Историите на Цветелина от вчера и днес

За неспециалистите, затруднени от административния език на текста ще кажа, че се готвехме да създадем рая на социалните услуги в Борово в годините между 2016 и 2020. Той не се случи и никога няма де се случи. Изминалите две години (2016 и 2017) го доказват. Управленските длъжности в социалните услуги предизборно бяха обещани на жените, приятелките и съратничките на местните „големци“. Големците също имат любопитна еволюция, на времето се сприятелили с беленските ченгета, още когато едните са били милиционери, а другите – криминално проявени и арестувани от милиционерите. В правилното разпределение на живия труп на социалните услуги се вредиха и чедата на местни босове, тези които финансираха триумфа на ГЕРБ през 2015 г. Жените пък на трети вид местни спонсори - феодали, т. нар. „стопански ръководители“, заживяха спокойно, защото делото, заведено за липсващите лични средства на потребители с умствени увреждания от услугите в Брестовица, не се знае как ще завърши и дали изобщо ще завър

(Текстът е начало на повест със същото заглавие.) Вървях полека, улисан в мислите си и неусетно стигнах до къщата на баба и дядо. Някога тя беше гордост за селото, баба и дядо бяха заможни хора. После те починаха, майка ми като единствена дъщеря я наследи, а баща ми настоя бързо да я продадат и да купят друга къща в близко русенско село. Бях твърде зает да се противопоставям на решението на родителите си, но го преживях тежко. С продажбата на тази къщата си отиде времето на детството. Сладкото време на чудните спомени, ухаещи на топъл хляб, печени чушки и кокоша чорба.             Дълго време скитах по света, търсех да разбера кога ще стане сладък   коравият залък на гурбетчията. Поспестих пари, ожених се, роди ми се дете, разведох се. Останах сам, с големия сребрист пикап, предназначен за семейство с деца и кучета.         След време животът ме принуди да се върна в България, за да се грижа за родителите си. С парите от бабината къща те бяха успели да си купят мечтаната къща в ру

Август в Русе: жега и задух, но улиците и пазарите пълни с пенсионери. Пазаруват по хладното, после бързат да се сврат в апартаментите и да се инсталират пред сериалите. Около университета все още не се мяркат достатъчно количество млади хора, ваканция е, те са по морето – кои работят, кои почиват.             Аз за първи път почивам през август. За първи път от 2004 г. Хубаво време беше, чудесно е да работиш, когато целият свят почива.   Но тези години свършиха отдавна. Понеже съм отпускарка и аз ходя по пазарите. Купувам си праскови, едри сочни праскови като ги захапеш, по брадичката ти потича лепкав сок. Много обичам праскови!             Августовското безделие ме кара да мисля, че трябваше да напиша разказ за конкурса „Русе – град на мостове“, който нашият клуб „Фортуна“ организира. Жалко, че срокът изтече на 31 юли.             Не ми се пишеше през юли. През юли съм свикнала да почивам и вдъхновението ми почива. Много рядко ще ме тормози точно през юли нещо да сътворя. И т

Да пътуваш към традицията е доста условно казано. Защото традицията отдавна се е превърнала в карнавал, а и човек пътува по всякакви поводи и не му е нужно да си измисля оправдания. Хм! Нужно му е! Поне на мен ми беше нужно, докато се откъсна от всички, които се опитваха да спрат порива ми към пътуването. И отново "оправдания" като че ли не е точната дума, по-скоро "основания". Да, дълго време ми беше необходимо да измислям основания, за да пътувам. Докато съвсем наскоро събрах смелост и казах: повече няма да се съобразявам с вас. И изведнъж, о чудо, почувствах се човек, истински, смислен човек. Повече няма да се съобразявам с вас! - виках високо, на глас и това ми помагаше да чуя сама собствената си смелост. -  Повече няма да се съобразявам с вас! Тъжното е, че живях много дълго в студа на хилядите непоискани, но получени съвети, сред мрака на стиснатите злобно устни, сред явните закани, в невъзможността да отбраня живота си от много костеливи, грозно сгърчени р