Влакът за Б.
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi6H3HJgn-voJmVAu8lWMJjI5EurTcnLk8n4w1kQEHyoqoynFYmCjYGijrz3P3fWR2ywf7IUXWr1Gzrvwf1oRWqt6e01C0peyVIU-DKBuzJPbSDrt3GrO1MeCqu8pW_TItqVewyxYfbAH_r/s640/111.jpg)
Есента остаря бързо и размаха срещу вятъра голите си черни ръце. Той беше ограбил пъстрата ú премяна и сега тя си отиваше мрачна и навъсена. От запад идеше Зимата, красива и зла, с леденобяло рухо, със студени зловещо усмихнати очи и с отлично фризирани синьо-бели къдрици. Жалко, че няма да я видя след около пет месеца, когато прическата й ще клепне, а тя, подпухнала от лошотия, ще си тръгне смачкана и тъжна! – мислеше си Есента. Влакът за Б. слушаше монолога ú и потреперваше. Нищо, че е машина, и той не обичаше Зимата. А и беше стар, много стар. Старите влакове са като старите хора, предпочитат да си стоят на топло вкъщи и да се утешават със спомени. Колко хубаво е сега в депото! Топло, сухо, мъжете се смеят, разказват си истории. Ех, ако можеше да говори, колко истории щеше да разкаже. Но като повечето старци в България и Влакът за Б. трябваше да работи. И не само той, и други стари влакове препускаха по железните пътища. Седемде