Историите на Цветелина от вчера и днес

Снощната Кървава луна извика на бял свят много предсказания на астролози, в които днешният грамотен човек вярва така, както древният във всички приказки и легенди, с които си обяснява Вселената и нейния порядък. Особено чувствителни към астрологическите начертания са политиците. Със смях слушаме приказки за    ретгроградния Меркурий и пр. глупотевини, с които ни обясняват победи на избори и подаването на оставки. До колко вярваме е друг въпрос. Истината е, че и днес хората се съобразяват с астрологически и всякакви други предсказания, начертания, зависимости, за да предприемат ново начинание или дори някаква нова връзка в живота си, или както е казано в един текст от 16. век никъде на друго място, освен по земята българска няма да се намерят толкова много магьосници, вещици, бродници и пр. вещи в тайнствения порядък на Вселената. И други, дето ще им дават парите си, за да са сигурни, че правят верните крачки в живота.            И лунното затъмнение нашите предци си обяснява

Тъкмо се наканих да пиша за горещниците и времето ме изненада с проливни дъждове. Това лято Русе се превърна в тропически град с редуващи се жега, дъжд и влажен задух, с неочаквани места за къпане и плажуване. Краят на юли е, затова въпреки дъжда, където и да ходя, не си нося чадър. Вчера дъждът ме изненада три пъти. Криех се под козирките на блоковете или в магазините, където с увлечение разглеждах неща, които са ми абсолютно непотребни. Баба казваше, че през лятото дъждът бие до синур, затова и тя никъде не носеше чадър. Работила на полето, в текезесето, а там никой не носел чадър. Като отиваше на работа, си носеше една мушама, ако случайно я застигне лятната поразия, да не се измокри до кости. Разказваше ми, че човек не трябва да се бои от дъжда, защото той е от Бога. Учеше ме, като ме завали да се скрия на сушина и да чакам, летният дъжд не продължава дълго. Те така правели, мятали мушамите, скривали се, където намерят, след това поизчаквали да се оттече водата и продължавали

В последните месеци, седмици и дни станах свидетел на прекалената злоупотреба със словото. За съжаление, днешното време, което лиши много хора от ценности, прави така, щото тя да е по-скоро правило, отколкото изключение. Аз вярвам, че словото е това, което ни отличава от другите живи твари. Затова се чувствам погнусена от хора, които злоупотребяват с думите с ясното съзнание, че го правят, за да манипулират обществото или семейството си, близките си или чужди хора. Отвращават ме хора, които използват словото за клетви.  От древни времена до близкото минало хората не са прибягвали до клетвите толкова лесно, колкото днес, защото са знаели, че словото има магическа сила. Ако кълнеш или се закълнеш в жив човек, нещо лошо може да му се случи. Ако предците ни  хилядолетия са вярвали в магическата сила на словото, значи е имало видими причини да го правят.  Със сигурност съвременните хора вършат престъплението - злоупотребят със словото, от невежество, простотия (да ме прощавате!, която е

Докато си писах романа, докато си спорих с Евгений Дайнов и Георги Господинов, без те да знаят за това, J дойде лятото на 2018 г. Седя си аз пред компа, пиша си романа, обаче държа с едно око потока на новините във фейсбук. Изведнъж изскача новината: КЗК забранява на „Инерком“ на Гинка Върбакова да купува ЧЕЗ. Ако го стори, става монопол, нарушава хоризонтални и вертикални ефекти на пазарите на електроенергия. (www.blitz.bg) Брех да видиш ти и такива ли има! По същото време Конституционният съд се произнесе, че Истанбулската конвенция нарушава конституция.             Това може би щеше да мине и замине, ако телевизиите не откриха темата с евтаназирането на овце и кози в Странджа. На екраните ни се появи леля Дора от странджанското село Шарково, която поведе битка с ДЪРЖАВАТА, за да спаси козичките си от евтаназиране. Те трябва да бъдат избити, защото попадат в 10-километровата санитарна зона, която огражда онази, в която върлува азиатската чума.             Аз веднага заря

Мнение - можело е животните в Странджа да бъдат спасени Спомняте ли си Андрешко, този симпатичен герой на Елин Пелин, който остави съдията в блатото, за да помогне на своя съселянин да скрие житцето си, за да има с какво да изкара зимата. Този любопитен разказ винаги е привличал литературната критика и в стремежа си да направи много и различни прочити, тя е изговорила почти всички възможни варианти за отношението между човека и държава, всички възможни, че даже и невъзможните. Днес докато четях за съдбата на животните в селата от любимата ми Странджа, си казах, че взаимоотношенията на човека с държавата, винаги ще бъдат такива като между Андрешко и съдията - отношения на взаимно незачитане и неразбиране, а съчувствието и съучастието между хората винаги ще са стихийни и безполезни. Много шум за нищо. Това си е нашето българско живеене. (Елин Пелин не разказва какво прави съдията, когато все пак се измъква от блатото.) Моя милост на странджански път в странджанска гора. Снимката е

Има такива дни, в които човек сбъдва мечтите си. Преди време сбъднах една моя мечта наполовина. :) Радвам се, че не я сбъднах напълно, защото трябва да си търся нова. Е, аз и нови си намислих, но и от втората половина на тази не се отказвам. :)              Овеч Мечтата ми беше да видя Овеч. Не е кой знае каква мечта, но е мечта. Дълго не успявах да я втикам между другите мечти, обаче миналата есен (2017) успях. :) Сбъднах я наполовина и съм много щастлива от преживения пъстър есенен ден, който прекарах с приятели в спомени за минали славни дни и в срещи с нови истории. За Провадия нямахме много време - дойдохме, попитахме за път към крепостта, качихме се, видяхме невероятната красота на гледката, отпрашихме към Чудните скали, за да спрем в село Аспарухово в комплекс „Овчага“. Препоръчвам го на всички рибари от сърце. В близост е до язовир „Цонево“, комплекс от стари къщи, чудесно възстановени, страхотна кухня, любезни хора, ентусиасти самодейци в местното читалище.

            В Русе вали дъжд, аз чакам на спирката, а до мен баба и дете си говорят. Заслушвам се в разговора, защото детето е много изобретателно, говори образно и привлича вниманието ми. Тъй като автобусът се бави, аз нямам други забавления и търся начин да заговоря малкия умник. Като се огледа във всички посоки и не откри нищо интересно, той погледна нагоре и каза: -           Дядо Боже е тъжен и плаче! -           Кой те учи на такива глупости – веднага грубо реагира бабата. -           Свети Илия препуска с колесница по небето, преследва ламята, защото яде житата на хората, и хвърля по нея своите светкавици. Освен това той събира мъглите и облаците в Черно море, там ги заключва и ги отключва, когато си иска, той е светецът, който дава росата и дъжда – захващам да разказвам аз на малчугана. Гледам под око бабата, но тя мълчи и не смее пред възрастен да произнася оценки от рода на „глупости“. Надявам се, че е разбрала урока си, а детето ще бъде оставено на мира да си фан