Правец и Правешкият манастир - разходка към миналото
В Деня, в който Бойко се снима с Тръмп, ние посетихме Правец, града на бившия Първи - Тодор Живков, наричан от народа последователно: Бай Тошо, Дядо Тошо, Тато и пр. Смея да твърдя, че нашите снимки бяха доста по-добри от Бойковите, макар че небето над Правец ми изглеждаше зловещо като английското небе на берящ ягоди млад кандидат - милионер, роден в страна от бившия СИВ. Ние си застанахме спокойно до паметника в парка на градчето, необезпокоявани от никого, снимахме се с лице към камерата на фотоапарата. Когато реших да метна снимката си във фейса, що да видя, Бойко ни изпреварил (7 часа разлика, все пак). Новините ми бяха пълни с неособено изискания му широкомащабен гръб, зад който се привиждаше една миниатюрна част от перчема на великия първи мъж на Америка.
Виж ти, толкова интриги и простотии заради една снимка в гръб! Лош и глупав пиар! Смешен, жалък, абсурден! Днес, ако в официалните новини има някакви оправдания по въпроса със смехотворната снимка, ще направя допълнение под текста. :)
Но да разказвам последователно. Връщахме се от София, където скоростно ни отвяха задачи, не планирано пътуване за развлечение. Решихме, че след като сме изпълнили задачите, ни се полага кратка разходка. Избрахме града на бившия Първи, защото винаги сме го подминавали, а и си поставихме втората задача: да посетим Правешкия манастир "Св. Теодор Тирон". Речено-сторено!
Отклонихме се от магистралата, която отново се ремонтираше, и по която докато се движехме с умерено темпо, си мислехме някакви неща за гордостта на днешна България - леещия се асфалт. Мислите ни не бяха особено приятни, затова няма да ви ги споделям. Видяхме на живо, а не по bTV трафика на завръщащите се към ГРАДА "столичани в повече" и се утешихме с мисълта за правилния избор да сме "провинциалисти в повече".
Градът на Тато е разположен в красива котловина сред още по-красивите гънки на Стара планина. Етрополе е наблизо, а знаем, че Балканът - хайдушката гордост на България, навсякъде е красив, но особено в Троянско, Тетевенско и Етрополско, в частност Правешко. За да сме сигурни, че твърдяното е истина, ние обикаляме Планината закрилница и щракаме красиви снимки.
Джипиестът ни разходи около града, видяхме скатаните в полите на планината вилички и много стада - овце и крави. Ох, тук са си още живи и здрави животинките! Не се втурнахме към къщите на хората, за да се уверим в здравето на прасенцата, предназначени да се превърнат на бахур и кървавица по Коледа, приехме на доверие, че до тогава те ще се радват на спокоен живот.
Уреден град е Правец, уреден в далечното минало и застинал някъде там в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, визитна картичка на зрелия соц. Дали заради вятърът или заради намръщеното небе в центъра на градчето не се мяркаше жив човек. В 16 и 30 ние обикновено обядваме, защото сме пътешественици, макар че на село вероятно посягат към първата ракия. Поразходихме се като героите на уестърн в призрачния град, щракнахме някоя снимка, попитахме единствената срещната жена къде е паметника на другаря Живков (другаря, нали бяхме се върнали в 80-те), получихме отговор и се упътихме към близкото барче. Време беше за късен обяд!
На въпроса има ли храна, сервитьорката по социалистически ни отговори, че супи няма, кюфтета и кебапчета няма, но свинските каренца били много добри. Позамислих се отново за здравето на местните прасета, но после бързо отхвърлих мисълта. Реших, че свинското, което ще ми предложат, ще ми е почти набор, направо историческо, дошло до моя гладен стомах далечни южноамерикански земи. Демокрация и глобализация! - рекох си аз и смело си поръчах наличното ястие. Почакахме доста за каренцата като в стар социалистически филм, но изненадата беше приятна - те бяха сочни, вкусни и вероятно от прясно месо.
