Богоявление, Ивановден, Бабинден
Ритуалите преди Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целия свят. Народът ни нарича този ден още Водици, Водокръщи и пр. Старите българи са вярвали, че точно в полунощ реките спират да текат и стават лековити. През нощта срещу празника, в потайна доба, небето „се отваря” и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. Който дочака и успее да види чудото с очите си и да изрече онова, което най-много иска, ще бъде възнаграден. Желанието ще се сбъдне. Водата се освещава. След службата с тържествено шествие се отива на реката и попът хвърля кръста. За него скачат нечетен брой младежи. Който успее да го открие, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с реликвата и получава отвсякъде дарове. Кръстът може да се откупи с наддаване. От светената вода се носи вкъщи, ръси се, пие се за здраве, пази се за лек през годината. някое от момичетата сипва по малко във врата на всеки