По следите на лечебната вода

Когато дойдох в Хисаря, водата от чешмичката в центъра беше спряла. Около нея нямаше хора, обичайната картина от ранна утрин до късна вечер. Водата е достъпна за всички, местни и придошли, те могат да пийнат, макар че е гореща като чай, или да си напълнят в туби, за да пият по-късно, когато изстине. В близост до чешмичката може да се купят нови туби, без етикети, в услуга на по-непрактичните, които не са се запасили достатъчно.


Чешмичката в центъра

Разочаровах се, че няма хора, защото се надявах да се смеся с множеството, и да поразпитам. Хората са доста разговорливи докато чакат. Освен това осемте чучура не текат еднакво силно, а това изнервя, тези, които са подложили своята прозрачна пластмасова туба, с надпис "Девин", под по-слабо течащия. Българинът обича да вземе, каквото му се полага от общественото, и много внимава ближният му да не получи повече. Един по-силно течащ чучур си е привилегия, според моралния кодекс на днешното безхаберно време, и повод за кавга. А, ако хитрецът е положил две туби пред два силно течащи чучура, леле, Троянската война изглежда недостоверна като сцена от американски екшън, пред лютите ежби и викове. А хитърпетровци и настрадинходжи по нашите географски ширини дал Бог!
През март бях в Хисаря и станах свидетел на подобна суетня докато чаках, за да си напълня две шишета от по 500 мл вода за из път. И моите имаха етикет "Девин", обаче аз съм доказан почитател на родопските красоти. Наредих се да си пълня вода, ей така за разнообразие, не че не мога да си купя бутилирана. Никой не ми даде ред тогава, макар че повечето чакаха с цял арсенал от пластмасови съдове. Напротив моите две жалки шишенца, направо си изглеждаха подозрителни, и ми се стори, че почти чух: Тая пък, на каква се прави!
Българинът е нетолерантен, казах си аз, не че от това ми стана по-леко. Не се и опитах да помоля  някой да ми даде ред, щях да чуя много звучни мърморни. Множеството тогава така си говореше грубо. Нейсе, както би казал някой, такъв си ми е народът, познавам с него лично и задочно цял живот, събрала съм му попарата многократно, няма да му кусуря...
Надявах се докато чакам мирно и кротко като добър социален работник, какъвто бях някога, да отведа разговора в друга посока, да предотвратя грубите и безпредметни препирни, и да науча нещо за хората, съставили свободното множество.
Римски терми

Понеже нямаше вода, тръгнах надолу из парка към старите римски терми, чиито развалини се виждаха въпреки ярката първоюнска зеленина. Въоръжена с новия си фотоапарат се готвех да си направя снимки за поредната писаница. В термите свободно крещяха петокласници. Учителките трудно се надвикваха с тях, затова след известно количество усилия се отказаха. Стрясках се многократно от виковете: госпожо, госпожо. Но после се сетих, че този път не викат мен, че аз съм свободен турист, с нов фотоапарат и съм тук, за да се забавлявам и да снимам.
Термите са от римско време, нищо различно, такива има на много места из древната ни земя. Римляните са първите унищожители на огромните и непроходими гори, с които в древността била обрасла цяла Европа. Много скоро най-консуматорската от древните цивилизации изсякла толкова декари гори, за да си топли вода и да се къпе, че нейната потребност от чистота е трябвало да бъде санкционирана. Да, ама не, била обявена за велика, а изсичането на дърветата се оказало цивилизационен избор, защото се разчистили площи за земеделие. Е, тогава нямало ЕС, стандарти за дължината на краставиците, за топлината на водата в баните, за въглеродните емисии и други подобни, и хората секли горите безпрепятствено и си топлили водата без каквито и да е указания. После се сетих за варварите, получих историческо удовлетворение и доволно изчаках дечурлигата да излязат от останките, за да направя идеалния кадър.В близост до термите, се намирал стадион, място за забавление. Девизът на тези римляни, дето се настанили в Хисаря, ще да е бил: къпане и зрелища.
Докато се разхождах из парк "Орфеево изворче" в далечината ми се привидя бяла соц постройка, която рязко се отличаваше от римските развалини, и която бях разпознала отдалеко по разточителното мраморно великолепие. Отдалече крещеше: аз съм от Бай Тошово време. Веднага се сетих, че тази втора чешма, около която се бяха скупчили хора, за да си пълнят вода в безценните пластмасови туби, с надпис "Девин", ще е онова енергийно място, което посещавала Людмила Живкова, вероятно посочено й от Ванга.
Чешмичката от времето на соца

През март не успях да го открия, защото бях останала с убеждение, че е в близост до Камилите. Сега веднага го разпознах по соц вида. Не помня къде бях чела това, дали го бях гледала в някакъв филм, после търсих съзнателно информацията в нета, която ми се беше мярнала по време на друго проучване, но така и не я открих.
Това е! - казах си аз с гласа на вещицата, чиято любима стихия е водата, и се приготвих да снимам и да говоря с хората. Чучурите течаха неравномерно, но бяха доста повече от осем на брой, все пак са правени във времето на разхитителния соц. Хората бяха по-малко от чучурите и атмосферата беше приятелска и разговорлива. Като ме видяха пълнещите си вода, такава една скромничка, с тричетвърти панталони, с тениска, с фотоапарат и с двете скромни шишета с подозрителния надпис "Горна Баня", първи ме заговориха.
Извор "Момина сълза"