Подкрепени от добрата храна, се спуснахме се до края на площада, облицован с огромно количество стари соц плочки, гледахме сградите в стил късен самодоволен соц. Усещането, че сме се върнали назад във времето беше толкова силно, че наистина очаквах другаря Живков да се зададе отдолу по площада, да ни посрещне с "Добре дошли!" и да ни каже, че ей сега ще отваря завод за цели проводници, защото миналата година е отворил в родния си град завод за полупроводници. Това не се случи, а и вече знаехме от по-възрастните хора в заведението, че градът е така необичайно пуст не само в празнични, но и в делнични дни. Нямало вече никакви заводи, нямало къде да се работи, та затова така. Поклатихме глава разбиращо, обичайна картина, която виждаме навсякъде в България, дори в Бургас, и поехме към манастира.
О, щях да пропусна нещо важно! Най-любопитен за мен, стар пътешественик из пределите на родното, беше кипрещият се до общината паметник на Диоген. Метафора? Вероятно и до днес жителите на този град по образец търсят Човека, а всички знаем името му!
Манастирът "Свети Теодор Тирон" се намира на 4 км от Правец по посока Етрополе, има достатъчно табели, за да не се объркат богомолците. Той ни посрещна с отворени порти, с камари пръст около тях. Виждаше се, че нещо вътре се строи. Красотата на високите хълмове беше обичайната за Балкана, но аз започнах да щракам с удоволствие. Оградата на Христовата обител беше видимо нова, над старата църква също се строеше нещо.
Отец Йоан излезе да ни посрещне, защото видя, че се въртим из двора и не влизаме в църквата. Сладкодумен човек, изслуша ни, продадени ни свещички, прочете ни благодарствена молитва към света Богородица. На излизане от старата църква типично по български се заговорихме по обичайните за държавата ни светски екзистенциални теми.
- Кой строи тук, отче?
- Валентин Златев, кой друг.
Валентин Златев! Дано му помогне усърдието в угодните Богу дела, че да не последва Ветко Пловдивски и Миню Стайков Карнобатски в показните постановки затова как властта се бори с корупцията.
Какво е отношението на властта към бизнеса у нас, мисля е ясно отдавна. Ако на някого не му е ясно, да седне в някое такси, в който и да е град в България, таксиджията ще му разкаже. Така аз научих доста неща за взаимоотношенията Бойко - братя Галеви, докато ежедневно препусках между Сапарева баня и Дупница. "Като идваше тук (в Ресилово, в имението на Пламен) Бойко беше на почит, затваряха движението в града. После Бойко ги прецака (братя Галеви)." Истина ли е това или е градски фолклор, на никого от обикновените хора не му пука, те си го приемат за чиста истина. Тъй като аз не съм водещ макроикономист като Иван Костов, а най-обикновен разказвач на истории, мога да обобщя, че горе-долу такива са отношенията власт-бизнес в Прехода, наречен Демокрация. "Назначаваме те за бизнесмен, даваме ти пари, ти се отчиташ където и колкото трябва, с другите пари правиш така, че да не ни се мотат евроинспектиращите власти. Ако не слушаш, не се отчиташ и не си дадеш бизнеса доброволно, когато ти го поискаме, мисли му!" Градски фолклор? И ако си мислите, че само Луканов е назначавал бизнесмени, питайте шофьорите на таксита във вашия град. Веднага ще научите кои бизнесмени е назначил Бойко или по-скоро Онзи, Другият. Толкова за капитализма в България!
Сега сериозно! Виждаше се, че манастирчето се поддържа с помощта на дарителска ръка, църквата е прекрасна, толкова много икони не бях виждала от времето, когато посетих Одрин и храма на свети великомъченик Георги Победоносец. Голяма сила е дарителството, ние българите напразно го подценяваме! Смята се, че манастирът "Свети Теодор Тирон" е възникнал още по времето на Асен и Петър, но е обновен преди 150 години, уведомява ни табела в двора на обителта. Църквата е известна с гаргойлите като на Парижката Света Богородица. Светецът покровител пък се чества на Тодоровден, научаваме от сладкодумния старец.
На връщане от манастира, водени от указателни табели, спираме пред къщата на Тато, сега музей. Родната къщичка се мъдри в един двор с бивш ресторант, сега експозиционна зала за подаръците, получени от Живков като държавен глава, и къща, в която живее племенницата му, внучка на сестра му.
