Историите на Цветелина от вчера и днес

Света Марина Огнена, стопанката на аязми с лековита вода             На 17 юли православната църква чества празника на света Марина. Светицата е много популярна в цяла България, но най-тайнствените и очарователни нейни места, които вероятно всеки пътешественик би искал да посети, се намират в Странджа.             В Свещената планина според Валерия Фол („Странджа, Света Марина и Свети Илия“, http://www.focus-news.net ) светицата има различен образ, той няма нищо общо с този на житийната й съименица. Странджанската света Марина е висия, покровителка на змиите, пролетно време пуска малките по земята, а страшните държи заключени в пещера. Освен че е змийска владичица, тя е покровителка на свещения огън, затова е Света Марина Огнена. Тя е и вергина, помага на момичетата в предбрачна възраст, покровителства родилките. Простира добротворството си над бездетните жени и им помага да заченат. За целта те трябвало да преспят на свещеното й място. Със сигурност във всичко разказано може

- Ой момиче чернооко, не стой срещу мене, че продавам врано конче само зарат тебе! - Ако съм ти пръвно либе, сама ще ти дойда, ще ти шетам из дворове, като гълъбица, ще ти легна във леглото, като кротко агне, ще ти шавам у ръцете като мрена риба. (Димитър Осинин "Народни любовни песни") БНР - любовни песни За любовта на старите българи Нашите баби били големи познавачки на магическите свойства на цветя и растения. Почти всеки календарно-обреден или семеен празник, обред или ритуал е съпътстван с магическото присъствие на цветя и растения. Калпаците на коледарите се кичат с чемшир или бръшлян. Здравецът присъства в почти всички празнични ритуали. Трендафилът и здравецът са цветя, които задължително присъстват на   годеж, сватба, раждане. Когато ще се прави надпяване на пръстен, мълчаната вода се оставя да пренощува под трендафил. Трендафилът е този мистичен страж, който вероятно не е избран само заради червения му цвят. Много често в народните песни се среща опред

Свети Еню идва на 24 юни. Макар да е светия, той ревностно пази езическо древно наследство за почит към слънцето. Свети Еню, Яневден, Иванден, Иван Бильобер като че ли нямат нищо общо с рождението на св. Йоан Кръстител, Исусовия предтеча, който идва, за да възвести пришествието на Божия син.  В деня му слънцето стои най-дълго на небосвода, то милва билките с огнените си лъчи най-дълго и ги прави най-лековити. И ако за всички нас идването на светеца бележи началото на същинското лято, в миналото се е смятало, че на Еньовден годината е преломена, тя започва да умира, т. е. да клони към зима. Затова в легендите свети Еню облича кожуха и отива да доведе зимата, в други - сяда да го кърпи, защото се подготвя за зимата. Снимка:  Strandja News НЧ "Доростол" - Силистра, Еньовден Билкарите като наследници на древните вещици и до днес почитат деня му като свой празник и  извършват безброй лечителски магически действия, които имат задачата да осигурят здраве, любов и бер

Когато дойдох в Хисаря, водата от чешмичката в центъра беше спряла. Около нея нямаше хора, обичайната картина от ранна утрин до късна вечер. Водата е достъпна за всички, местни и придошли, те могат да пийнат, макар че е гореща като чай, или да си напълнят в туби, за да пият по-късно, когато изстине. В близост до чешмичката може да се купят нови туби, без етикети, в услуга на по-непрактичните, които не са се запасили достатъчно. Чешмичката в центъра Разочаровах се, че няма хора, защото се надявах да се смеся с множеството, и да поразпитам. Хората са доста разговорливи докато чакат. Освен това осемте чучура не текат еднакво силно, а това изнервя, тези, които са подложили своята прозрачна пластмасова туба, с надпис "Девин", под по-слабо течащия. Българинът обича да вземе, каквото му се полага от общественото, и много внимава ближният му да не получи повече. Един по-силно течащ чучур си е привилегия, според моралния кодекс на днешното безхаберно време, и повод за кавга. А