Историите на Цветелина от вчера и днес

  Прочетох "Остайница" на един дъх. И този път не заради "Букър", а заради хилядите глупави коментари в "Какво четеш...", когато се разчу за номинацията. Няма начин да се възмутя интелигентно от прочетеното, затова ще се насоча към значимостта на книгата. Ще отбележа само, че включването на книгата в дългия списък на „Букър“ е повод за гордост, а не – за хейт, най-малко за недоброжелателство. Чудя се как някой може да прочете една книга, за да я оспори… И как е възможно тази вълнуваща история да не го докосне.             „Остайница“ е малка книга, 150 страници, написана като „поток на съзнанието“, метод познат отдавна, не винаги ми е бил най-вълнуващ, но тук е уместно подбран. Главната героиня Бекиа разказва за решението си да стане остайница, т.е. жена, която се отказва от правото си да бъде жена, съпруга и майка. Изборът й и дава право да си отреже косите, да носи мъжки дрехи, да пие, да пуши, да върти търговия. За да й по...

                 „Възпиране на Армагедон“ от Питър Апс е задълбочен и актуален анализ на ядреното възпиране – от първите години след Втората световна война до днешните геополитически кризи. Книгата проследява как светът е успял да избегне ядрена катастрофа не толкова благодарение на късмет, а чрез изграждането на сложни стратегии на баланс, ясни сигнали и готовност за ответен удар.             Авторът разглежда развитието на ядрената доктрина, отношенията между Запада и СССР , както и ключовата роля на НАТО ( North Atlantic Treaty Organization) в изграждането на възпиращия модел на сигурност. Особено внимание се отделя на критични моменти, в които светът е бил опасно близо до грешка или неволна ескалация. В по-нов контекст книгата прави връзка с войната в Украйна и нарастващото напрежение между Русия и Запада, показвайки, че логиката на възпирането остава жива и днес.  ...

  Според една епиграма такъв писател няма — ЛЕМ е съкращение от Литературна Електронна Машина…  Станислав Лем е роден на 12.IX.1921 г. в Лвов, в семейството на лекар. Макар че е роден в днешна Украйна, той е поляк по народност. През 1939 г. следва медицина в Лвовската медицинска академия. По-късно семейството му се премества в Краков и той живее и работи предимно там.    Снимката е от руските сайтове, от статия, която разказва как е сниман филмът на Тарковский Лем е изключителна личност,каквито са повечето писатели фантасти, развили жанра през ХХ век. Той е изключителен ерудит,  информиран в областта на биологията, естествената еволюция, генетичния код, органичната и неорганичната химия, биохимията; знае доста за физика, космология, астрофизика, астрономия, планетология; ориентира се в кибернетика, теория на информацията, логика, теория на вероятностите; интересува се от философия и е прилично запознат с литературната теория…      ...

            Знаете ли какво е Пролеткулт?          Не, не е култ и няма общо с будизма. Това е съкращение от словосъчетанието „Пролетарска култура“. Движението се появява в Съветска Русия след 1917 г. и има задачата да създаде нова пролетарска култура, която да замени буржоазната. Идеологът на промяната е много любопитна личност, нарича се Александър Богданов - руски революционер, учен – енциклопедист, лекар, философ и писател, болшевик. Някъде към 1920 г. е „взет на прицел“ от другаря Ленин и движението му е лишено от оригиналност, като е натикано в казионната организация на руските писатели. Такове е било времето! Така изглежда Александър Богданов, когато пише "Червена звезда"             Богданов е сред пропагандистите на модната през 1920-те теория за подмладяването чрез кръвопреливане. Той предполага, че „младата кръв“ мобилизира остарелия човешки ор...

  След началото на Студената война и през втората половина на XX век, антиутопичният жанр преживява истински разцвет. Той отразява страховете от тоталитаризъм, ядрената заплаха и възможната загуба на индивидуалност в един непредвидим свят. Винаги съм искала да кажа, че съвременната антиутопия са я измислили руснаците. Евгений Замятин създава още в 20-те години на ХХ век своята антиутопия „Ние“ (успява да излезе в Съветска Русия през 1921 г.). Оруел я е познавал, преди да напише „1984“. Логично е. Руснаците първи се запознават с тоталитаризма още в началото на ХХ век. (За империализма, който предшества тоталитаризма, няма да говоря.)             Може би все пак Оруел открива за света отвъд „Желязната завеса“ този жанр, а Бредбъри се оказа един от първомайсторите. „Марсиански хроники“ е публикувана през 1950 г. (една година след „1984“), а повечето разкази са писани в периода 1946–1950 г. и първоначално са публикувани поотде...

  Ще разгледаме внимателно периода след Втората световна война (1945 нататък) и страните в Латинска Америка, където се разпространяват леви или „прогресивни“ режими. Важно е да уточним, че „леви режими“ включва социалистически, комунистически, или поне силно прогресивни и националистически правителства, които се опитват да ограничат властта на елита и да реализират социални реформи. Куба. Снимката е от туристически сайт Куба Най-известният пример е Куба с революцията на Фидел Кастро (1959). След това режимът се ориентира към социализъм и сътрудничество със СССР. Никарагуа Сандинисткото движение (Фронт Сандиниста за национално освобождение) идва на власт през 1979 г., като въвежда социалистически политики и реформи. Чили С идването на Салвадор Алиенде (1970–1973) като президент, Чили се опитва да реализира социалистическа програма чрез демократични средства. Аржентина Перонисткото движение (Хуан Д. Перон, ...