Къшичката на бившия е строена от дядо му, двукатна, отдолу стопански помещения, отгоре три скромни стаички, в едната - стана на майка му. Голямата къща, бивш ресторант, едва побира подаръците от целия свят, сред които седло за камила, кожа от змия, дърво от гранат, реплики на български тракийски съкровища, пана от Пълдин, чанове от Гоце Делчев и пр. Снимането абсолютно забранено! Картички на експозицията липсват, купих си само един магнит, но той е толкова миниатюрен, че и аз не разпознах коя част от експозицията възкресява.
Уредникът, млад човек от София, не е горещ почитател на Тато, имало много агенти от ДС по негово време, нямало свобода на словото. Аз му разказвам една стара история: познавах един доносник на бившето "От Първо до Шесто", не знам точно, на кое. Гадна и отвратителна мутра, нагла, мазна, подла! Дъщеря му, обаче, направи кариера в местната власт, подвизавайки се като герберски трол. Е, къде е разликата? Историята е автентична, съвсем не е градски фолклор.
Днешното настояще е непреживяното вчерашно минало!
- Идват много хора тук. Понякога цели автобуси, понякога никой не идва. Общината поддържа музея, а той никога не затваря. Уреден е 2002 г., паметникът в центъра е издигнат през 2001, след смъртта на Живков - все пак добросъвестно подчертава човекът.
- Има ли носталгия към Татовото време? - питам аз.
- Има, макар че хората не разбират, че ако това време се върне, ще пропищят за един месец - отговаря ми лаконично.
Няма да пропищят, защото живеят подобно време днес, в настоящето, затова е и носталгията. Просто за разнообразие понякога властта ти позволяват да псуваш Бойко, докато не те докопа дългата ръка на Цв. Цв., Онзи, Чието Име Не Трябва Да Се Споменава.
Това е моят разказ, уважаеми читатели, за забележителния ден, в който Бойко си снима гърба с една трета от перчема на Тръмп. Велика историческа дата, която се нарежда в редицата: 9 септември, 10 ноември, 10 януари, 23 септември.
О, на този ден някой разбил паметника на Вапцаров, а преди десетилетия на същия ден избухнало антифашистко въстание. Това вече не са важни дати в новата ни история! Запишете си горните, за да не забравяте в какво точно общество живеем!
Забравете Вапцаров и неговата "Вяра", скоро няма да се пада на матурите, падна се тази година... И Гео Милев забравете... Септември не се оказа май!
От "Новите истории от вчера"
Виж ти, толкова интриги и простотии заради една снимка в гръб! Лош и глупав пиар! Смешен, жалък, абсурден! Днес, ако в официалните новини има някакви оправдания по въпроса със смехотворната снимка, ще направя допълнение под текста. :)
 |
| В къщата музей на Тодор Живков |
 |
| Авторката с Тато, виждаме се и двамата, не мога да демонстрирам Бойковата загадъчност! :) |
Но да разказвам последователно. Връщахме се от София, където скоростно ни отвяха задачи, не планирано пътуване за развлечение. Решихме, че след като сме изпълнили задачите, ни се полага кратка разходка. Избрахме града на бившия Първи, защото винаги сме го подминавали, а и си поставихме втората задача: да посетим Правешкия манастир "Св. Теодор Тирон". Речено-сторено!
Отклонихме се от магистралата, която отново се ремонтираше, и по която докато се движехме с умерено темпо, си мислехме някакви неща за гордостта на днешна България - леещия се асфалт. Мислите ни не бяха особено приятни, затова няма да ви ги споделям. Видяхме на живо, а не по bTV трафика на завръщащите се към ГРАДА "столичани в повече" и се утешихме с мисълта за правилния избор да сме "провинциалисти в повече".
Градът на Тато е разположен в красива котловина сред още по-красивите гънки на Стара планина. Етрополе е наблизо, а знаем, че Балканът - хайдушката гордост на България, навсякъде е красив, но особено в Троянско, Тетевенско и Етрополско, в частност Правешко. За да сме сигурни, че твърдяното е истина, ние обикаляме Планината закрилница и щракаме красиви снимки.
