Публикации

Показват се публикации от Август, 2017

За Ориент eкспрес, Русенската гара, Поаро и Ленин

Изображение
Снимка: TVN Първа част Детството ми вече е в музея За Ориент експрес, Русенската гара, Поаро и Ленин             И за да се опровергая сама, ще кажа, че не всичко от онова време беше скука! Днес, докато чаках да дойде Ориент експрес, се сетих, че повече от 40 години не съм чакала международен влак на русенската гара за забавление. Когато бях дете, всеки ден я посещавах с тази цел и беше страхотно.             Кварталът около гарата беше пълен с деца, около всички блокове целодневно се вдигаше врява, по улиците хвърчаха лагерни колички и колелета, топки попадаха по балконите на съседите, понякога чупеха стъклата на прозорците, а палавниците задължително получаваха по някой шамар. Тогава боят не беше забранен, беше си стандартно възпитателно средство и нямаше отдели „Закрила на детето“, в които да се оплачеш. Пред блоковете, на пейките седяха бабки, които докладваха на родителите за нашите подвизи. Благодарение на техния доброволен социален патронаж, децата от моето

Хлеб наш, насущний…

Изображение
"Засевки" - НЧ "Христо Ботев" - село Обретеник Господня молитва (Евангелие от  Матея 6: 9-13 ,  Лука 11: 2-4 ) Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.   Снимките са от изложба на ритуални хлябове, организирана по време на Осмото издание на Фолклорен фестивал "От Дунав до Балкана", Борово, 2015 г. Хлябът е основна храна на българина. Всеки ден хиляди българи посягат към хляба, за да го сложат на трапезата си. „Никой не е по-голям от хляба“ все още битува в българския бит като традиция и народопсихология. Димитър Маринов в  „Народна вяра” отбелязва, че: „Хлябът е издигнат до най-голяма степен на религиозно уважение и почитание.

Окната - отдето може да говорим с Бог

Изображение
- Кой си ти, Господи, Аллах или Иисус? Не се ли насити, Господи, на кръвта, пролята за теб от хората? – горе-долу така звучи въпросът на отец Алигорко  от незабравимия филм „Време разделено“ по едноименния роман на Антон Дончев. С очи, вперени в Окната, героят на Руси Чанев гневно търси отговори от Създателя. Моят уникален кадър на Окната Преди да посетя пещера Проходна, вярвах, че Окната са част от Свещената планина -   Родопите. Толкова мистично място може да се намира само там. Когато пещерата доби известност като туристическа дестинация, ми стана ясно, че е част от Карлуковския карстов район, или иначе казано, по-скоро е в близост с Балкана, отколкото с Родопите. Пещерата Проходна не е единствената в този регион. В близост до нея се намира Темната дупка. Една от пещерите до Карлуково, зловещо е наречена Кучешката, защото местните хора хвърлят в нея нежеланите кучета, заедно с труповете на мъртви домашни животни, които им служат за храна. Тъжният им вой и зловещото човешко

Пътуване в сегашно време

Изображение
Разказ, който започва с вървяща спокойно по шосето крава, вероятно не обещава нищо интересно. В България кравите не са свещени, но пък е забавно да пътуваш бавно след крава. Тя се обръща, вижда образувалата се опашка от коли и самодоволно продължава напред. Пътуваме за Татул. Всъщност пътувахме за Вила „Армира“ в Ивайловград, но се оказа, че маршрутът е прекалено дълъг, за да стигнем в рамките на работното време. В Кърджали се оглеждаме за табелки за нещо по-близо и виждаме „Татул“. Ако кажа, че следвам неясен зов на сърцето или пулса на древната енергия, повечето читатели ще се засмеят невярващо, други ще ми повярват. Хората много обичат да им е мистично, затова казвам, че фентъзи жанровете не бива да се презират, те ще са бъдещето на литературата.  Към Татул ни води липсата на време, но може би и тайна, неясна мистична сила. Работата на мистичните сили е да са тайнствени, невидими, да си стоят на определени места, за да ги правят енергийни, за удобство на съвременните туроперато

Фарът, водата и самотата

Изображение
Лято е, време е за море и чудни преживявания. Кога, ако не през топлото лято може да се гмурнем в морските води и да почувстваме прохладната им омая. Ако сме романтични, можем да се разхождаме по морския бряг на лунна светлина.  Луната и водата са свързани. Водата се управлява от луната, з атова нейните символи са нощта, мракът, подземното царство. В съчетание с тях, магията й се увеличава неимоверно. Водата е вечността и безкраят, тя е първотворението, първоосновата на света, от която постепенно се е създавала сушата. Затова ние хората обичаме водата, познаваме я подсъзнателно от някакъв друг живот.  Или вероятно за мен е така, защото съм израсла на брега на великата бяла река Дунав и обичам голямата вода. Не помня първия си досег с морето, била съм твърде малка, затова за мен то просто си съществува там някъде, не много далеч, на около 300 км от Русе.                 Морето на Шабленската тузла Обичам морето и не се страхувам от него. Обичам да гледам как се съчетават с