Историите на Цветелина от вчера и днес

            Знаете ли какво е Пролеткулт?          Не, не е култ и няма общо с будизма. Това е съкращение от словосъчетанието „Пролетарска култура“. Движението се появява в Съветска Русия след 1917 г. и има задачата да създаде нова пролетарска култура, която да замени буржоазната. Идеологът на промяната е много любопитна личност, нарича се Александър Богданов - руски революционер, учен – енциклопедист, лекар, философ и писател, болшевик. Някъде към 1920 г. е „взет на прицел“ от другаря Ленин и движението му е лишено от оригиналност, като е натикано в казионната организация на руските писатели. Такове е било времето! Така изглежда Александър Богданов, когато пише "Червена звезда"             Богданов е сред пропагандистите на модната през 1920-те теория за подмладяването чрез кръвопреливане. Той предполага, че „младата кръв“ мобилизира остарелия човешки ор...

  След началото на Студената война и през втората половина на XX век, антиутопичният жанр преживява истински разцвет. Той отразява страховете от тоталитаризъм, ядрената заплаха и възможната загуба на индивидуалност в един непредвидим свят. Винаги съм искала да кажа, че съвременната антиутопия са я измислили руснаците. Евгений Замятин създава още в 20-те години на ХХ век своята антиутопия „Ние“ (успява да излезе в Съветска Русия през 1921 г.). Оруел я е познавал, преди да напише „1984“. Логично е. Руснаците първи се запознават с тоталитаризма още в началото на ХХ век. (За империализма, който предшества тоталитаризма, няма да говоря.)             Може би все пак Оруел открива за света отвъд „Желязната завеса“ този жанр, а Бредбъри се оказа един от първомайсторите. „Марсиански хроники“ е публикувана през 1950 г. (една година след „1984“), а повечето разкази са писани в периода 1946–1950 г. и първоначално са публикувани поотде...

  Ще разгледаме внимателно периода след Втората световна война (1945 нататък) и страните в Латинска Америка, където се разпространяват леви или „прогресивни“ режими. Важно е да уточним, че „леви режими“ включва социалистически, комунистически, или поне силно прогресивни и националистически правителства, които се опитват да ограничат властта на елита и да реализират социални реформи. Куба. Снимката е от туристически сайт Куба Най-известният пример е Куба с революцията на Фидел Кастро (1959). След това режимът се ориентира към социализъм и сътрудничество със СССР. Никарагуа Сандинисткото движение (Фронт Сандиниста за национално освобождение) идва на власт през 1979 г., като въвежда социалистически политики и реформи. Чили С идването на Салвадор Алиенде (1970–1973) като президент, Чили се опитва да реализира социалистическа програма чрез демократични средства. Аржентина Перонисткото движение (Хуан Д. Перон, ...