Маскарадни игри в Петрич

Кукерските маскарадни игри са старинен обичай в българските земи, засвидетелстван за първи път в писмени източници от VІ век. Разпространен е най-вече в Югоизточна и Югозападна България, както и на някои места в Северна България. Кукери днес е общоразпространено наименование, но иначе в различните региони и селища са ги наричали по различни начини. В Петрич тези игри се наричат русалийски или станчинарски игри и по данни на Михаил Арнаудов "...тези игри се провеждали през така наречените "погани" (мръсни)дни от Коледа до Богоявление(Водици) - 25 декември  -6 януари". Обичаят в миналото е имал ритуален смисъл, вероятно останал от езичеството. Кукерите трябвало да изплашат и прогонят злите сили със страшните маски и звънците, както и да повлияят за здраве и плодородие на хора, добитък и реколта. 

Гяволи

В настоящето, когато мистичната и магическата им функция е отпаднала, русалийските игри придобиват зрелищен характер. Ритуалното в тях е изместено за сметка на театрализирането им. Днес в Петрич русалийските игри се съчетават с кукерско шествие и представляват единен карнавален празник, наречен "Сурва", който се провежда на 1 януари. На този ден рано сутринта, десетина групи от страшилища изпълват улиците на Петрич и смущават спокойствието на притихналия след бурната новогодишна нощ град. Тъпани, зурни, рога, рошави муцуни, всевъзможни носии и боядисани в черно лица се събират на градския прощад и се смесват с многобройната публика. Няколко часа не спират с музика, танци и веселба.
Допреди 10-15 години в Сурва са вземали участие само момци и мъже, като те самите са изпълнявали и женските роли, но днес вече в групите се включват и млади момичета,облечени в носии. Всеки квартал в града сформира своя група, като тя наброява 30-80 души. Във всяка група има две подгрупи - едната се състои от мъже облечени като русалии, които се наричат "франгалии" и тяхното име идва от бялата фуста, която носят и тук тя се нарича "франга" и другата група това са "станчинарите"- маскираните мъже. Общо персонажите в групата са няколко зурнаджии, тъпанджия, 20-30 франгалии, задължително булка, 10-15 моми, гяволи, арапи, пепелаш, мечкари и мечка, баба и дядо,магаре или камила, попове, доктор, диви и домашни животни и др. Подготовката за Сурва започва още от около месец преди празника. Разучават се хората, които ще участват, приготвят се костюмите и маските. Станчинарите/франгалиите се събират на предварително уточнено място (мегдан, поляна) и там всеки ден надвечер,п од командата на техния ръководител (балтаджия), те разучават хората и играят, който ще изпълняват в празничния ден.
Приготвянето на костюмите се пази в пълна тайна и то не само от другите групи, а и от самите участници в групата и само балтаджията е осведомен кой какъв персонаж е избрал. Предварително се събират птичи пера и животински кожи от различни животи и от тях се ушиват маски наречени "сурати" и те са няколко типа. Едните от тях са натуралистични и са направени от естествени глави и кожи на животни, а други представляват зооморфни маски от плат и кожи, на които има оформени очи и уста и са украсени с цветни вълнени прежди и ширити изрисувани с бои. Има и сурати, ушити от плат, на които най-отгоре се пришиват естествени глави на орел, петел или друга птица.
Станчинарите в Петрич са облечени изцяло в кожи обърнати наобратно с козината навън, а през кръста им са препасани колани, целите окачени със звънци, които тук наричат "джангърлаци", а в ръцете си държат дървени саби или тояги. Краката им са обути с гумени или свински цървули, които са с козината навън. Костюмите на франгалиите се състоят от бели ризи без никакви шарки и бели памучни дълги гащи, също без украса, а отгоре обличат чепкен-елек с "крила" задължително в тъмен цвят и много богато украсен на гърба, крилата и предниците с черен гайтан и пайети. Носят и бяла плисирана фустанела-франга, която е дълга до под коленете и е с 60-120 плисета; опасват се с червен вълнен пояс. Момите се обличат в типичната за този край бяла сая с къси ръкави; бяла риза-кошуля, с везани ръкави и поли; червен прегач-престилка с различни геометрични фигури; колан от вълнена тъкан, в който са пъхнати пошове-триъгълни кърпи. Слагат най-различни украшения - гердани, гривни, синджири, сребърни пафти и др. и обуват шарени чорапи и цървули. Булката е облечена с бяла ,дълга копринена рокля и на главата си носи булчинско було, спуснато над очите. Обува си черни "кондури", а в ръцете си държи бяла модерна чанта. Мечката се облича с кожа с козината навън,а на кръста й са окачени джангърлаци. Води я мечкар с гъдулка и е завързана за него със синджир. Мечкарят също е облечен в кожи, но е с открита глава, за да се чуват пеенето и командите към мечката. 
Дяволите или както тук се наричат "гяволи"- обличат син доков гащеризон, на главата си нахлузват доков сурат с големи рога от царевични мамули обшити с плат, а отзад си пришиват волска опашка. На гърба и на гърдите си носят закачени огледала, а на раменете пришиват големи крила и винаги в ръцете си държат вила или маша. Пепелаша (кюмюрджията), е типичен образ, който се среща само в този район, а дрехите му са ушити от дрипи. На кръста си е привързан с торбичка с пепел, а лицето му е напудрено цялото с брашно. В ръцете си държи лък със специално пригодена стрела, която хвърля пепел, но не отлита от лъка. Облеклото на арапите се състои от бели панталони и куртки или гащеризон и желязна каска с два големи биволски или еленски рога отгоре. Цялото лице е намазано с олио и сажди така, че да блестят само зъбите.
