"...свободата не ще екзарх, иска Караджата!" - или един опит за самоанализ

От две години съм напълно миролюбив човек!
Драмата на раздялата ми с миналото, с работата, с едни от най-скъпите ми приятели ме направи миролюбив човек! Дето се вика вече на мравката път правя...
Само понякога у мен се обажда старата Цветелина - с голямата уста, острието на негодуванието срещу обществените злини, лъжите, подлостите и клеветите!
Старата Цветелина много ми липсва! Толкова много, че се чудя кога отново ще се срещна с нея!
Знам, че един ден тя ще изригне на стената си във фейсбук или в блога си. Ще ми каже здрасти и ще продължи да живее вместо мен! Очаквам с нетърпение този ден.
И ако се чудите, защото така внезапно ме е обхванало личностно разстройство, шизофрения или словесен бяс, да си кажа направо: твърде трудно издържам да мълча, когато се сблъсквам с несправедливостите на живота.
Бавно и тъжно наблюдавам как феодализацията бавно завлядява не само малките населени места, а и цялата страна. Все повече факти от новините говорят за това.

Искате пример за феодал - Делян Добрев не ви ли е достатъчен?
Ами да не е само той!
Във всяка област има по един, всяка община отдавна прилича на Хасково.
3 000 000 българи са навън, 70 % от тях са читави и работливи хора.
Защо си отидоха?
Заради несправедливостта в държавата, не толкова заради бедността.
Заради това, че невежи, прости и зли хора става някакви, управляват, режат глави, гонят, маскарят и пр.

Още по-гадни и отвратителни обаче са ми техните слуги. Тези, които отдавна са забравили, че са интелигенция и са преклонили глава пред властниците. Потупват ги по рамото, усмихват им се, изтърпяват ужасяващи жестове дълбоко и отчаяно самоунижение. За съжаление, повечето хора приемат за нормално подобни хора на високи позиции. 
От друга страна, интелигенцията, особено учителите, никога не трябва да забравят, че имат задължение да служат не на обществото, а на абонираните за властта. Статутът им никога не бива да превишава този на учителя в античността - на най-образования роб. Така смятат властниците.
Те, властниците от вчера, днес, утре, каймакът (или утайката?) на обществото - куп стари креатури,  номенклатури и друга подобна сволоч, жадно  приглася на подобно публично интелигентско аутодафе! Ръкопляска с пълна сила, величае, вика, креши,  за да чува само своя глас, глас на самодоволство и самодостатъчност.

Не се чудете тогава, че живеем във феодално общество!
Сами си го правим - заслепени от криворазбрано чувство за величие, с надежда да прогоним всички свестни, за да удовлетворим личната си характеропатия: само ние и никой друг не може да бъде абониран за величието.
Жалко, че не съм Ботев да кажа: "свестните у нас считат за луди"!

Та, вероятно за това не харесвам новото си мълчаливо аз!
Някак си вярвам, че в този свят за баланс трябва да има луди като мен, които да продължават да казват на обществото, това, което то не иска да чуе!
"Лудите, лудите, те да са живи!" - вярно казва дядо Вазов.

Затова и тази публикация ще има толкова много прочити, без да е видяла бял свят във фейсбук!
Някак си така за самоуспокоение или за самораздразнение ще имате нужда да чуете гласа на лудите, или може би гласа на собствената си изгубена човещина!