Публикации

Показват се публикации от Декември, 2016

Парче земя, а колко времена и нрави

Изображение
Славата ми на пътешественик, не чак като Марко Поло, но в местен мащаб, е горе-долу известна през три квартала, затова много често ме канят или аз се самопоканвам на всяка екскурзия, която се организира. Чуя ли маршрута, ходила, не ходила, затичвам се към компютъра и започвам бясно четене. Когато науча достатъчно – потвърждавам. В сто процента от случаите – потвърждавам. Пътешествията са единственият ми източник на душевно равновесие и затова трябва да си ги организирам. Маршрутът, на който се самопоканих беше еднодневен: Сборяново - Демир Баба теке – Разград. Не е лош, а и никога не съм ходила там. Късна есен е, но времето е прекрасно. Разград. Това име се свързва в детските ми спомени с момента, когато стана областен град, а Русе попадна в неговата „юрисдикция”. Тогава моите съграждани измислиха един виц: „Как отивала Русенската филхармония на турне в Разград? Отговорът беше: с три автобуса – в първия оркестъра, в другите два – публиката.” Днес считам, че този хубав български

Созопол - градът на спасението

Изображение
Избрах Созопол за място на моята лятна почивка. Обичам да пиша пътеписи за посетените от мен градове като особено силно се впечатлявам от тяхната  история. Лятната ми почивка беше разнообразена с обиколки из стария град, музеите и църквите, видяното и прочетеното ми дадоха основание да напиша свой разказ за хубавия морски град със звучно име Созопол.             Созополис е името, което градът получава през ІV в. след Хр., а в превод на български името означава – “град на спасението”, така че заглавието на настоящия ми пътепис не претендира за оригиналност, а по-скоро за историчност. След 330 г, времето на утвърждаване на християнството, става промяната на името на града от Аполония в Созополис, такава промяна била свързана с имената на много други градове, носещи името на Аполон, но новото име отговаря на една от функциите на Аполон като спасител.             Созопол с основание може да претендира, че е едно от най-древните селища, разположени по нашето Черноморие. Приема се, че

Спомен за Камчия

Изображение
Зимата, която продължи и през март, пречи на моите планове за нови пътешествия. Аз не съм много запален турист, не съм от тези, които са готови в сняг, кал и дъжд да вървят към неизвестното, за да достигнат до видени и невидени прекрасни места. Аз съм обичайния тип средностатистически турист, за когото туроператорските фирми измислят средна хубост пакет, ненатоварващ, с един крак в цивилизацията и с достатъчно обекти за безгрижно снимане с домашния апарат. Когато планирам екскурзии на нашата група, действам по същия начин, все пак работя в администрация, а ние се уморително разумни, умерени и предпазливи хора. Екскурзиите всъщност са моето бягство от натоварващата ме работа. Зимата обаче ме арестува в мрачната си прегръдка, затова отварям старите снимки, търся пътешественически сайтове и когато и от това се наситя, започвам да пиша. Това е моето най-истинско разтоварване, единственият катарзис, който познавам. През 2008 г. имах възможност да посетя прочутия резерват „Камчия”.