Бабата и дядото са облечени в кожуси обърнати с кожата навън. Бабата носи на гърба си в цедилка дете, ролята на което изпълнява кукла, увито в парцаливи дрипи. Дядото е "прегърбен", с натъпкани с възглавници гащи и се подпира с тояга. Станчинарите водят със себе си "магаре", "кон" или "камила"- двама момци, покрити с голям козяк или черга.Този,който е отпред носи сурат от кожа, а на гърба си носят самар, върху който возят хора от "публиката"- за здраве. Това са костюмите в общи линии, с които се обличат всички станчинари и франгалии в ранни зори на прага на настъпващата 
Нова година.
На 1 януари рано сутринта всички станчинари и франгалии се приготвят вкъщи а на мегдана първи се появяват балтаджията със зурнаджиите и тъпанджията. Тогава започват да свирят "русалийския сигнал", "алай",и "франгалийското",докато се събере цялата група. Тогава ръководителя на групата прави подредбата, като всички се подреждат в три колони един зад друг. Най-отпред на средната колона стои тъпанджията, а от двете му страни са зурнаджиите. В средата след тъпанджията се подреждат булката и момите,а след зурнаджиите, от двете страни на момите ,са франгалиите, за да пазят момите.Непосредствено след тях са станчинарите, гяволите и всички останали персонажи. Най-отпред пред цялата група застава балтаджията, който ръководи групата и всеки е длъжен да изпълнява заповедите му. Около групата вървят арапите, като те са съгледвачи и пазачи на групата и имат за задача да разчистват пътя й напред. Отзад заедно с арапите ходят двама или повече "слуги"- мъже с големи торби, в които да носят даренията. Така подредена, групата тръгва из улиците на своя квартал да обикаля къщите. Франгалиите и момите играят "алай", а всички останали скачат в ритъма на зурните и джангърлаците. Когато приближат някоя къща се заиграва "франгалииското" хоро като танцьорите се подреждат в кръг, а останалите се разпръсват и заиграват ролите си. В двора на къщата влизат само балтаджията, булката и един арап, а всички останали чакат отвън. Тогава булата целува ръката на домакина, дарува го с кърпа през рамо, след което отново си я взима и получава пари от него. Понякога в някоя от къщите стопанинът "краде" булката и я крие, арапинът го хваща и му иска откуп, за да не го нацапа с вакса. "Краденето" и "криенето" на булката се прави с вярата, че с това ще избягат болестите и злините от тази къща, че годината ще бъде здрава и плодородна. Докато булката дарува стопанина, станчинарите скачат за берекет и здраве и както е останало от преди "колкото по-високо скачат, толкова повече ще порасте житото и царевицата; колкото по-тежко тропат, по-тежки ще са класовете и мамулите; колкото по-силно дрънкат, толкова по-надалеко ще бягат болестите". Пепелашът поръсва с пепел тези, които не му плащат, а гяволът ги удря с опашката си. В този празничен ден всеки стопанин посреща станчинарите с добре дошли и ги дарява с пари, кървавица, ракия или кой каквото има. В много голяма част от къщите, домакините приготвят софра на двора си и чакат с нетърпение веселбата. Стопанинът плаща на булката и си поръчва хоро и ако стопанинът е по-възрастен това най-често е "гайда-аваси" - бавно и тежко македонско хоро, ако е по-млад -"кавраки Лено", "ширито" или нещо по-игриво. След танца домакинът кани всички на трапезата да хапнат и пийнат за здраве,като едновременно с това ги благославя: "Да сте живи и здрави, догодина пак да дойдете и пак да ви играм на орото", а балтаджията отговаря: "Да пийнем за здраве и берекет на хората, нивите и добитъка на тази къща. "Амин! Дай Боже!"- завършва домакинът. След като се обиколят всички къщи на квартала, групата тръгва към центъра на града и ако пътьом се засекат с друга група. От страна на всяка група има надпревара кой ще открадне мома и кой ще заглуши повече музиката на другите. Тази от групите, която успее, се смята за по-силната. Идва моментът, когато всички станчинари, франгалии, гяволи, арапи и т.н. от всички краища на града се събират на площада, където е най-престижното място на карнавалното шествие. Там публика от целия град, а и не само, оценява коя група е "най-голяма, най-красива, най-добре изпълнява хората". От тук идва и надпреварата на групите кой да завземе повече място от площада. Всяка група прави голям кръг, в центъра на който застават станчинарите, а около тях франгалиите и момите показват танците си. В последните години нарасна броя на групите, а така също и на публиката и мястото на площада вече не е достатъчно, за да се представят всички изпълнители едновременно, затова се представят последователно, като игрите стават на градската трибуна. Наблюдава се също една много интересна тенденция-в групите на всички квартали има представители на други етноси (цигани), като така много успешно и разумно е елиминиран проблема с етническото противопоставяне,което е характерно за предишни събития. И така след края на всяка игра компетентно, жури оценява изпълнението на всички. След като приключат игрите на площада групите се разотиват по кварталите си и там на мегдана, където са се насъбрали много хора, се играе пак голямо хоро и със много смях и веселие се танцува чак до тъмно. 

