Детството ми вече е в музея
Спомените от миналото ме навестяват не когато искам, а когато те искат. Навестяват ме без ред, в някакъв свой си порядък, усещам, че всъщност не аз пиша моя роман, а те драскат своите разкази в ума и сърцето ми и ме канят да ги запиша. Това усетих в един хубав пролетен ден, докато се мотаех из Варненския гранд мол. Бях там заедно с моите ученици, които с желание се разхождаха в своя свят – новия модерен свят, а аз реших да посветя цялото си налично време за разглеждане на Ретро музея. Всяко поколение си е с времето: аз с Ретро музея, младите - с мола. Ретро музей. Всякакви мисли започнаха бавно да се настаняват в харда на спомените, след това се сбиха помежду си и всяка започна да крещи: Избери мен! Разкарайте се, няма да сядам в някое кафене и да ви записвам, няма да подкарвам „Аскетката в мола“! Няма да се получи, нещо не ме бива много по аскетизма, а и сюжетът вече е употребен. Но една мисъл беше особено упорита: детството ти вече е в музея. Ужасих се от т