Историите на Цветелина от вчера и днес

  ГОЛЯМОТО АПОЛОНОВО СВЕТИЛИЩЕ В местността Мишкова нива, на 4 км югозападно от Малко Търново се намира Голямото Аполоново светилище на тракийското племе Асти. То е било величествено, изработрно от мраморни блокове и се е използвало доста дълго време – според специалистите от V в.пр.Хр. до III в.сл.Хр., когато след приемането на християнството от местните племена, езическите светилища са били изоставени. А че е посветено на Аполон, освен очевидните факти ни осведомява и един надпис, върху четиристранен жертвеник, който гласи: “На добър час! На изслушващия бог Аполон Авлариок аз, Стратон, син на Стратона, началник на елините, които работят в железните рудници, издигнах тоя жертвеник в осемнайсетата година от провъзгласяването на Антонина за август, като сторих обет за спасението и успешния труд на себе си, на близките си и на работниците”. Според стари местни хора, този жертвеник е донесен от местността Мишкова нива в църквата „Успение Богородично“ (сега е в местния музей). Аполон Авла

Не си роди Млада бога, но си роди сур елена: рогите му позлатени, краката му посребрени.. В коледарските песни златорогият елен се появява не само в цикъла за раждането на Млада (Бяла) бога, но и в песните, които коледарите изпяват във всеки дом, където има малко момче или ерген. Те пресъздават ловна сцена, в която главни действуващи персонажи са Злато-рог елен и Добър юнак с Добра коня: Не ми било бяла зора, най ми било рабър юнак, рабър юнак с враня коня, да си гони сур елена, сур елена златорога . Юнакът тръгва обикновено да лови „дребна лова”, но намира „едра лова — сур елена”. Това е отново златорогият елен, белязан с характерните космически знаци: „на чело му ясно слънце, на гърди му месечина, на плешките му ситни звезди” . Подчертава се и неговата календарна обвързаност. Той слиза на земята само на 25 декември — „кат година по Коледа” . Преследването на златорогия елен от юнака конник по своята външна форма наподобява състезание. „Току бягай, да те гоня!” — казва юнакъ

  Никулден е един от най-големите зимни празници в чест на св. Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски. Според фолклорнохристиянските представи при подялбата на света на св. Никола се паднали моретата, реките, езерата; той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. Шаранът се смята за слуга на светеца, затова на Николуден се приготвя рибник (опечена в тесто риба) - жертва на светеца, от която задължително се раздава. На обредната трапеза се слага хляб - боговица, никулденски кравай, варена царевица, жито или булгур, постни сарми, чушки. Най-възрастната жена прекадява, стопанинът вдига високо хляба и го разчупва, символизирайки високото израстване на посевите. Значението, което народното схващане отдава на задължителната консумация на риба, се разкрива в редица широко известни изрази, например: "На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе." Костта от главата на рибата с форма на кръст се запазва и използва в ле

          Дворецът и Ботаническата градани в Балчик са чаровни местенца за туристите през всички сезони. Особено е излъчването на това любовно гнезденце  привечер. А и аз извадих  късмет, вечерта дойде със сърдиторозови облаци, които наметнаха с призрачен плащ двореца. По днешните скъпарски стандарти, той по-скоро прилича на една изискана вила, но стопанката му била кралица, затова лятната резиденция и до днес се титулува дворец .           В интернет има доста информация за този най-чаровен след чаровните от 100 национални туристически обекти.  Ботаническата градине е създадена   през 1955 г. Днес се простира на площ от 194 дка, като голяма част от територията ѝ е със статут на защитена местност по   Закона на защитените територии . В границите на защитената местност специалисти и любители могат да наблюдават естествените екосистеми и да оценят богатото биоразнообразие на региона . Това съобщава Уикипедия, като уточнява, че Ботаническата градина е част от Архитектурно-парковия компле

И тази година, въпреки големият брой заразени от Ковид, във възрожденска Елена се проведе Празникът на еленския бут. (Снимките са от миналата години.) Еленският бут всъщност е свински, сушен по специална технология местен специалитет. Еленски е, защото е от възрожденския град, родил много будители и една муза. В центъра на града все още може да се види родната къща на момичето с две хубави очи - любимата на Яворов. Но домът отдавна е превърнат във фирмен магазин, в който се продава местната вкусотия. Хапвала съм еленски бут - напълно си заслужава и цената, и рекламата. Освен това рецептата е старинна, макар че аз съм горещ почитател и на балкантуристките "старинни" специалитети. И хич не се възмущавам, че те са само соц древност. Празникът на еленския бут по нищо не се отличава от хиляди подобни местни празници. Чаршията се препълва с производители и занаятчии и с още повече купувачи и зяпачи. Общината се старае да подготви за тях допълнителни забавления, читалището - също.

