Публикации

Показват се публикации от 2017

Разказ без финал по нещата български

Изображение
https://bulgarianhistory.org/1300bulgaria/ Тази сутрин виждам горния линк, споделен на стената на една приятелка. И ме засърбя езика, ей тъй да каже нещо полемично, :) че да заприличам на себе си! Илиянчето Делева беше написала: "и понеже съм на тази вълна". Нямах време да прочета статията, но като всички във фейса реших да се изкажа само по заглавието й! :) И ако Каравелов е бил кабинетен революционер, по думите на проф. Боян Пенев, то аз съм фейсбук революционер! Седя си у фейса и мъдрувам, а докато мъдрувам простите хора затриват държавата ни! Обаче нали преди две години се отказах да се боря с прости хора, сега какво друго ми остава - да мъдрувам! И аз като Илиянчето това лято се върнах към далечното минало на 1981 г., когато държавата ни празнуваше 1300-годишен юбилей. Демек, съм на същата вълна, макар да не ми остава време да се нося по нея. Опитвам се да осмисля времето на нашето детство, когато се гордеехме, че растем под девиза: "Единство, творче

"...свободата не ще екзарх, иска Караджата!" - или един опит за самоанализ

Изображение
От две години съм напълно миролюбив човек! Драмата на раздялата ми с миналото, с работата, с едни от най-скъпите ми приятели ме направи миролюбив човек! Дето се вика вече на мравката път правя... Само понякога у мен се обажда старата Цветелина - с голямата уста, острието на негодуванието срещу обществените злини, лъжите, подлостите и клеветите! Старата Цветелина много ми липсва! Толкова много, че се чудя кога отново ще се срещна с нея! Знам, че един ден тя ще изригне на стената си във фейсбук или в блога си. Ще ми каже здрасти и ще продължи да живее вместо мен! Очаквам с нетърпение този ден. И ако се чудите, защото така внезапно ме е обхванало личностно разстройство, шизофрения или словесен бяс, да си кажа направо: твърде трудно издържам да мълча, когато се сблъсквам с несправедливостите на живота. Бавно и тъжно наблюдавам как феодализацията бавно завлядява не само малките населени места, а и цялата страна. Все повече факти от новините говорят за това. Искате пример за феодал

За независимостта и феодалната зависимост в Деня на независимостта

Изображение
Преди 109 г. българско общество успя да убеди своя владетел да обяви независимостта на скоро освободеното си Отечество. Как стана това? Като бе формулиран и отстояван националният идеал. Той бе отстояван след Освобождението, след Съединението, дори след Деня на независимостта. Въпреки че Вазов патетично громи своите съвременници за липсата на идеали, националният идеал е все още жив - той е простичък и ясен - обединение на всички земи, в които живеят българи. Това е вечното желание на един балкански народ за могъщо Отечество. Така е тук на Балканите - малките народи често се люшкат между своите мегали идеи и националния си нихилизъм. По това се различават от великите - руснаци, германци, французи, американци и др. :) И все пак българското общество, тогава също в преход от робство към политическа независимост, успява да отстоява националния си идеал. Има кой да ги формулира - това са поетите и писатели. Има и народ, който търпи една прослойка да прави избори, както Алеко ни описва в

Разказ, написан преди новините и първата ракия

Изображение
Това лято (2017) нос Калиакра се прочу в новините, но не като интересно място за туристическа обиколка, а като спорна земя от Натура 2000, около която са построени голф игрища, ветропаркове и други неща за печелене на пари. Заформи се протест, защото парите ги печелели богатите, монополите, а бедният човек от народа, живеещ в прекрасната приморска Добруджа, няма къде да си пасе добитъка и пчелите, къде да си произвежда зеленчуците и пр. Имаше и стачки на засегнатите, мигновено се заформи комитет, който едничък имаше право да представлява протестиращите, обадиха се и еколозите, започнаха дебати, отново на бял кон се появи Бойко, който се зае веднага всичко да оправи (този път не той беше забъркал предварително кашата, ами я наследил от юпита, тройни коалиции и други зловредни управници от далечното минало). Обичаен сценарий от новините днес, с устойчиви – увод, изложение, послания, празни обещания, неясна развръзка, неясно удовлетворяваща чувството за справедливост у зрителите.

