Историите на Цветелина от вчера и днес

Привечер в края на лятото. Вятърът отново завоюва своя град. Той търкаля по улицата отпадъците от цивилизацията: хартии и кесии от всякаква бърза храна, метални кутии и пластмасови бутилки от всякакви бързи напитки, памперси и презервативи, хартиени кърпи, мокри и сухи, изтрили много от мръсотията.  Градът е прашен, мръсен и почти празен заради вятъра и почивните дни. Но е нашият град. Градът, в който сме избрали да прожектираме реалитата на нашия живот. Градът гледа как всеки от нас играе своите роли. Той знае, че е декор за  филм, но няма нищо против, защото е стар и мъдър град. Много пъти е бил декор. Възхитителен декор, декор на Историята и историйките. Историите на човешкото рециклиране. Семейство, родители, деца, внуци -  възпроизводство на човечеството. Любовни истории - любовта, скрита в квартири и хотели, истинска е, само когато е извън семейството. Знанието и учението, талантът и творчеството. Удовлетворението и самодоволството. Годишнините и юбилеите, самооценки

В Деня, в който Бойко се снима с Тръмп, ние посетихме Правец, града на бившия Първи - Тодор Живков, наричан от народа последователно: Бай Тошо, Дядо Тошо, Тато и пр. Смея да твърдя, че нашите снимки бяха доста по-добри от Бойковите, макар че небето над Правец ми изглеждаше зловещо като английското небе на берящ ягоди млад кандидат - милионер, роден в страна от бившия СИВ. Ние си застанахме спокойно до паметника в парка на градчето, необезпокоявани от никого, снимахме се с лице към камерата на фотоапарата. Когато реших да метна снимката си във фейса, що да видя, Бойко ни изпреварил (7 часа разлика, все пак).  Новините ми бяха пълни с неособено изискания му широкомащабен гръб, зад който се привиждаше една миниатюрна част от перчема на великия първи мъж на Америка. Виж ти, толкова интриги и простотии заради една снимка в гръб! Лош и глупав пиар! Смешен, жалък, абсурден! Днес, ако  в официалните новини има някакви оправдания по въпроса със смехотворната снимка, ще направя допълнение под

Сигурна съм, че за много българи изкачването до Седемте рилски езера е мечтана дестинация. Побързайте да я осъществите докато сте още млади, особено ако искате да видите всичките седем!             Това лято, съвсем неочаквано за мен самата предложих ходене в Рила. Кракът ми не беше стъпвал във великата планина от 2007 г., когато летувахме за кратко в хижа над Бобошево. Рила и Пирин не са моите маршрути, повече от ясно е за всички. Те са високи, диви, стръмни, непобиращи се във фотоапарата ми планини. Затова им имам респект и все отлагам пътешестването из тях.             Но тази година дестинацията сама ми се натрапи, както се казва: човек и добре да живее, един ден се изкачва до Седемте рилски езера, за да остане очарован от суровата им красота. Завинаги! Красива гледка - Долното езеро Най-много три езера побрах в един кадър, за седемте трябва дрон. :) Долното, Рибното и Трилистника Така може да излезете да се разходите в парка, за Рила са ви необходими турис

В първа част на "Странджански разкази" посветих разказ на Резово. Тази година отново посетих граничното село, но тъй като няма какво ново да разкажа, реших да не пиша за него. Обаче министър Каракачанов ме провокира и за да не се повтарям с разказ,  му пиша писмо. Писмо до един вицепримиер  Уважаеми, г-н Каракачанов, От материал на БТА разбирам, че сте ходили в Малко Търново, в непосредствена близост до българо-турската граница и сте заявили следното:   "Вниманието и на "Гранична полиция", и на Българската армия нито за секунда не е било отклонено от охраната на границата. Възприемаме тази мисия изключително сериозно".    Запознали сте се на място с  работата на Специалните сили, които са направили демонстрация пред представители на медиите и на местната власт на действията си по възпиране на нелегални емигранти при навлизане на територията на Република България.  Заявили сте, че сте доволен от добрата координация между МВР и Министерството на отбрана

Обетована земя? Обещана земя. Кой пък ми я е обещавал. Аз дойдох, видях я и започнах да вървя към нея подобно на евреите на Мойсей, които търсили своето вечно убежище.             Странджа съвсем не е Ханаан, тя си е територия в България   и тук като на много други места в държавата проблемите са повече от сериозни. Горите на Странджа, през чиято непроходимост трудно се оправяли дори жреците на древните траките, въоръжени с мистично знание, днес са обект на варварско изсичане. От страницата на „Биволъ“ научавам, че докато аз обикалям плажовете, списващите нелицеприятния за управниците сайт също са били в Странджанско, но в района на Малко Търново. За по-малко от час са се разминали с над 20 тира и камиона с изсечен дъб и бук. Някои от трупите изглеждали на над 200 г. Отправната точка на камионите била пристанище „Бургас“. Странджанските хълмове, запечатани с моя старичък фотоапарат Вековни дървета в Парория             Някога една част от горите в Странджа били свещени,

Прекаляването с екстремните преживявания в Странджа ми донесе топлинна треска, настинка и световъртеж, затова се наложи един ден да остана в леглото и да почивам. Когато съм болна, винаги пътувам към оздравяването, пишейки. И този път лятното неразположение компенсирах с ентусиазма от пръкването на новите „Странджански разкази“ още докато съм в Странджа. Липсват хотели като в Бутамята, не е ли по-красиво, по-величествено!?             След като неусетно денят мина в чаткане по клавишите на лаптопа, се връщам назад към написаното и се готвя да го прочета с удоволствие. Толкова лесно излезе този път текста. На един дъх. Без колебания, без обичайното хвъркане към небитието на първите чернови. Започвам да чета самодоволно редовете, като се каня да се критикувам само за пропуснатите запетаи. Изведнъж осъзнавам, че имам доста повече поводи за критика от пунктуацията. -           Нищо странджанско не откривам в новите разкази? – казва учителското ми аз на писателското. -