Публикации

Показват се публикации от Март, 2017

Спомняте ли си Бай Ганьо?

Изображение
И нещо от мен, в Деня на хумора и шегата! Бай Ганьо чете "Бай Ганьо" - Илия Бешков През последните 30 години живях така, че нито за миг не го забравих! Изобщо той е незабравим, защото ако в нещо успя Алековият герой - това е в преобличането. Назад във времето остана отхвърления агарянски ямурлук, свали той дори белгийската мантия, макар че тъгата по нея остана у една част от сънародниците му. Обличаше последователно шинел и червена рубашка, после пусна брада, сложи очила и се затъркаля по площадите. После и таз мода като мина, съвсем се поевропейчи, взе да си купува лъскави коли, телефони, хейтъри и тролове. Освен да се преоблича Бай Ганьо не научи нищо друго. Ако надникнете в душата му и днес ще видите все същото: копнежа по келепира, нашите да са на власт: за да се докопаме до Солунската митница или до европарите, все тая! Напълни държавата с дочолувци, гочоолувци, бодковци, аслановци и гуньоадвокати, размножи ги, разплоди ги почти като Създателя! Бди зорк

В търсене на Рая открих село Смилян и пещерата Галубовица

Изображение
Едрият пъстър боб, мекият диалект, чарът на ниските хребети не са единствените привлектелни неща там       Село Смилян Ако ме попитате кое място в България смятам за най-близко до Рая, веднага ще ви кажа, че това е районът на Родопите около град Смолян, още по-точно село Смилян и съседните на него села. Не че в другите планини няма интересни и вълнуващи места, не че обичам на „Странджа баир гората”, но честото ходене в Родопите ме кара да ги чувствам близки и родни, скъпи и вълнуващи. Преди да видя село Смилян, знаех само, че там е царството на най-едрия боб. И о, чудо, докато в равнината бобът беше вече узрял, хората го скубеха и простираха по шосето, за да го очукат и приберат, в Смилян прочутият едър боб все още цъфтеше с прекрасни розови и алени цветове, зелен и висок до небесата.       Смилянския боб За да стигнете до Смилян, трябва да излезете от Смолян и да поемете по пътя през село Чокманово. То се намира на около 15 км от областния град. В Смилян хич и не можахм

Триград и Дяволското гърло – разходка към мита за ада

Изображение
Орфическите мистерии в последната събота и неделя на юли събират хора от много страни Триградското ждрело Триградското ждрело и пещерата „Дяволското гърло“ са често посещаван маршрут в Родопите. За „Дяволското гърло“ и преди, и сега са се разказвали легенди. Тя не блести с изящни скални образувания, но привлича и омагьосва хората с възможността да се докоснат до стихията на водата и тайнството на подземния свят. Входът на пещерата наподобява дяволска глава. В гърлото й се слиза по стръмно нанадолнище, чува се ревът на гърмящ водопад, тъмнината и дълбочината на пещерата са ужасяващи въпреки туристическите удобства като стълбища, парапети и осветление. Тази привлекателна ужасяващост хилядолетия подхранва човешкото въображение и поражда множество легенди. И, разбира се, пътят към ада е много привлекателен за живите. Те с удоволствие слизат внимателно в преизподнята и с пъшкане и мъка се изкачват по стълбите към света на живите, удовлетворени, че поне за малко са пребивавали в Ада

Чудните мостове – древна родопска приказка

Изображение
Природният феномен може да се посети от разклона за село Забърдо по пътя Асеновград - Смолян Големият мост Чудните мостове са природен феномен в Родопите. Можете да стигнете до тях по пътя от Асеновград към Смолян. Указателните табели ще ви отведат към разбит път, по който може да стигнете до скалния феномен. Завоите и дупките правят изкачването сериозно предизвикателство, но гледката напълно оправдава очакванията. Природните образувания се намират на 8 км от село Забърдо. Преди да поемете към пътеката изградена около мостовете, можете спокойно да спрете на удобен паркинг. По него вече са разположили сергиите си местни възрастни жени, които продават в бурканчета и пликчета дъха на Родопите – билки и сладко от горски плодове. Цените са солидни, сладкото е сварено по съвременните технологии с желираща захар, която запазва цели плодовете и техния цвят. Под паркинга се намира хижа Чудните мостове , която ако работи, може да ви предложи местни специалитети, мурсалски чай, палачи

Самодива къща и деца не гледа!

Изображение
Те се завръщали в света на хората по Благовец, след Великден изчезвали незнайно къде В селата край Елена съществуването на митични същества, които местните наричат самодиви, до днес се приема за истина. Легендите разказват, че самодивите избирали дадена поляна и танцували на нея. Най-често това се случвало по пълнолуние. Приличали на привидения. Неясни образи на момичета, които извивали тела в дълги роби в светещо бяло. Затова прочетох в статия на 24chasa.bg. Росенът - самодивско цвете Животните усещали  присъствието им. Късно вечер, при прибиране на добитъка, кучетата пазачи се държали странно. На няколко пъти пощурявали и започвали да вият до късна доба, лаели без причина в нищото, въпреки че наоколо нямало признаци за наличието на човек. Други пък скимтели пак без причина и се криели. Според местните хора, самодивите си избрали една поляна, тя ставала тяхна и по пълнолуние винаги танцували на нея. Ако жив човек ги видел, ослепявал. В района имало много ненадей

Уханието на розовото масло е най-българският аромат!

Изображение
Казанлъшкият Музей на розата е разкошният дом на персийската дамасена - миризливия маслодаен гюл „Въобразете си, че вие сте пътник и че влазяте пръв път в тоя трендафилен град. /…/ Захваща се майската пролет, дърветата се накитват с нежни и крехки листенца, полето се покрива с цветя, славеи сладко пеят, пиленца чуруликат на дясно и на ляво, всичко става весело, мило и прекрасно, даже и воздухът се напълва с някаква си успокояваща безметежност; а между всичко това, като Венера между своите нимфи, се червенеят трендафиловите градини и употребяват всичките си усилия да погъделичкат носовете ни, да изнесат на вид своите свърхестествени прелести и да ни покажат своето превъзходство в природата...” Винаги съм била изкушена да започна свой пътепис с този текст. Предполагам сте го познали - той е на Любен Каравелов от началото на повестта му „Маминото детенце”. Не мисля, че ще напиша по-добър, а и така не ми се е случвало да посетя Казанлък по време на розобера. През три-четири години

Тайнствените засипани манастири

Изображение
Легендите са едни от най-вълнуващите текстове, които години и столетия се разпространяват устно, дори ако вече са записани. Ако някой е имал наивността да търси потвърждение на легендарното в действителността, е обречен на дълги години проучвания, без да напредне много. Когато накрая все пак реши да събере в едно издиреното и наученото, то няма да е научна публикация, ще е легенда или художествения разказ. Дори науката отдавна да се е произнесла или поне да е дала една сериозна научна хипотеза, легендата ще продължава да се шири и да вълнува умовете и сърцата на читатели и слушатели. От древността до днес легендите имат оная невероятна способност да са незабравими, защото възбуждат любопитството, приключенския дух и писателите ентусиасти. Снимка - Искра Ангелова Едно вероятно място на Голям манастир Преди почти 30 години, когато отидох да живея в Борово, научих легендата за два тайнствени манастира, намирали се някога в непосредствена близост до селата Горна и Долна Ма