, която се доставя по домовете до 13 часа. Приготвянето на
храната става по одобрено седмично меню. Социално слабите и самотните хора се
подпомагат периодично по Правилника за периодично подпомагане и привилегии.
Засега обслужващият ни персонал се състои от 3 души. Имаме нужда от кола, за да
увеличим броя на членовете в пансионата и да им предложим и други услуги –
почистване по домовете, пране, медицинско обслужване и т. н. За осмисляне
живота на старите хора и включването им в обществения и културния живот в
селищната система има разкрити няколко клубове на пенсионерите.”
Христо Марков
В архив „Краезнание” е запазена страница, която не е ясно
от кой вестник е, от коя година, но има следния вид: /снимка/
Най-интересното в
материала е следната информация: в статията „Раз, два три” авторът Григор
Христов пише: „Или по-новите герои – Жоао Карлос де Оливейра, Уили Бенкс,
Христо Марков. Българин между най-добрите! Така е и той не се промъква, а
направо нахлу между първите, нахлу, за да им докаже, че трудно може да бъде
победен, когато става дума за нещо голямо. /…/
Кой е Христо Марков? Да
започнем от началото. Роден е на 27 януари 1965 г. в Димитровград, но още от
първата възможност родителите му го довеждат при бабата в Борово, край
Русе. Те са се захванали да строят нова
България, а щом е така, бабата да се грижи за новото поколение. Може ли някой
да отговори, как би оцеляло всяко ново поколение у нас, ако нямаше баби? Кой ще
повярва по онова време, че още няма да са наболи мустаци на момчето и ще се
отдели от родителите, ще отиде да учи в русенското спортно училище. Защо да го
спират? Христо е пръв във всички игри на село, изпреварва връстниците си, че и
по-големите в училище, тогава нека гони късмета с по-добри специалисти”
Да надникнем в намеренията
и на неговия треньор Чавдар Чендов: „Аз бях състезател в тази дисциплина, не
постигнах нищо особено, но по време на следването ми в София имах една
единствена цел – да науча всичко за тройния скок, да разгадая тайните на една толкова
трудна дисциплина и да създадем един ден реалния образ на мечтания от мен
скачач.
-
А защо
избрахте точно Христо Марков?
-
Видях момчето
за първи път на приемните изпити в спортното училище.
Току-що ме бяха назначили за преподавател и трябваше да започна работа с
новия випуск. Христо изпревари всички останали кандидати в бягането на 800 м с
голяма преднина. Колегите ми смятаха, че ще бъде неправилно, ако отклоня детето
от бягането. Но аз знаех, че той не се е готвил преди това при треньор по лека
атлетика, а това означаваше, че вродената му издържливост няма да е пречка, за
да развивам у него успоредно с всички останали качества на мечтания от мен
идеален скачач.”
От брой 1 на вестник
„Дунавска правда” от 01.01.1985 г. научаваме, че заслужилият майстор на спорта
Христо Марков е един от тримата най-добри спортисти за 1984 г. и сред десетте
най-добри за Русенски окръг.
В статия „Спортен триумф”
в. „Дунавска правда” съобщава, че на 19 януари 1985 г. в първия ден на първите
световни игри по лека атлетика на закрито донесоха най-голям успех на
представителите на България. „По всеобщо мнение на специалистите в тези първи
стартове най-авторитетна е победата на Христо Марков /България/ на тройния
скок. Световния юношески рекордьор късно снощи показа, че има изключителни
възможности и че в бъдещето от него може да се очаква много повече.” В петия
решителен скок – Марков постига 17,22 м.
От бр. 196 – 20 август
1986 г. на ДП научаваме, че „две последователни години на 11 август Христо
Мраков подобрява европейския рекорд. На 11 август европейски и световен
рекордьор за юноши в тройния скок става рекордьор на Стария континет за мъже
със 17,77 м. На следващата година постижението в петия редовен опит е 17,80 м.
Коментари
Публикуване на коментар