  В традиционната българска култура огънят заема важно място. Народните вярвания му приписват магическата сила да очиства, да предпазва, да лекува. Той може също така да прогонва зли духове и болестотворни демони, да отпъжда вредни животни и насекоми, да пази землищата от градушка. С огъня са свързани редица поверия и това обуславя широкото му присъствие в традиционната обредна практика на жизнения, календарния и земеделския цикъл от празници. От особено значение е т.нар. „жив огън”. Нов огън се пали задължително и в случай на епидемична болест, през който се прекарват всички хора и добитък е се подменя стария огън в огнищата. При обредът за запалване на нов огън в къщата се нарича жив огън, млад огън, божи огън, а когато трябва да се пропъди епидемия от селото този огън е „див“ огън. Обикновено огънят се подменя с нов веднъж годишно – на третия Горешик (17 юли – Св.Марина), тъй като се вярва, че тогава огънят сам пада от небето. В народното вярване огънят в селското огнище не бива да

            Ако има личност, около която се въртят най-фантастичните конспиративни теории в най-новата ни история, това е първият от новите министър-председатели на България Андрей Луканов. Според тях той обявява мораториума по външния дълг на страната, който надминава 10 млрд долара, за да закрепости България към Съветския съюз. Той е човекът, раздаващ куфарчетата с милионите, проектантът и изпълнителят на българския червен капитализъм. Твърде любопитно е, че общественото съзнание пропуска факта, че той е поръчителят на „зловещия“ план „Ран-Ът“.             Безспорните факти за всички, които познават най-новата история на България са, че през своето управление БКП довежда държавата три пъти до състояние на неплатежосбособност (1960, 1977 и 1987 г.). Не само ние, обикновените хора, не знаехме това, то е било неизвестно на една голяма част от комунистическия елит на страната. Истината за огромния дълг става известна през 1990 г., когато за първи път започва да се вдига информационн

            На пръв поглед, животът в малкия град след „историческия“ 10 ноември си продължаваше по старому. Хората отиваха и се връщаха от работа, някои смутени, други обнадеждени. Хубавото на новите промени беше, че премахнаха партийните организации по месторабота. Ние – младите, бяхме много доволни, защото се сдобихме неочаквано със свободно време, далече от „Тезисите на партията“. Посветихме ги на купони, на четене на вестници, на гледане на телевизия. Събитията се случваха в големите градове, най-интересните – в София.             Опитвам се да различа кой е моят първи спомен от усещането, че общественият живот тръгва в ново русло. „Демокрацията“ дойде с „танковата“ реплика на Петър Младенов. Следяхме и събитията от т. нар. „кръгла маса“, на която управляващи и опозиция очертаваха рамките на „мирния преход“. Кръглата маса в зала 6 на НДК всъщност беше квадрат, около който седяха опозиция и управляващи. Задача им беше да направят така, че преходът да мине без кръв и жертви. Ту

1990. По пътя на сините илюзии             Синьото начало, сините надежди, сините идеи, сините илюзии, синьото време започна възторжено, с хиляди СИНИ знамена развени, с лозунги: „Времето е наше! 45 години стигат!“ В суматохата на прииждащата на талази 1990-а година и аз се оказах абонирана за в. „Демокрация“, не за друго, а защото партийният секретар на училището, в което работех, не ми разрешаваше да ходя на работа с дънки. Не било възпитателно за учениците. Затова след като чух, че сменили Бай Тошо, си казах: дано сменят и тези дърти комуняги, дето всяка вечер ни карат да слушаме глупости на комсомолски събрания, политически учебни години. Учителските съвети продължаваха до късни нощи, на които буквално ни набиваха със сърпа и чука в главите „Тезисите на партията“.             Изпихме тържествено, на банкет последния събран членски внос на местната учителска комсомолска организация, аз заявих на партийния секретар, че сме я разформировали. Бях обута в моите сини дънки. Т

1989. Разпадането на соца             Оказа се, че само ние – обикновените хора, сме изненадани от разпадането на соца. Много дълго вярвах, че то наистина се е случило на 10 ноември 1989 г. Оказа се, че за настъпването на кардиналната промяна се е знаело предварително, още в спокойните за мен студентски години. Разбира се, знаещият е мистифицираната тогава, а сега ненапълно демаскирана и зловещо дискредитирана ДС (Държавна сигурност). Научих това от книгата на английския журналист Миша Глени „МакМафия“ (Глени, М., „МакМафия“, София, 2008 г.), която четох преди години. ДС въртяла необезпокоявана търговия с оръжие, наркотици и висши технологии – разказва Глени. (СИВ разпределил на България висшите технологии, наркотиците и контрабандата – последните две заради географското положение.) Дори още по-рано – разказва авторът − в далечните и мирни 60 години на ХХ век не друга, а ДС създала компания „Кинтекс“, чрез която е монополизиран износът на оръжие за Близкия Изток и Африка. Бълг