Историите на Цветелина от вчера и днес

На моята приятелка Нели, която днес навършва 50 години!             Приятелко, започнах да разказвам „своята“ история за сборника, J после някакси тя сама ти се посвети!             Когато зададохме темата за тазгодишния конкурс „Мостове“: „Разкажи ми своята история!“, вярвах, че тя позволява всеки да напише каквото си иска. По-малкият брой разкази обаче, смятам, се дължи основно на това, че всъщност по темата се пише трудно. Както знаят драгите ни читатели и участниците в конкурса, задължение на журито е също да пише по темата, за да съпреживее труда на авторите, и да си вземе поука за темата на следващия конкурс. J             Трудно се пише по тази тема! – установявам сред четвъртата чернова, която отива в небитието чрез delete и се радвам, че срещите ни с авторите са повече онлайн. J             И аз, и ти, приятелко Нели, сме разказали много истории, някои много лични, други обществени, трети - исторически. Четвърти истории аз научих от възрастните хора от нашата

Лятото освен време за отпуск, е време за фолклорни фестивали. Всеки от вас вероятно си има по един любим и го посещава ежегодно, други са като мен, искат да обиколят почти всички, или поне онези, на които няма да срещат депутатки в самодивско облекло (риза, реплика на традиционната дълга бродирана женска риза, сандалки със задължителния педикюр, тъкан колан с пафти, също реплика, черни очила, запалена цигара). Така изглежда съвременната депутатка самодива или поне една от тях, с инициали Д. А., така се беше маскирала миналата година (2018) на Капански събор в местността Пчелина край Разград. Моето злъчно перо я превърна в нарицателно, за да се забавлявам с циркаджилъка й и да я соча с пръст, за да чуят и тези, които не са я видели. Следя с внимание какво се случва на сцената, защото на сцената се случваха нови светове, защото само фолклорът може да е машина на времето, която ни помага да видим миналото, но това се случва само когато на сцената имаш съюзници в мисията: да съхраним бъ

Лято е! А през лятото най-хубаво е по морето. То е наблизо за всички, България „от край до край“ може да бъде прекосена за един ден, даже и по диагонал. Морето зове с лазурната си ласка всички българи и ги кани да се гмурнат в изумрудените му води.                 Традицията да се ходи ежегодно на море не е нова за хората от моето поколение. Ние сме соц поколение, а соцът направи така, че трудещите се да летуват всяко лято на море и планина. Моделът тогава беше такъв: две седмици на море, една седмица - на балкан. (Не случайно "балкан" е с малка буква, така наричахме всички планини. J ) Разбира се, летуването беше по социалистически простичко, далеч от днешните претенции за лукс „ол инклузив“: на палатки или на бунгала, на станциите на профсъюзите или на предприятията. „Карта“ – така се наричаше тогавашният достъп до евтино и добро летуване по морските и планинските курорти на България. Днес тези три седмици летуване биха изглеждали на по-младите разточителство, а и стари

Българският фолклор е обитаван от древни времена от множество мистични същества – добри и лоши, които помагат на хората, и които им вредят. Според някои автори старите езически богове в християнските времена се превръщат в демони. Христо Вакарелски („Етнография“, С, „Наука и изкуство“, 1977 г., стр. 434) ги разделя на три групи, в трета попадат тези мистични образи, които имат само отрицателно отношение към хората. Срещу тяхното зловредно влияние хилядолетия наред са използвани множество апотропеи и заклинания. Тази симпатична групичка същества се оглавява от дявола, следват вампирите и демоните, а най-ниското стъпало е заето от вещици, баснарки и магесници. Снимка: Битка на дракони - сп. "Българка" Израснах във времена, когато вампирите, таласъмите, караконджулите никак не ме плашеха, те бяха част от страшния, но интересен свят на моето детство. С тях се срещнах първоначално в разказите на моята баба. А първият дух от отвъдното, за чието съществуване научих, беше к