Историите на Цветелина от вчера и днес

            Спомените от миналото ме навестяват не когато искам, а когато те искат. Навестяват ме без ред, в някакъв свой си порядък, усещам, че всъщност не аз пиша моя роман, а те драскат своите разкази в ума и сърцето ми и ме канят да ги запиша. Това усетих в един хубав пролетен ден, докато се мотаех из Варненския гранд мол. Бях там заедно с моите ученици, които с желание се разхождаха в своя свят – новия модерен свят, а аз реших да посветя цялото си налично време за разглеждане на Ретро музея. Всяко поколение си е с времето: аз с Ретро музея, младите - с мола.  Ретро музей. Всякакви мисли започнаха бавно да се настаняват в харда на спомените, след това се сбиха помежду си и всяка започна да крещи: Избери мен! Разкарайте се, няма да сядам в някое кафене и да ви записвам, няма да подкарвам „Аскетката в мола“! Няма да се получи, нещо не ме бива много по аскетизма, а и сюжетът вече е употребен. Но една мисъл беше особено упорита: детството ти вече е в музея. Ужасих се  от т

             За прехода провинциално Публицистичен роман          Моят разказ за прехода, различен от разказите на сините гурута.       Разказ за прехода, далече от Орлов мост, от „Царя“ и Парламента, от Министерски съвет и жълтите павета, далеч от интелигенцията и мислещите хора, далече от инакомислието въобще.          Тъжен разказ. Забавен разказ. Интригуващ разказ.           Разказ за политиката, докато още не е станала история.           Провинциална история.           За прехода провинциално. 2018. Здравей, европредседателство!             С братски привет от мен всестранно развитата личност, върховният продукт на фабриката за зрели човешки индивиди на зрелия социалистически реализъм!                     Днес по земята българска бодро крача аз, всестранно развитата личност, гениален продукт на асамблеята „Знаме на мира“, формирана мъдро от девиза „Единство, творчество, красота“ и от основополагащия рефрен на пионерчето, което бях: „Да се