Нестинарите играели на Еньовден - в деня на лятното слънцестоене


Свети Еню идва на 24 юни. Макар да е светия, той ревностно пази езическо древно наследство за почит към слънцето. Свети Еню, Яневден, Иванден, Иван Бильобер като че ли нямат нищо общо с рождението на св. Йоан Кръстител, Исусовия предтеча, който идва, за да възвести пришествието на Божия син. В деня му слънцето стои най-дълго на небосвода, то милва билките с огнените си лъчи най-дълго и ги прави най-лековити. И ако за всички нас идването на светеца бележи началото на същинското лято, в миналото се е смятало, че на Еньовден годината е преломена, тя започва да умира, т. е. да клони към зима. Затова в легендите свети Еню облича кожуха и отива да доведе зимата, в други - сяда да го кърпи, защото се подготвя за зимата.


Снимка: Strandja News

НЧ "Доростол" - Силистра, Еньовден

Билкарите като наследници на древните вещици и до днес почитат деня му като свой празник и  извършват безброй лечителски магически действия, които имат задачата да осигурят здраве, любов и берекет през годината. Сутринта, когато слънцето изгрява, то  „трепти”, „играе”. Вярва се, че който види това, ще бъде здрав. Затова точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. По нейното отражение може да отгатне дали ще е здрав или ще боледува. Ако сянката е цяла, на добро е, на здраве, но, ако се очертава наполовина, това  е на болест.


Лечителка
Лечение на болна

Хората вярвали, че че преди да „тръгне към зима”, слънцето се окъпва във водите на реки, езера и в морето  и така ги прави лековити. После се отърсва, а росата, която пада от него, има  е особена магическа сила. Затова всеки бърза да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони вярват, че дори морето на този ден спира да се движи, затова се къпят в него. Вечерта и нощта срещу празника не се пие вода, нито се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. На Еньовден подобно на Васильовден, Лазаровден, Гергьовден се напяват пръстени. Девойки донасят „мълчана вода”, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка.


Минаване през еньовски венец за здраве

Тайнственото магическо време свършва с изгрева на слънцето, билките, росата и реките губят тайнствената си мощ. Каквото си си набрал рано сутринта, преди изгрев, с това ще се лекуваш. В някои райони на страната билките се „откупват”  от самодивите с игра на "сключено хоро". Цедилките, в които са прибрани лечебните и магически растения, се подреждат в кръг в пълно мълчание. Най-важната билка, разбира се, е  еньовчето, от него жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приготвят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги за здраве и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома,  през годината с тях се кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. Тайнствена лечителна сила притежава големият еньовски венец, увит от безброй билки. На празника всички се провират през него, след това той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за тази болест има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват. В нощта срещу Еньовден билки берат и момите. Свиват китки от 7, 9 или 12 билки и тази китка  китка има силата да привлича и омайва избраника на момата.

Увиване на еньовденски венец
В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите магически отвари, като ги варят в нов пръстен съд, неизползван досега. Любовните и разделните билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман. Забраната за работа е повече от очевидна, свети Еню  е „хаталия” и  ще порази с гръм нивата на онзи, който не  е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Той е един от християнските светци - градушкари. В нощта срещу Еньовден може да видите къде има заровено имане, защото земята и небето се отварят и скритите пари "играят", светят със син пламък.  Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.
В нощта срещу Еньовден могат да се извършват и вредителни обреди. Тогава действа особен вид вещица - бродницата. Тя отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц, съпроводен със заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят. Само „царят” на нивата остава прав. Бродницата го откъсва и го носи на своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Обраната нива залинява, а тази на бродницата – избуява. Затова в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от обирането е срещу празника е, стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана. В обичайното право бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва гола през селището, „щото всички да и видят срама”. След това тя сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони. 


Еньова буля

В някои райони предсказания за плодородието на нивите прави Еньовата буля. В обреда участват моми, булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го (в „целокупна” къща - в която няма починали от семейството) като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Девойките пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените. Ролята на булята  може да се изпълнява от женска кукла, направена от кросно и кръстачка и облечена в сватбени дрехи.
Според Диана Радойнова ("Феномените на Странджа", стр. 70) много изследвачи смятат, че в своя първичен вид кулминационният момент на нестинарската обредност е бил Еньовден - денят на лятното слънцестоене, а по-късно, след утвърждаване на християнството, е бил изместен от празника на Свети Константин - светецът император, който с царските си инсигнии и свързаните с него легенди без друго се явява приемник на божество, свързано със слънцето.

От "Новите истории от вчера"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф