Историите на Цветелина от вчера и днес

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ НИКОЛА ЧУДОТВОРЕЦ Архиерею Божи, светителю Христов, просветли светилниче на църквата, предивни чудотворче, усърдни молитвениче, бърз помощниче в беди и избавителю от нещастия, отче наш Николае, чуй ме, който с вяра и любов пристъпвам сега към тебе и моля твоето силно застъпничество в предстоящето ми плаване. Ти от младини бе избран съсъд на Светия дух и с високите си добродетели достигна духовно съвършенство и светост и непрестанно вършиш дела на милост и множество чудотворения. Ония, които плават по вода, ти ограждаш с твоята закрила и при бури спасяваш от гибел. Затова и аз, който предприемам това плаване, с вяра припадам пред тебе и усърдно те моля: не ме пренебрегвай, но се смили над мене и ме пази по време на плаването и избави от беди и изпитания. Моли Пастироначалника, нашия Спасител Господ Исус Христос, да просвети ума, изостри вниманието, укрепи десницата и благослови труда на кормчиите на кораба, та спокойно, мирно и тихо да го изведат до пристанището

- Няма да си подам оставката – инатеше се премиерът, защото знаеше, че повече избори няма да види. – Няма за какво?  Бюджетът, бюджетът, бюджетът, БСП и ДПС, комунисти, комунисти, комунисти – повтаряше той жално като мантра, макар вече и сам да не вярваше на добрините, с които даряваше народа, и на лошавините, с които го плашеше. Народът вече вярваше, че той – Бойко е злото, което трябва да си върви, 80 % от седящите пред телевизорите припознаваха в него диктатора и искаха да му издюдюкат, че да се замете вдън гори тилилейски.          През лятото на 2018-а Бойко започна да преиграва в най-гнусната игра, която вече десетилетия играеше: да преборим корупцията. Разбира се, главната роля този път не изпълняваше той, а подопечната му Прокуратура, която във фейса наричаха Цацаратура. Довчерашните милионери, които излапаха една камара пари от тези в Куфарчетата, през тези от  Приватизацията до онези, чистите от Еврофондовете, изведнъж се оказаха подсъдими, преследвани, обискирани, обр

          Панорамната площадка на връх Голямо градище …              Седим си в кръчмата с дядо Миле, пием си кротко виното, зяпаме разсеяно някакъв сутрешен блок, абе скучаем, с една реч. Не се чудете, че докато текат сутрешните новини, ние пием вино. С ракия почнахме, обаче пихме само по една, защото решихме, че няма да прекаляваме днес, а и виното сгрява, ракията изстудява. Ракия се пие повече лятно време, твърди дядо Миле, сега е студенко, вино се пие. Студенко е не, ами е много студенко, снегът трупа снежни купи вече трети ден, затова ние по-далече от кръчмата не отиваме. Къркаме си виното и ракията, чакаме да спре да вали, че да отидем за зайци. Хубаво е тук, в Странджанско, голям пусталък. Във всяко село има-няма 30-40 дедки и бабки. Обаче да знаете, втора зима карам тук и пак тук мисля да изкарам всички следващи зими, дето Бог ми ги е отредил. Хубаво ми е, хем едно просторно, хем едно топло и уютно, хем едно нашенско, селско! Как да ви го обяснявам! − Тука, у С