Историите на Цветелина от вчера и днес

Ритуалите преди Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целия свят. Народът ни нарича този ден още Водици, Водокръщи и пр.  Старите българи са вярвали, че точно в полунощ реките спират да текат и стават лековити.             През нощта срещу празника, в потайна доба, небето „се отваря” и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. Който дочака и успее да види чудото с очите си и да изрече онова, което най-много иска, ще бъде възнаграден. Желанието ще се сбъдне.             Водата се освещава. След службата с тържествено шествие се отива на реката и попът хвърля кръста. За него скачат нечетен брой младежи. Който успее да го открие, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с реликвата и получава отвсякъде дарове. Кръстът може да се откупи с наддаване.             От светената вода се носи вкъщи, ръси се, пие се за здраве, пази се за лек през годината. някое от момичетата сипва по малко във врата на всеки

Кукерските маскарадни игри са старинен обичай в българските земи, засвидетелстван за първи път в писмени източници от VІ век. Разпространен е най-вече в Югоизточна и Югозападна България, както и на някои места в Северна България. Кукери днес е общоразпространено наименование, но иначе в различните региони и селища са ги наричали по различни начини. В Петрич тези игри се наричат русалийски или станчинарски игри и по данни на Михаил Арнаудов "...тези игри се провеждали през така наречените "погани" (мръсни)дни от Коледа до Богоявление(Водици) - 25 декември  -6 януари". Обичаят в миналото е имал ритуален смисъл, вероятно останал от езичеството. Кукерите трябвало да изплашат и прогонят злите сили със страшните маски и звънците, както и да повлияят за здраве и плодородие на хора, добитък и реколта.   Гяволи В настоящето, когато мистичната и магическата им функция е отпаднала, русалийските игри придобиват зрелищен характер. Ритуалното в тях е изместено за сметк

Най-общо неговият обреден смисъл е пожелаване и осигуряване на здраве и всеобщо благополучие, за което според народните представи може да се разчита на магическо докосване със сурова, зелена клонка, и то именно в началото на годината.             Общобългарското разпространение има тази форма на обичая, участници в която са деца на възраст от 4 – 5 до 10 – 12 годишни /някъде само момченца/. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започнат от своя дом преди разсъмване или сутринта на празника. Всяко дете носи свежо откършена и украсена дрянова пръчка /по-рядко черничева, крушова, сливова, лескова, от мекиш/, която има специално название суровакница, суровица, сурвачка, сурва, сурокница, суровиска, сировишняк, василичарка . Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, бива твърде разнообразна – преплетени клнчета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, малки кравайчет

„Понятието „демон“ е от гръцки произход и най-общо означава „дух“. Вярата в демоните възниква с появата на човека и се развива в съзвучие с неговата икономическа, културна и социална еволюция. В първобитното общество демоните олицетворяват предимно силите на непозната и позната природа. Те се възприемат като безплътни същества, живеещи в дърветата и цветята, в животните и птиците, в камъните и реките. Затова обитават горите, планините, водите и небето. В значителна степен светът на демоните представлява своеобразна свръхестествена общност, , в която липсва строга индивидуалност и йерархичност. С течение на времето демоните започват постепенно да придобиват свои, различаващи ги един от други черти и функции. Голяма част от тях присвояват отделни зооморфни и антропоморфни характеристики и измерения. Така се стига до познатия ни смесен или хибриден тип демонични същества, към които можем да отнесем кентаврите /полуконе-полухора/, песоглавците /хора с кучешки глави/, сатири /хора с кози

Н ОВА ГОДИНА. Днес празнуваме Нова година на 1 януари — деня, на който Църквата празнува св. Василий Велики. На много места обаче народът е запазил спомена за началото на Нова година около времето, когато денят почва да расте. Разбира се, той не знае, че астрономически най-дългата нощ и най-късият ден са на 22—23 декември. Един празник, чисто християнски, близък до тази дата, е Игнажден — празникът на св. Игнатий Богоносец, честван на 20 декември и народът казва, че от този празник денят вече е пораснал с едно просено зърно. С други думи, Игнажден се смята като ден с найдълга нощ и най-къс ден. Това навежда на мисълта, че в стария български календар, за който вече говорихме, първият месец — елем , се е падал някъде около тази дата, започвал е от нея. Когато нашите прадеди създали българската държава, те са имали нужда от един постоянен календар. Всъщност той е необходим за съществуването на всяка държава. От този календар зависят много-неща: събирането ежегодно на данъка, служене