Историите на Цветелина от вчера и днес

  ГОЛЯМОТО АПОЛОНОВО СВЕТИЛИЩЕ В местността Мишкова нива, на 4 км югозападно от Малко Търново се намира Голямото Аполоново светилище на тракийското племе Асти. То е било величествено, изработрно от мраморни блокове и се е използвало доста дълго време – според специалистите от V в.пр.Хр. до III в.сл.Хр., когато след приемането на християнството от местните племена, езическите светилища са били изоставени. А че е посветено на Аполон, освен очевидните факти ни осведомява и един надпис, върху четиристранен жертвеник, който гласи: “На добър час! На изслушващия бог Аполон Авлариок аз, Стратон, син на Стратона, началник на елините, които работят в железните рудници, издигнах тоя жертвеник в осемнайсетата година от провъзгласяването на Антонина за август, като сторих обет за спасението и успешния труд на себе си, на близките си и на работниците”. Според стари местни хора, този жертвеник е донесен от местността Мишкова нива в църквата „Успение Богородично“ (сега е в местния музей). Аполон Авла

Не си роди Млада бога, но си роди сур елена: рогите му позлатени, краката му посребрени.. В коледарските песни златорогият елен се появява не само в цикъла за раждането на Млада (Бяла) бога, но и в песните, които коледарите изпяват във всеки дом, където има малко момче или ерген. Те пресъздават ловна сцена, в която главни действуващи персонажи са Злато-рог елен и Добър юнак с Добра коня: Не ми било бяла зора, най ми било рабър юнак, рабър юнак с враня коня, да си гони сур елена, сур елена златорога . Юнакът тръгва обикновено да лови „дребна лова”, но намира „едра лова — сур елена”. Това е отново златорогият елен, белязан с характерните космически знаци: „на чело му ясно слънце, на гърди му месечина, на плешките му ситни звезди” . Подчертава се и неговата календарна обвързаност. Той слиза на земята само на 25 декември — „кат година по Коледа” . Преследването на златорогия елен от юнака конник по своята външна форма наподобява състезание. „Току бягай, да те гоня!” — казва юнакъ

  Никулден е един от най-големите зимни празници в чест на св. Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски. Според фолклорнохристиянските представи при подялбата на света на св. Никола се паднали моретата, реките, езерата; той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. Шаранът се смята за слуга на светеца, затова на Николуден се приготвя рибник (опечена в тесто риба) - жертва на светеца, от която задължително се раздава. На обредната трапеза се слага хляб - боговица, никулденски кравай, варена царевица, жито или булгур, постни сарми, чушки. Най-възрастната жена прекадява, стопанинът вдига високо хляба и го разчупва, символизирайки високото израстване на посевите. Значението, което народното схващане отдава на задължителната консумация на риба, се разкрива в редица широко известни изрази, например: "На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе." Костта от главата на рибата с форма на кръст се запазва и използва в ле