Дъждът
Беше забравила колко приятно е усещането да газиш в локвите топла дъждовна вода. Дъждът я изненада още докато беше на работа, почука на прозореца с тежки капки, за да й каже здрасти, после запрати в стъклата цели шепи небесна вода, която намери пролуки в старата дограма и се застича по пода. Елена се подсмихна на дъждовното упорство, взе стирката и се захвана да попива ненадейната гостенка, но усети галещата й топлина и хукна навън. Метна на гърба си якето, което събираше прах на закачалката от пролетта, и без да щади белите си панталони, нагази в щедро разплисканата вода. Усети неповторимото блаженство на детството, безкрайната радост oт хилядите локви, които беше прекосила. Дни на безгрижие и надежда, че забавлението живее съвсем близо, хей тук зад ъгъла. А то наистина живееше там, във входа на новичките блокове и в дворчетата на старите къщи, които чакаха да ги съборят, че обитателите им да вземат по два-три апартамента. Но кварталът отдавна беше пуст като цял