Историите на Цветелина от вчера и днес

Вчера най-после посетих Сарафкината къща, бяхме група, затова я отвориха след предварителна заявка. Сарафкината къща откъм входа на ул. "Гурко" Въпреки че десет години се мотах из Търново, така и не я открих преди това. Трудно е да бъде открита във възрожденския квартал "Варуша - юг". Уличките са тесни, по-скоро сокаци, отколкото улички, къщите са толкова близо една до друга, че ти приличат на търновски свахи от преди век, век и половина, които си шушукат, обменят си информация за света, който вероятно за тях има обхват две - три такива улички. Търновска уличка Още една Кръчмичка на такава уличка, само в Търново може да се открие такава градска идиличност - спокойствие и хармония, добро хапване. Вероятно хармонията ще се пропука като ти донесат сметката, но всичко хубаво в тоя свят се плаща. :) Етнографските музеи са моя слабост, за мен те са машина, която ме пренася през времето. Като отида в някой музей, разбирам колко малко човек всъщност м

Дотекла е вода студена, (2) роди се Яна убава, леле айде де, роди се Яна убава. Кога се Яна родила, (2) майка й магия сторила, леле айде де, майка й магия сторила. Живо пиле в огин фърлила (2) магийски думи думала, леле айде де, магийски думи думала. Како се върти пилето, (2) така да се въртат ергени, леле айде де, по наша Яна убава! Любка Рондова С благодарност към Искра Ангелова! На връщане от Копривщица, където отпразнувахме националния празник, минахме през Хисаря. Той е един от градовете в България, който от дълбока древност се слави със своята лековита вода. Тъй като следваше Световният ден на водата, седнах да напиша няколко думички за един интегриран урок, който направихме. "Магията на водата" - чудесно заглавие. Хората и днес обичат да им е магическо. Сетих се тогава за тази песен на Любка Рондова, за силата на водата и за силата на любовта, за това, че през всички времена хората разбират щастието като късмет в любовта. А, късметът е това

Израснах във времето, когато ни възпитаваше Комсомола, той ни учеше по социалистически, че религията е опиум за народа. J Този опиум обаче явно доста яко беше омагьосал човешките души, защото, ако беше успял да изгони Коледата и да утвърди Дядо Мраз и Снежанка за Нова година, не беше успял да премахне напълно Великден. Червените яйца и козунака си бяха част от детството ми. По спомените ми бяха невероятно вкусни. За пръв път отидох на църква на Великден като студентка, защото вече изучавах фолклор.  Във Великотърновския университет срещнах проф. Анчо Калоянов, който най-много обичаше коледарските песни, на изпит ни караше да му ги пеем, освен че искаше да знаем всичко за тях. :) След срещата с проф. Калоянов фолклорът стана неразделна част от моя бъдещ жизнен и професионален път. В Павликени, на Празник на яйцето Павликени е единственият град, който прави голям празник на яйцето. Кметове на общини се състезават в белене и рязане на яйца. Великден стана и професион

Християнският празник, с който православната църква почита възкресението на Лазар, си поделя предпоследната събота преди Великден, с народен празник Лазарица, Лазар, Лазарова събота. Според Димитър Маринов (Избрани произведения, С, т. 1, 1981 г., стр 530) „Народното вярване утвърждава, че тоя ден се празнува в чест на нивите, пасбищата и гората. /…/ Лазар е заповедник на горите, шумаците и той чисти, треби горите да правят хората ниви. Лазар има в ръцете си балтия, с която сече гората, шумака и прави орници. Ето защо тоя ден се казва Лазар.” На същия ден девойките ходят лазарки. Лазаруването е голям обряд, защото девойка, която не лазарува, не може да се момее.  Ако през зимата се е омъжила по-голямата сестра в семейството, тази, която миналата година е била подявка, става мома. Може да люби любовник, де се кити с китка и венец на главата; да си сплита косите в „коса” и да носи косатник, да се облича във везана риза, да си слага кърпи от двете страни на бедрата, да носи обици