Улицата на народното негодувание
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiruTSvPUzLMw8B5BJXzf8-2iTiT6-ZXkezvg8WQyZb0ew1rk0rbTpPvnbowXZWNCVlmTz287rbjbOE7b1BZ_VuWBZYtjN12J8bcOH933A_aGpbODTc93YDEjfxi-IRBTVM9eRduuwUd1Oj/s640/phpuq7shd_800x_.jpg)
Зимата скърцаше под краката на хората, зловеща и яростна. Тя не ги плашеше. Пращеше вятърът да фучи и да хвърля в очите им шепи сняг. Пращаше дъжда да излива кофи вода от небето, а тя я сковаваше на тънък лед. Навираше се между шапките и шаловете, яростно вееше под полите и в крачолите на панталоните. Щипеше, хапеше, пръстите изтръпваха, устните опръхваха, веждите побеляваха. Хората вървяха един до друг и не се плашеха от ледената й офанзива. Стъпките им водеха към Парламента. Един след друг, един след друг – десетина, двадесет, стотици, хиляди. Носеха сини знамена, с усмихнати лъвчета, прегръщаха се, усмихва се, вярваха. От трибуната звучеше все една и съща песен „Четиресет и пет години стигат! /Времето е наше! Времето е наше!“ Какво се случва? – чудеше се зимата. Улицата, старата й приятелка, отговаряше с яростно скандиране: Де-мо-кра-ция! Де-мо-кра-ция! Долу БКП! Долу БКП! Долу член първи! Мафия! Мафия! Млада жена се опитв