За Гинкиното време
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjY7TTjr2TRWg6KQt15tpOGQ5gyAuVgoaHDvpvoPXSBsfTt5m_n7ZAoJnwPfhkKelsAPuucQ6n20abwM_ISuQQaHAvn-NWcJQh3FqffRBjKDW_mI93LqvFYVU6vTvjjjeV-oa5LkXC8-Ha_/s640/980x551_1511622720.jpg)
Както казах и на Лилито, европредседателството не само се замете в скандали, а едно Гинче предизвика супер скандал. Гинка. Сетих се, че така се казваше една от героините на Вазов в „Под игото“. Кака Гинка е голяма сладурана. Макар да е дъщеря на чорбаджи Юрдан Диамандиев, тя е патриотка и хлевоуста. Баща ú я сварва да меси пексимет за въстаниците, докато мъжът ú дундурка бебето. Ругае я, нарича я „магарска дъще“, ама тя не му придиря, смее се и си прави каквото си знае. Тази Гинка ми е много близка, познавам я, тя е била част от моя живот, защото работата ми беше такава, че през годините все се налагаше да разтварям страниците на „Под игото“ и да се срещам с нея. Знам и каква е съдбата на тези Гинки, мъжките момичета от 19. век, които намираха време и деца да раждат, и пексимет да пекат, и с лютите думи на бащите си да се преборват. … Днес друга Гинка става „героиня на нашето време“. Затова заемам само името, за да разкажа за съдбата на бъ