Публикации

Показват се публикации от Април, 2020

Ирминден

Изображение
Т ози ден се празнува в чест на змиите и гущерите и на него се изпълняват обреди, целящи пропъждането им и предпазването от тях. В народните представи змиите изл изат от дупките си на Свети Четиридесет мъченици или на Благовещение, а на йеремия излиза техният цар. На този ден се извършват няколко обреда: пъдене на змиите; газене чирепните; палене на огньове. Пъденето на змиите не се прави на самия ден, а вечерта преди него и е подобно на това, което се прави срещу Благовещение (Благовец). Момиче или жена взима машата и ръжена и като вдига шум (дрънка) с тях, обикаля цялата къща и двора. В същото време изрича заклинания или заричания: "Бягай, бягай гъдурийо! Ето ти я Еремия, Ке ти мотат черевата Со железно мотоило" или "Бягайте, змии и гушчерици! Я я арамията зад вратата, Ке ви а сече главата, Ке ви а фърли у барата." В Западна България палят огньове, прескачат ги и като вдигат много шум изричат същите думи. Друг обичай, който се изпълнява на този празник е газене

Конфликтът между Иван Вазов и кръгът "Мисъл"

Изображение
Що се отнася до класиците на българската литература, обикновено си представяме достолепни господа и дами, които са д уховно извисени над делничното и битовото. Рядко ни минава мисълта, че и на тях нищо човешко не им е чуждо. Включително и ниските страсти. Историята на литературния конфликт между Народния поет Иван Вазов и кръга „Мисъл“ показва, че дори на полето на изкуството се разгарят битки, които със своята продължителност и ожесточеност не отстъпват на реалните военни действия. Началото на тази история е поставено през 1892 година, когато започва издаването на списание „Мисъл“. Негов главен редактор е д-р Кръстьо Кръстев, а сред сътрудниците му през годините личат имената на Петко Славейков, Петко Тодоров и Пейо Яворов, които ще формират едноименния литературен кръг. Изданието се анонсира като „Списание за наука, литература и критика“ и чрез него в България навлизат индивидуализма и естетизма. Още в своя първи брой в рубриката „Из съвременната българска повест“ д-р К

Баба Шарка

Изображение
Днес в поредицата "ЕТНОЛОГИЯ И ЕПИДЕМИИ" ви представяме един обещан текст за сродяването с болестите и народните ваксини. ЗА БАБА ШАРКА, КАКА ЕФЛОСИЦА И НАРОДНА ТА ВАКСИНАЦИЯ Българинът винаги е ценял родството, чувствал се е силен с роднините си, почитал ги е и е посрещал с тях празници и трудни дни. Българската традиционна култура признава биологичното (кръвното) родство и символичното родство: кумство, побратимяване, осиновяване на дете, както и сродството по сватовство (чрез сключване на брак). Наред с това човек може просто да нарече някого роднина, дори и да е напълно непознат, с цел да го предразположи към себе си. Сведенията за това „звателно родство“ срещаме най-вече във фолклора и в ежедневната говорна практика, например малките деца са учени да наричат познати и непознати възрастни „леличка“ и „чичко“. Създаването на звателно родство е и една от старите стратегии за справяне с болестите. Българите ги наричали галено „болесчици“ или „благи-медени“, за да

Велики четвъртък

Изображение
Днес е Велики Четвъртък, важен ден от Страстната седмица, и е време да боядисаме яйцата и да приготвим „младия квас“ за козунаците. Но преди това сме ви подготв или кратко четиво, с което да припомним обредните стъпки към светлия празник Великден. Повече информация можете да намерите на нашия уебсайт:  https://bit.ly/2Kc1hS2 , както и на сайта  Сторник   https://bit.ly/2KcovaW . Снимката е от експозицията на музея Приятно четене! Страстната седмица е времето от последните дни от земния живот на Христос. Свързва се с неговите повели и предсмъртни изпитания. Християнските пости в този период са строги. За всеки един ден от седмицата е отредено званието „велик“. В народната култура първите дни от Страстната седмица се ползват за почистване на домовете и стопанствата, къпане на децата „за здраве“. В Родопите децата ходят да берат горски здравец за близките си на Велика сряда. По-рядко на същия ден се боядисват яйца. Ако това се стори, то те се слагат в сито върху червен пла

Самодивска любов

Изображение
че съм си аз самодива - повеят ли ми ветрове, очи ми гледат в гората; затрещят ли ми гърмове, сърце ме тегли в усои... „Стоян и три самодиви“, Народни песни, съставител Емануил Попдимитров, Литернет            - Бягайте, змии и гущери! Бягайте, змии и гущери! Благовец е!             - Мале, стига с тези простотии – мърмореше сина на Иванка – ще мине партийният, ще види огъня и как дрънкаш с ръжена, и ще ме привика в съвета да ме ругае.             - Партийният нема да ми става чорбаджия у къщата – инатливо подхвана жената – свят ден е днес, Благовец. Божата майка е заченала Иисуса Христа… Самодивите идат да направят земята непразна… Да не мислите, че като орете с тракторе, ще ви ражда…             - Млъквай и се прибирай, като ти казвам! – викна по-силно Стоян към майка си. - И върви хвърли една кофа вода на тоз огън.             - Е, чакай да стане Иванчо, да го прескочи за здраве…             Сърдитият мъж отиде към герана, завъртя сърдито колелото и пусн

Първият монументален надпис в историята на човечеството е в България

Изображение
ПЪРВИЯТ МОНУМЕНТАЛЕН НАДПИС В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е В БЪЛГАРИЯ Снимка: Petel.bg Уникалният паметник е бил известен на местното население под името Писан камък. Не е трудно да се досетим, че причината за това са особените знаци, които са изсечени върху скалната повърхност. Знаците са шест и са с височина 35-50 см, а това е нещо забележително – става дума за първия монументален надпис в историята на човечеството! Понеже древното послание не се намира в храм с определени архитектурни особености и няма нито керамика, нито пък друг артефакт, с чиято помощ може да се направи датировка, остава само една възможност – сравняването на формите на знаците с епиграфски паметници от различни епохи. Tака наречената гръцка, а и латинската азбука могат да се изключат веднага. Няма връзка и с хетския, шумерския и персийския клинопис, нo съществува известна прилика с хето-лувитските йероглифи от второто хилядолетие преди Христа. Разполагането на знаците от Писан камък обаче е доста по-разл

Как в миналото се спасявали от чумни епидемии

Изображение
КАК В МИНАЛОТО СЕ СПАСЯВАЛИ ПРИ ЧУМНИ ЕПИДЕМИИ Коронавирусът ни хвана в капан и се оказа трудно да избягаме от него, а и от темата за него. А какво са правели някога по време на епидемии? Най-страшната болест в миналото, която обезлюдявала цели села, била чумата. В традиционната култура си я представяли най-често като стара и грозна жена – олицетворение на самата смърт. Имала записани на тефтер хората, които трябва да „удари“. Някои събеседници дори определят какви са тези хора: „който не си върви по пато, у него влазя и го морѝ – Бог я праща. Она гледа наште грешки…“ Според една легенда за създаването ѝ, чумата най-напред причинила смъртта на царя, чиито тежки прегрешения довели до появата ѝ. Според друг текст пък, в началото Господ я създал толкова страшна, че сам се уплашил от нея. Пратил силен гръм, та я треснал и вратът ѝ се схванал. Така тя започнала да „удря“ само тези, които са пред нея, но не можела да си върти главата настрани. Често хората се спасявали от чумата