Пътепис, написан набързо

април 28, 2018

Вчера най-после посетих Сарафкината къща, бяхме група, затова я отвориха след предварителна заявка.

Сарафкината къща откъм входа на ул. "Гурко"

Въпреки че десет години се мотах из Търново, така и не я открих преди това. Трудно е да бъде открита във възрожденския квартал "Варуша - юг". Уличките са тесни, по-скоро сокаци, отколкото улички, къщите са толкова близо една до друга, че ти приличат на търновски свахи от преди век, век и половина, които си шушукат, обменят си информация за света, който вероятно за тях има обхват две - три такива улички.

Търновска уличка

Още една

Кръчмичка на такава уличка, само в Търново може да се открие такава градска идиличност - спокойствие и хармония, добро хапване. Вероятно хармонията ще се пропука като ти донесат сметката,
но всичко хубаво в тоя свят се плаща. :)

Етнографските музеи са моя слабост, за мен те са машина, която ме пренася през времето. Като отида в някой музей, разбирам колко малко човек всъщност може да знае. И колко много може да научи за миналия свят от една експозиция. Знанието за света е огромно, човешкото познание твърде ограничено, чак сега разбирам схемата с кръга и точката, която някой мъдър човек е измислил преди време, за която ме светнаха някога моите преподаватели от университета.

Сарафкината къща се казва така, защото е построена от Димо Сарафина през 1856 г., прочула се е обаче с името на съпругата му Анастасия Сарафката.
Откъм улица "Гурко" тя е двуетажна, а откъм Янтра е пететажна. Най-тъжното е, че могат да се разгледат само последните два етажа, не може да се излезе на площадката откъм Янтра и да се снима къщата в цялото й пететажно великолепие.

Просторният вестибюл, в който се влиза откъм улица "Гурко" е изумителен дори за нас, съвременните хора, които сме гледали доста американски филми, туристически дестинации и грандомански къщи на постсоциалистически богаташи. Това, което мен ме изумява в тези стари чорбаджйски къщи, е вкусът и мярката. Днес той много липсва при някои новобогаташи, вероятно наследили грандоманщината на бащите си, партийни секретари в соца. Но, така е, като се скъса една традиция, после трудно се възстановява скъсаното.
За американските филми няма да говоря много, защото малко ги гледам, много са ми безстилни. Затова сега се дразня, че ме ръководят американски каубои и мултимилионери, ама навремето така си страдах, че ме ръководят руски колхозници, кагебейци, чекисти и други подобни сволочи. Затова и русофилството ми е ограничено до Достоевски, Шолохов и Чайковски и други такива ВАЖНИ за мен хора. О, и разбира се - Освобождението, руския народ, хилядите загинали обикновени хора в Освободителната и Отечествената война, не просто Втора световна, а Отечествена, такава е тя за руския народ.
Като отида на едно такова по ориенталски хармонично място, започвам да си мисля, че наистина ще да сме си живели с агарянците мирно и сговорно. :)

Разбира се миндерите чудесно се връзват с европейските мебели и правят толкова неповторимо наше възрожденско проглеждане и отваряне към света на различното, света извън ориенталските и балкански хоризонти.

Поглед към Янтра

Поглед през възрожденското прозорче към съвременността.

Този път не очаквайте от мен много текст. Отвори ни една дама, която носеше надпис "охрана" и много не можа да ни разкаже. Къщата сама разказва за себе си - любопитната история за отдавна отминало време, което за разнообразие можем да си четем, както си искаме.

Така е била облечена една търновска невеста, сокаят е разкошен.

Колани на кори

Най-интересни бяха старите снимки, които си преснимах съвсем спокойно, много ми харесва новата политика на музеите да не забраняват да се снима експозицията.