- Ти, да не си някоя журналистка? - рече усмихната жена.
- Не съм - отговорих им аз. - Защо?
- Ами я виж, водата е слаба, а на горната чешма изобщо няма. Няма налягане - уведомиха ме доброволните ми събеседници.
- Аз мислех, че са спрели водата от общината, за профилактика или нещо подобно.
- Не са я спрели, но няма хубаво налягане, не знам защо - отговори ми най-приказливата жена - ние сме от Чирпан.
- Така ли? - зарадвах се аз. - И какво ви води от града на Яворов в Хисаря.
- Ами, дойдохме специално да си напълним вода, а и да се разходим. Обаче пълним от половин час.
Огледах се с интерес, зад жената стоеше армия от туби със забележителния надпис "Девин". Толкова много не бях виждала предния път. Веднага попитах:
- За колко време ще ви стигне тази вода?
- За четири месеца - отговори съпругът, който имаше задача да пренася водата до колата. - Тези туби ни стигат за четири месеца. Предният път бяхме в Банкя, напълнихме ги, изкарахме с тях  четири месеца, сега сме тук, че е близо до Чирпан.
Моите събеседници и тубите "Девин"

От другите чучури също се заобаждаха хора. И те се чудеха защо водата е толкова слаба. И те не бяха от Хисаря, от целия пловдивски край бяха надошли. Един японец кротко снимаше,  усмихваше се и разсейваше разговора. От хората разбрах, че и друг път са идвали тук за вода, някой пътьом, някой защото е неделя, ей така да се разходят. Аз слушах истории, разговори за внуци, децата в чужбина, гледах усмихващия се японец и си бършех очилата, опръскани от водата. Питах ги дали са чували, че това е енергийно място, което е посещавала Людмила, обаче не знаеха, нали не са местни.
- Онова изворче е лековито за очите - обясни ми мила дама, която гледаше съжалително присвитите ми късогледо-далекогледи очи, оголени от очилата. - Идете се наплискайте, то е със студена вода. Обаче не пийте, водата не е добра за пиене.
Отидох към изворчето до стадиона, видях, че някой хитър петър беше променил надписа водата става или не става за пиене. Доверчиви хора вероятно си бяха пълнили вода за пиене от този извор, доверявайки се на недобросъвестния надпис.

Изворчето с променения надпис
Нямаше какво повече да науча и тръгнах към края на парка. Той се охраняваше от поредния местен лечител, който изглеждаше подозрително-забавно в къси гащета и износено мърляво сако. От картонената табела можех да науча, че човекът се казва Иванов, че е бил болничен служител и че може да приготви лек за всички болести само за час. Имаше телефони за контакт.
Лечителят не беше шарлатанин, а билкар. Спрях се да го изслушам, защото обичам да си беседвам с такива щури стари оригинали. Човекът обясняваше на възрастна жена действието на природен лек за разширени вени. Когато жената поиска от него гаранции за изцерението срещу скромната сумата от 5 лв за мехлемчето, той и отговори ясно и коректно:
- Абе, как искаш, бе госпожа, не виждаш ли на какви години си. Ще те облекчи, туй ти стига. Аз защото да те лъжа, като скоро и може да отида на екскурзия при Свети Петър.
Жената говореше нещо тихичко за болките си, сочеше огромните вени. Човекът се наведе откъсна листа от глухарче и започна назидателно:
Лек за запек

- Ей ти още един лек. Набираш си листа от глухарче, нарязваш ги ситно с малко лук, наръсваш с олио и оцет и ядеш. Малко е горчиво, но ще търпиш. Това е цяр за запек. Всички стари хора страдат от запек. А запекът е лошо нещо. Той е като една къща, която не е метена дълго време. Става мръсна, пълна с боклуци и никой вече не иска да живее в нея.
Усмихнах се, срещу 5 лв дамата получи мехлем за разширени вени, рецепта срещу запек, компания и раздумка по обичайните теми: болежките, възрастта, екскурзията при свети Петър, предстояща, децата и внуците в чужбина.
Спрях се да послушам говорещият. Той ме забеляза, видя, че оставих пълните шишета на земята, и се готвя да го снимам, и попита.
- От къде си ти?
- От Русе.
- Русенци объркаха държавата - отсече седящия наблизо дядка със сламена шапка и черни официални обувки.
- Че защо русенци да са объркали държавата? - питах, макар че вече знаех отговора. Заради сагата с въздуха и протестите през 1988-1989, които старите хора виждат като част от времето около 10 ноември. И на други места из България са ми го казвали това.
- Не сме съборили ние Тодор Живков - започнах аз, като очаквах да чуя страстна защита на времето преди 10 ноември, каквато обикновено чувах.
Старецът замълча и не пожела да ми отговори, защото се притесняваше от фотоапарата.
- Защо е толкова слабо налягането на водата - рекох, за да сменя темата.
- Защото пълнят ей онзи басейн там, в "Извора" - отговори ми лечителят Иванов, който не пожела да ми каже малкото си име.
Новият басейн с примамливата ласкава вода

Преценката, че съм безинтересна, а може би опасна с този фотоапарат, върна възрастните към техния разговор. Аз постоях, послушах какво си говорят и продължих към новия комплекс, в който изтичаше водата от извор "Момина сълза". Там доволни и щастливи разтягаха мускули в нежната и ласкава момина вода млади хора и техните деца, българи и чужденци.
Опитвах да си отговоря на въпроса: на кого всъщност принадлежи водното богатство на България - на младите, които обичат СПА, или на старите, които негодуват, че чучурите пускат бавно скъпоценната течност лечебна вода. На кого по колко трябва да се отлее от общото водно богатство. Какво ще е онова, което ще ни събере, защото е ясно, че дори неравномерно бликащи чучури древна лечебна вода ни карат да се чувстваме неудачници или хитреци. Млади или стари, бащи, деца, внуци, майки - нали сме един народ. Отново не намирах отговорите, които търсех по земята българска.
После се потопих в ласкавите води на "Момина сълза", защото и на мен ми се полага глътка свежест и здраве, дошла от древността.

От "Новите истории от вчера"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф