Историите на Цветелина от вчера и днес

Чакам лятото с нетърпение, с огромно трудно скривано, откровено признавано нетърпение! Лятото, безгрижното и топло лято! Ако Топлофикация не ми е спряла топлата вода, се чувствам наистина щастлива и вдъхновена да обмислям предстоящата ваканция, да чертая маршрути и да се ровичкам за резервации.             Живея в град, сутрин се будя или от крясъка на чайките, или от поредната смрад, изпусната от някой промишлен „гигант“. По тази причина не споделям възторга, който струи от сутрешните блокове, за някакъв сериал „Чернобил“. Хм, Чернобил! Хм, американски филм ! Но да не се оплаквам! В повечето дни градът ухае на липи, дъждовете наспориха обилна зеленина, а и паркът е съвсем наблизо. После поглеждам от височината на шестия етаж опърлените листи на дърветата и си казвам, че само преди дни те ме поздравяваха с искрящо зелената премяна. Кога слънцето успя да прегори листите на двете дървета, оцелели след поредните бури?  ...

Тази пролет успях да отида до Мишкова нива и Градище - дестинация, която бях си набелязала отдавна. Към Мишкова нива и Градище има върволици туристи. Разбирам защо, десетилетия районът е бил недостъпен. Рекламата е достатъчно, изнамерена беше една съвременна легенда от времето на соца, в която главно действащо лице е Людмила Живкова - дъщерята на Бай Тошо. Тя разбуди духовете и всички тръгнахме да видим къде е гробницата на Бастет. Според археолозите не е възможно в Странджа да е погребана египетска богиня. Но... Вярвайте ми, легендата привлича повече, отколкото цялата реклама на Туристическия център в Малко Търново. Не ми вярвате? Хората от всички времена обожават мистиката, тайнствените загадки, предсказанията, кармична предопределеност и пр.  (Разпитайте в книжарниците кои заглавия са сред най-продаваните.) Легендите очароват съвременния човек, който е много по-мобилен, самонадеян, заможен и склонен към разходки и забавления, затова в последните години районът около Малко Търнов...

Не знам защо разказът ми "Добре дошли в Странджа!" е най-четеният ми текст. Всеки ден - десетки, стотици прочити. Първоначално се радвах, после се изненадвах, накрая не знаех какво да мисля. Затова реших да напиша втори текст за Кондолово, за да видя дали ще има съдбата на първия. Много дълго отлагах написването му по липса на време. Пък и няма какво ново да разкажа. Кондолово е съвсем малко селце, преди пет години, когато случайно попаднах в него, имаше десетина жители, повече от които живееха тук само през лятото, останалото време си стояха в Бургас. Днес жителите на селото са петима, успях да ги видя, преди да отпътувам. И петимата са мъже, не са дори много възрастни, единият от тях е кмет на другите четирима. :) През 2014 г. широкият селски площад/паркинг беше доста пуст, премина една жена, която разпитах, но тя не беше особено словоохотлива. Сега селцето изглеждаше оживено от пъстротата на "Последния патрон" - едновременно барче и сергия за туристи, изгл...