За независимостта и феодалната зависимост в Деня на независимостта
Преди 109 г. българско общество успя да убеди своя владетел да обяви независимостта на скоро освободеното си Отечество. Как стана това? Като бе формулиран и отстояван националният идеал. Той бе отстояван след Освобождението, след Съединението, дори след Деня на независимостта. Въпреки че Вазов патетично громи своите съвременници за липсата на идеали, националният идеал е все още жив - той е простичък и ясен - обединение на всички земи, в които живеят българи. Това е вечното желание на един балкански народ за могъщо Отечество.
Така е тук на Балканите - малките народи често се люшкат между своите мегали идеи и националния си нихилизъм. По това се различават от великите - руснаци, германци, французи, американци и др. :)
И все пак българското общество, тогава също в преход от робство към политическа независимост, успява да отстоява националния си идеал.
Има кой да ги формулира - това са поетите и писатели. Има и народ, който търпи една прослойка да прави избори, както Алеко ни описва в "Бай Ганьо" и във фейлетоните си, но масово отива доброволно на фронта, воден от идеали - род, родина, Отечество, обединение, независимост. Все думи чужди в днешния ни лексикон, ако перифразирам Алеко.
Днес отново се люшкаме между мегали идеите си и националния си нихилизъм. И аз не правя изключение от това - обичам да чета за траките, от които е тръгнало всичко, цялата европейска цивилизация; обичам да чета за древните български традиции, некрополи, съкровища, който също доказват, че сме най-древната цивилизация. Че даже и пописвам нещо по въпроса, повече за традициите, по-малко за древните цивилизации. :)
Истината е, че обичам да чета за великото в българското минало, защото съм неудовлетворена от настоящето, както и много други съвременници и сънародници.
През почти тридесетте години, които живях в Борово, видях как една просперираща община, изградена със средствата на развития социализъм, :) се превърна във феодално владение на бившите комунисти, партийните секретари и "стопанските ръководители", маскирани като настоящи демократи. Видях как хората на тази община го позволиха. Видях най-долни проявление на човешка низост и самоунижение, продиктувани от страх, злоба и мързел. Не че това ми е изключително непознато от литературата явление. Едно е да го четеш в книга, друго е да го видиш и да го преживееш. Затова най-добре от всички български класици разбирам Алеко.
Но ако в Следосвобожденска България има Алеко, който да нарисува брилянтно Бай Ганьо, има и Вазов, който говори на висок глас за националните идеали, има Славейков и Яворов, които бленуват за модерна българска литература. Икономиката тогава просперира, твърдят историците, в големите градове се чувства промяната.
Днешното общество отново е в преход. Казват ни, че икономиката просперира. Повечето от нас не го усещат, както вероятно повечето българи от началото на ХХ век.
Къде е тогава разликата след тези 109 години?
Защо днес повече, отколкото преди 109 години, се чувствам зависима. А и много други хора мислят като мен.
И тогава обществените дебати са същите - за и против Русия, за и против икономическата ориентация на Запад, в армията също стават сделки в ущърб на войниците и в полза на богатите фабриканти, които са сключили договори за доставки на облекло и храна.
Бедата днес, според мен, е в липсата на хора, които да формулират национален идеал и да го наложат в обществото. Представям си, ако някой от големите ни писатели го напише на стена си във фейсбук, за какво ще даде повод - за повече "Разпни го!", отколкото за "Осанна!" Другата, по-голямата беда е в липса на достатъчно хора, които да се обединят в нещо "ЗА", а не в нещо "ПРОТИВ". Наша национална черта е да се обединяваме само "ПРОТИВ". Третата - че много градивни българи напуснаха България и техният национален идеал ще е различен и те ще го формулират по друг начин. Днес и сега, вярвам, че глобалният свят е единственият възможен свят, колкото и да ми се сърдят приятелите русофили. Затова ни трябва нов национален идеал, подходящ за глобалното ни живеене. :)
Всички тези размисли и страсти :) повече ме плашат, отколкото ми дават верен поглед за настоящето и бъдещето.
Иска ми се да повярвам, че промяна ще има, че растат "бъдещи бодри поколения", които ще се различни от нас, днешните възрастни. Че те ЗАЕДНО ще намерят своя ОБЩ национален идеал, който в никакъв случай не е "Да бъдем богати и да имаме много пари!" И пак съм скептична, защото знам, че ги възпитаваме ние, хората, дето помним доста от робството - за едни това е комунизмът, за други - "демокрацията", за трети - и двете. :)
Но национален идеал ни е необходим. Необходимо ни е нещо, което ДНЕС да ни обединява, не само славното ни минало, а порив към СЛАВНО бъдеще.
Иначе, мисля си, бавно и полека отново ВСИЧКИ ще заживеем във феодализма. Каквото днес се случва в една малка община, утре ще е факт в цялата държава.
Простете ми моите тъжни размисли в днешния много важен ден - Ден на българската политическа независимост! Аз съм просто един човек, който видя твърде много от робството и низостта и твърде малко от свободата и независимостта.
Затова моето мнение е ужасно субективно!
Но целта на едно есе не е да дава предписания, а да кара хората да мислят по поставения проблем!