За Ориент eкспрес, Русенската гара, Поаро и Ленин

Изображение
Снимка: TVN Първа част Детството ми вече е в музея За Ориент експрес, Русенската гара, Поаро и Ленин             И за да се опровергая сама, ще кажа, че не всичко от онова време беше скука! Днес, докато чаках да дойде Ориент експрес, се сетих, че повече от 40 години не съм чакала международен влак на русенската гара за забавление. Когато бях дете, всеки ден я посещавах с тази цел и беше страхотно.             Кварталът около гарата беше пълен с деца, около всички блокове целодневно се вдигаше врява, по улиците хвърчаха лагерни колички и колелета, топки попадаха по балконите на съседите, понякога чупеха стъклата на прозорците, а палавниците задължително получаваха по някой шамар. Тогава боят не беше забранен, беше си стандартно възпитателно средство и нямаше отдели „Закрила на детето“, в които да се оплачеш. Пред блоковете, на пейките седяха бабки, които докладваха на родителите за нашите подвизи. Благодарение на техния доброволен социален патронаж, децата от моето

Хлеб наш, насущний…

Изображение
"Засевки" - НЧ "Христо Ботев" - село Обретеник Господня молитва (Евангелие от  Матея 6: 9-13 ,  Лука 11: 2-4 ) Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.   Снимките са от изложба на ритуални хлябове, организирана по време на Осмото издание на Фолклорен фестивал "От Дунав до Балкана", Борово, 2015 г. Хлябът е основна храна на българина. Всеки ден хиляди българи посягат към хляба, за да го сложат на трапезата си. „Никой не е по-голям от хляба“ все още битува в българския бит като традиция и народопсихология. Димитър Маринов в  „Народна вяра” отбелязва, че: „Хлябът е издигнат до най-голяма степен на религиозно уважение и почитание.

Окната - отдето може да говорим с Бог

Изображение
- Кой си ти, Господи, Аллах или Иисус? Не се ли насити, Господи, на кръвта, пролята за теб от хората? – горе-долу така звучи въпросът на отец Алигорко  от незабравимия филм „Време разделено“ по едноименния роман на Антон Дончев. С очи, вперени в Окната, героят на Руси Чанев гневно търси отговори от Създателя. Моят уникален кадър на Окната Преди да посетя пещера Проходна, вярвах, че Окната са част от Свещената планина -   Родопите. Толкова мистично място може да се намира само там. Когато пещерата доби известност като туристическа дестинация, ми стана ясно, че е част от Карлуковския карстов район, или иначе казано, по-скоро е в близост с Балкана, отколкото с Родопите. Пещерата Проходна не е единствената в този регион. В близост до нея се намира Темната дупка. Една от пещерите до Карлуково, зловещо е наречена Кучешката, защото местните хора хвърлят в нея нежеланите кучета, заедно с труповете на мъртви домашни животни, които им служат за храна. Тъжният им вой и зловещото човешко

Пътуване в сегашно време

Изображение
Разказ, който започва с вървяща спокойно по шосето крава, вероятно не обещава нищо интересно. В България кравите не са свещени, но пък е забавно да пътуваш бавно след крава. Тя се обръща, вижда образувалата се опашка от коли и самодоволно продължава напред. Пътуваме за Татул. Всъщност пътувахме за Вила „Армира“ в Ивайловград, но се оказа, че маршрутът е прекалено дълъг, за да стигнем в рамките на работното време. В Кърджали се оглеждаме за табелки за нещо по-близо и виждаме „Татул“. Ако кажа, че следвам неясен зов на сърцето или пулса на древната енергия, повечето читатели ще се засмеят невярващо, други ще ми повярват. Хората много обичат да им е мистично, затова казвам, че фентъзи жанровете не бива да се презират, те ще са бъдещето на литературата.  Към Татул ни води липсата на време, но може би и тайна, неясна мистична сила. Работата на мистичните сили е да са тайнствени, невидими, да си стоят на определени места, за да ги правят енергийни, за удобство на съвременните туроперато