Хемингуей, Париж - безкрайният празник и едно наистина изгубено поколение
Оказа се вярно твърдението, че за да стигнеш до посланията на един писател, трябва да уцелиш точното време, в което да се захванеш да го четеш, както и да започнеш от точната книга. Обикновено препоръките между събратята читатели са книгите да се четат хронологично. Незнайно защо винаги започвах да чета Хемингуей от „Сбогом на оръжията“ и не продължавах нататък. Това лято се захванах с един специален проект – Париж в книгите на големите френски и чуждоезични автори. Вероятно, който и да е читател, ако чуе темата, ще се сети за Париж на Юго. Да, и на мен ми е любимо онова тайнствено и очарователно описание на Париж от 15. век, когато по улиците на великия град танцува очарователната Есмералда, пазена от красивата си козичка, или Париж на 18. век, видян през погледа на Гаврош. Също толкова подробно е описанието на Париж в романите на Балзак, Йожен Сю...