Ако не ми вярвате, прочетете фрагментите на Атанас Далчев!
ПП. Изборът на снимката ми не е случаен, тя много се връзва с темата за живеенето в едно феодално общество. :) Но това ще го разберат само тези, с които заедно помним как изглеждаше робството!
Така е тук на Балканите - малките народи често се люшкат между своите мегали идеи и националния си нихилизъм. По това се различават от великите - руснаци, германци, французи, американци и др. :)
И все пак българското общество, тогава също в преход от робство към политическа независимост, успява да отстоява националния си идеал.
Има кой да ги формулира - това са поетите и писатели. Има и народ, който търпи една прослойка да прави избори, както Алеко ни описва в "Бай Ганьо" и във фейлетоните си, но масово отива доброволно на фронта, воден от идеали - род, родина, Отечество, обединение, независимост. Все думи чужди в днешния ни лексикон, ако перифразирам Алеко.
Днес отново се люшкаме между мегали идеите си и националния си нихилизъм. И аз не правя изключение от това - обичам да чета за траките, от които е тръгнало всичко, цялата европейска цивилизация; обичам да чета за древните български традиции, некрополи, съкровища, който също доказват, че сме най-древната цивилизация. Че даже и пописвам нещо по въпроса, повече за традициите, по-малко за древните цивилизации. :)
 |
| Снимката е направена в Деня на независимостта - 22 септември 2010 г. |
През почти тридесетте години, които живях в Борово, видях как една просперираща община, изградена със средствата на развития социализъм, :) се превърна във феодално владение на бившите комунисти, партийните секретари и "стопанските ръководители", маскирани като настоящи демократи. Видях как хората на тази община го позволиха. Видях най-долни проявление на човешка низост и самоунижение, продиктувани от страх, злоба и мързел. Не че това ми е изключително непознато от литературата явление. Едно е да го четеш в книга, друго е да го видиш и да го преживееш. Затова най-добре от всички български класици разбирам Алеко.
Но ако в Следосвобожденска България има Алеко, който да нарисува брилянтно Бай Ганьо, има и Вазов, който говори на висок глас за националните идеали, има Славейков и Яворов, които бленуват за модерна българска литература. Икономиката тогава просперира, твърдят историците, в големите градове се чувства промяната.
Днешното общество отново е в преход. Казват ни, че икономиката просперира. Повечето от нас не го усещат, както вероятно повечето българи от началото на ХХ век.
Къде е тогава разликата след тези 109 години?
Защо днес повече, отколкото преди 109 години, се чувствам зависима. А и много други хора мислят като мен.
И тогава обществените дебати са същите - за и против Русия, за и против икономическата ориентация на Запад, в армията също стават сделки в ущърб на войниците и в полза на богатите фабриканти, които са сключили договори за доставки на облекло и храна.
Бедата днес, според мен, е в липсата на хора, които да формулират национален идеал и да го наложат в обществото. Представям си, ако някой от големите ни писатели го напише на стена си във фейсбук, за какво ще даде повод - за повече "Разпни го!", отколкото за "Осанна!" Другата, по-голямата беда е в липса на достатъчно хора, които да се обединят в нещо "ЗА", а не в нещо "ПРОТИВ". Наша национална черта е да се обединяваме само "ПРОТИВ". Третата - че много градивни българи напуснаха България и техният национален идеал ще е различен и те ще го формулират по друг начин. Днес и сега, вярвам, че глобалният свят е единственият възможен свят, колкото и да ми се сърдят приятелите русофили. Затова ни трябва нов национален идеал, подходящ за глобалното ни живеене. :)
Всички тези размисли и страсти :) повече ме плашат, отколкото ми дават верен поглед за настоящето и бъдещето.
Иска ми се да повярвам, че промяна ще има, че растат "бъдещи бодри поколения", които ще се различни от нас, днешните възрастни. Че те ЗАЕДНО ще намерят своя ОБЩ национален идеал, който в никакъв случай не е "Да бъдем богати и да имаме много пари!" И пак съм скептична, защото знам, че ги възпитаваме ние, хората, дето помним доста от робството - за едни това е комунизмът, за други - "демокрацията", за трети - и двете. :)
Но национален идеал ни е необходим. Необходимо ни е нещо, което ДНЕС да ни обединява, не само славното ни минало, а порив към СЛАВНО бъдеще.
Иначе, мисля си, бавно и полека отново ВСИЧКИ ще заживеем във феодализма. Каквото днес се случва в една малка община, утре ще е факт в цялата държава.
Простете ми моите тъжни размисли в днешния много важен ден - Ден на българската политическа независимост! Аз съм просто един човек, който видя твърде много от робството и низостта и твърде малко от свободата и независимостта.
Затова моето мнение е ужасно субективно!
Но целта на едно есе не е да дава предписания, а да кара хората да мислят по поставения проблем!
Ако не ми вярвате, прочетете фрагментите на Атанас Далчев!
ПП. Изборът на снимката ми не е случаен, тя много се връзва с темата за живеенето в едно феодално общество. :) Но това ще го разберат само тези, с които заедно помним как изглеждаше робството!
Коментари
Публикуване на коментар