Този прекрасен и слънчев град, който е разположен в южната част на Петричката котловина в подножието на планина Беласица, със своите станчинарски групи е красноречив пример за неизкоренената жизненост на русалийските и карнавалните игри в тази част на България. 
Днес в Петрич има запазени и действащи 11 франгалийски групи, което може да означава само че традициите са живи и все още се спазват.Съхранени са така, както са били и преди-автентичната музика и танцова лексика на русалийските хора; тяхната стилност, тържественост; запазените персонажи и атрибути като саби, балтак, костюми и др. Съхранена е безпрекословната подчиненост на всички участници на реда в групата и на балтаджията. Този съхранен и запазен ред, много добре ни обяснява защо в днешните франгалийски групи в Петрич липсва разпуснатото и разгулно поведение на участниците а съществува "желязна"дисциплина в подредбата и протичането на празника.
Ако съпоставим старото и съвременното състояние на обичая,ще видим по-голям устрем към празничното и развлекателната зрелищност, отколкото към ритуалното. Сурва днес се приема като празник на народното творчество,в който с много въображение и любов към традицията обогатяваме и претворяваме народното си изкуство. И най-важен остава факта, че традициите ги има, че обичаите са живи и продължават да се предават от поколение на поколение.

Използвана литература:

1. „Танцовият фолклор на Петрич“, Иван Цветков

2. bg.wikipedia.org

drugi.dokumentite.com