Джипиестът ни разходи около града, видяхме скатаните в полите на планината вилички и много стада - овце и крави. Ох, тук са си още живи и здрави животинките! Не се втурнахме към къщите на хората, за да се уверим в здравето на прасенцата, предназначени да се превърнат на бахур и кървавица по Коледа, приехме на доверие, че до тогава те ще се радват на спокоен живот.
 |
| Плочки додето ти око види! |
 |
| Паметник на Диоген |
 |
| Призрачно, от соца! |
Уреден град е Правец, уреден в далечното минало и застинал някъде там в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, визитна картичка на зрелия соц. Дали заради вятърът или заради намръщеното небе в центъра на градчето не се мяркаше жив човек. В 16 и 30 ние обикновено обядваме, защото сме пътешественици, макар че на село вероятно посягат към първата ракия. Поразходихме се като героите на уестърн в призрачния град, щракнахме някоя снимка, попитахме единствената срещната жена къде е паметника на другаря Живков (другаря, нали бяхме се върнали в 80-те), получихме отговор и се упътихме към близкото барче. Време беше за късен обяд!
На въпроса има ли храна, сервитьорката по социалистически ни отговори, че супи няма, кюфтета и кебапчета няма, но свинските каренца били много добри. Позамислих се отново за здравето на местните прасета, но после бързо отхвърлих мисълта. Реших, че свинското, което ще ми предложат, ще ми е почти набор, направо историческо, дошло до моя гладен стомах далечни южноамерикански земи. Демокрация и глобализация! - рекох си аз и смело си поръчах наличното ястие. Почакахме доста за каренцата като в стар социалистически филм, но изненадата беше приятна - те бяха сочни, вкусни и вероятно от прясно месо.
Подкрепени от добрата храна, се спуснахме се до края на площада, облицован с огромно количество стари соц плочки, гледахме сградите в стил късен самодоволен соц. Усещането, че сме се върнали назад във времето беше толкова силно, че наистина очаквах другаря Живков да се зададе отдолу по площада, да ни посрещне с "Добре дошли!" и да ни каже, че ей сега ще отваря завод за цели проводници, защото миналата година е отворил в родния си град завод за полупроводници. Това не се случи, а и вече знаехме от по-възрастните хора в заведението, че градът е така необичайно пуст не само в празнични, но и в делнични дни. Нямало вече никакви заводи, нямало къде да се работи, та затова така. Поклатихме глава разбиращо, обичайна картина, която виждаме навсякъде в България, дори в Бургас, и поехме към манастира.
О, щях да пропусна нещо важно! Най-любопитен за мен, стар пътешественик из пределите на родното, беше кипрещият се до общината паметник на Диоген. Метафора? Вероятно и до днес жителите на този град по образец търсят Човека, а всички знаем името му!
 |
| Оградата на манастира |
 |
| Църквата и къщичката на отец Йоан |
 |
| Чудното дърво и чешмата пред църквата |
 |
| Църквата |
Манастирът "Свети Теодор Тирон" се намира на 4 км от Правец по посока Етрополе, има достатъчно табели, за да не се объркат богомолците. Той ни посрещна с отворени порти, с камари пръст около тях. Виждаше се, че нещо вътре се строи. Красотата на високите хълмове беше обичайната за Балкана, но аз започнах да щракам с удоволствие. Оградата на Христовата обител беше видимо нова, над старата църква също се строеше нещо.
Отец Йоан излезе да ни посрещне, защото видя, че се въртим из двора и не влизаме в църквата. Сладкодумен човек, изслуша ни, продадени ни свещички, прочете ни благодарствена молитва към света Богородица. На излизане от старата църква типично по български се заговорихме по обичайните за държавата ни светски екзистенциални теми.
- Кой строи тук, отче?
- Валентин Златев, кой друг.
Валентин Златев! Дано му помогне усърдието в угодните Богу дела, че да не последва Ветко Пловдивски и Миню Стайков Карнобатски в показните постановки затова как властта се бори с корупцията.
Какво е отношението на властта към бизнеса у нас, мисля е ясно отдавна. Ако на някого не му е ясно, да седне в някое такси, в който и да е град в България, таксиджията ще му разкаже. Така аз научих доста неща за взаимоотношенията Бойко - братя Галеви, докато ежедневно препусках между Сапарева баня и Дупница. "Като идваше тук (в Ресилово, в имението на Пламен) Бойко беше на почит, затваряха движението в града. После Бойко ги прецака (братя Галеви)." Истина ли е това или е градски фолклор, на никого от обикновените хора не му пука, те си го приемат за чиста истина. Тъй като аз не съм водещ макроикономист като Иван Костов, а най-обикновен разказвач на истории, мога да обобщя, че горе-долу такива са отношенията власт-бизнес в Прехода, наречен Демокрация. "Назначаваме те за бизнесмен, даваме ти пари, ти се отчиташ където и колкото трябва, с другите пари правиш така, че да не ни се мотат евроинспектиращите власти. Ако не слушаш, не се отчиташ и не си дадеш бизнеса доброволно, когато ти го поискаме, мисли му!" Градски фолклор? И ако си мислите, че само Луканов е назначавал бизнесмени, питайте шофьорите на таксита във вашия град. Веднага ще научите кои бизнесмени е назначил Бойко или по-скоро Онзи, Другият. Толкова за капитализма в България!
