Историите на Цветелина от вчера и днес

          Дворецът и Ботаническата градани в Балчик са чаровни местенца за туристите през всички сезони. Особено е излъчването на това любовно гнезденце  привечер. А и аз извадих  късмет, вечерта дойде със сърдиторозови облаци, които наметнаха с призрачен плащ двореца. По днешните скъпарски стандарти, той по-скоро прилича на една изискана вила, но стопанката му била кралица, затова лятната резиденция и до днес се титулува дворец .           В интернет има доста информация за този най-чаровен след чаровните от 100 национални туристически обекти.  Ботаническата градине е създадена   през 1955 г. Днес се простира на площ от 194 дка, като голяма част от територията ѝ е със статут на защитена местност по   Закона на защитените територии . В границите на защитената местност специалисти и любители могат да наблюдават естествените екосистеми и да оценят богатото биоразнообразие на региона . Това съобщава Уикипедия, като уточнява, че Ботаническата градина е част от Архитектурно-парковия компле

И тази година, въпреки големият брой заразени от Ковид, във възрожденска Елена се проведе Празникът на еленския бут. (Снимките са от миналата години.) Еленският бут всъщност е свински, сушен по специална технология местен специалитет. Еленски е, защото е от възрожденския град, родил много будители и една муза. В центъра на града все още може да се види родната къща на момичето с две хубави очи - любимата на Яворов. Но домът отдавна е превърнат във фирмен магазин, в който се продава местната вкусотия. Хапвала съм еленски бут - напълно си заслужава и цената, и рекламата. Освен това рецептата е старинна, макар че аз съм горещ почитател и на балкантуристките "старинни" специалитети. И хич не се възмущавам, че те са само соц древност. Празникът на еленския бут по нищо не се отличава от хиляди подобни местни празници. Чаршията се препълва с производители и занаятчии и с още повече купувачи и зяпачи. Общината се старае да подготви за тях допълнителни забавления, читалището - също.

  В традиционната българска култура огънят заема важно място. Народните вярвания му приписват магическата сила да очиства, да предпазва, да лекува. Той може също така да прогонва зли духове и болестотворни демони, да отпъжда вредни животни и насекоми, да пази землищата от градушка. С огъня са свързани редица поверия и това обуславя широкото му присъствие в традиционната обредна практика на жизнения, календарния и земеделския цикъл от празници. От особено значение е т.нар. „жив огън”. Нов огън се пали задължително и в случай на епидемична болест, през който се прекарват всички хора и добитък е се подменя стария огън в огнищата. При обредът за запалване на нов огън в къщата се нарича жив огън, млад огън, божи огън, а когато трябва да се пропъди епидемия от селото този огън е „див“ огън. Обикновено огънят се подменя с нов веднъж годишно – на третия Горешик (17 юли – Св.Марина), тъй като се вярва, че тогава огънят сам пада от небето. В народното вярване огънят в селското огнище не бива да