Да не стане като с фолклора?
Българският фолклор започва да навлиза в училищното образование още през XIX век , когато се създават първите български светски училища. Още от средата на XIX век се реализира усилена събираческа дейност на народните песни, приказки, пословици, обичаи и легенди. Изучавайки ги в училище, разбира се, не по начина, по който се изучават днес, се изгражда чувство за национална принадлежност . Особено важна е ролята на българските възрожденци и учители , които използват фолклора като средство за национално пробуждане и изграждане на самосъзнание. Народното творчество се възприема като доказателство за самобитността и историческата памет на българския народ. След 1878 г. тази задача постепенно отслабва, защото вече съществува българска държава. Фолклорът започва да се използва повече като образователен и културен материал – за изучаване на езика, литературата, историята, традициите и нравствените ценности. Разбира се, ролята му на национален идентификатор никога не губи значението си. Про...