Сега сериозно! Виждаше се, че манастирчето се поддържа с помощта на дарителска ръка, църквата е прекрасна, толкова много икони не бях виждала от времето, когато посетих Одрин и храма на свети великомъченик Георги Победоносец. Голяма сила е дарителството, ние българите напразно го подценяваме! Смята се, че манастирът "Свети Теодор Тирон" е възникнал още по времето на Асен и Петър, но е обновен преди 150 години, уведомява ни табела в двора на обителта. Църквата е известна с гаргойлите като на Парижката Света Богородица. Светецът покровител пък се чества на Тодоровден, научаваме от сладкодумния старец.
 |
| В парка на къщата музей |
 |
| Родната къща отблизо, и тук чемширите са изядени от гадния червей. |
 |
| Тук се съхраняват съкровищата на Тато, сградата бивш ресторант |
На връщане от манастира, водени от указателни табели, спираме пред къщата на Тато, сега музей. Родната къщичка се мъдри в един двор с бивш ресторант, сега експозиционна зала за подаръците, получени от Живков като държавен глава, и къща, в която живее племенницата му, внучка на сестра му.
Къшичката на бившия е строена от дядо му, двукатна, отдолу стопански помещения, отгоре три скромни стаички, в едната - стана на майка му. Голямата къща, бивш ресторант, едва побира подаръците от целия свят, сред които седло за камила, кожа от змия, дърво от гранат, реплики на български тракийски съкровища, пана от Пълдин, чанове от Гоце Делчев и пр. Снимането абсолютно забранено! Картички на експозицията липсват, купих си само един магнит, но той е толкова миниатюрен, че и аз не разпознах коя част от експозицията възкресява.
Уредникът, млад човек от София, не е горещ почитател на Тато, имало много агенти от ДС по негово време, нямало свобода на словото. Аз му разказвам една стара история: познавах един доносник на бившето "От Първо до Шесто", не знам точно, на кое. Гадна и отвратителна мутра, нагла, мазна, подла! Дъщеря му, обаче, направи кариера в местната власт, подвизавайки се като герберски трол. Е, къде е разликата? Историята е автентична, съвсем не е градски фолклор.
Днешното настояще е непреживяното вчерашно минало!
- Идват много хора тук. Понякога цели автобуси, понякога никой не идва. Общината поддържа музея, а той никога не затваря. Уреден е 2002 г., паметникът в центъра е издигнат през 2001, след смъртта на Живков - все пак добросъвестно подчертава човекът.
- Има ли носталгия към Татовото време? - питам аз.
- Има, макар че хората не разбират, че ако това време се върне, ще пропищят за един месец - отговаря ми лаконично.
Няма да пропищят, защото живеят подобно време днес, в настоящето, затова е и носталгията. Просто за разнообразие понякога властта ти позволяват да псуваш Бойко, докато не те докопа дългата ръка на Цв. Цв., Онзи, Чието Име Не Трябва Да Се Споменава.
Това е моят разказ, уважаеми читатели, за забележителния ден, в който Бойко си снима гърба с една трета от перчема на Тръмп. Велика историческа дата, която се нарежда в редицата: 9 септември, 10 ноември, 10 януари, 23 септември.
О, на този ден някой разбил паметника на Вапцаров, а преди десетилетия на същия ден избухнало антифашистко въстание. Това вече не са важни дати в новата ни история! Запишете си горните, за да не забравяте в какво точно общество живеем!
Забравете Вапцаров и неговата "Вяра", скоро няма да се пада на матурите, падна се тази година... И Гео Милев забравете... Септември не се оказа май!
От "Новите истории от вчера"
Коментари
Публикуване на коментар