Свети Еню идва на 24
юни. Макар да е светия, той ревностно пази езическо древно
наследство за почит към слънцето. Свети Еню, Яневден, Иванден, Иван Бильобер
като че ли нямат нищо общо с рождението на св. Йоан Кръстител, Исусовия
предтеча, който идва, за да възвести пришествието на Божия син. В деня му слънцето стои
най-дълго на небосвода, то милва билките с огнените си лъчи най-дълго и ги прави най-лековити. И ако за всички нас идването на светеца бележи началото
на същинското лято, в миналото се е смятало, че на Еньовден годината е
преломена, тя започва да умира, т. е. да клони към зима. Затова в легендите
свети Еню облича кожуха и отива да доведе зимата, в други - сяда да го кърпи,
защото се подготвя за зимата.
 |
| НЧ "Доростол" - Силистра, Еньовден |
Билкарите като наследници на древните вещици и до днес почитат деня му като свой празник и извършват безброй лечителски магически действия, които
имат задачата да осигурят здраве, любов и берекет през годината. Сутринта, когато слънцето
изгрява, то „трепти”, „играе”. Вярва се,
че който види това, ще бъде здрав. Затова точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към
него и през рамо да наблюдава сянката си. По нейното отражение може да отгатне
дали ще е здрав или ще боледува. Ако сянката е цяла, на добро е, на здраве, но,
ако се очертава наполовина, това е на болест.
 |
| Лечителка |
 |
| Лечение на болна |
Хората вярвали, че че
преди да „тръгне към зима”, слънцето се окъпва във водите на реки, езера и в
морето и така ги прави лековити. После се отърсва, а росата, която пада от него,
има е особена магическа сила. Затова всеки
бърза да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за
здраве. В крайморските райони вярват, че дори морето на този ден спира да се
движи, затова се къпят в него. Вечерта и нощта срещу празника не се пие вода,
нито се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на
семейството. На Еньовден подобно на Васильовден, Лазаровден, Гергьовден се
напяват пръстени. Девойки донасят „мълчана вода”, от 3, 7 или 9 извора или от
воденица левичарка.
 |
| Минаване през еньовски венец за здраве |
Тайнственото магическо време свършва с изгрева на слънцето, билките, росата и реките губят тайнствената си мощ. Каквото си си набрал рано сутринта, преди
изгрев, с това ще се лекуваш. В някои райони на страната билките се „откупват” от самодивите с игра на "сключено хоро". Цедилките, в които са прибрани лечебните и магически растения, се подреждат в кръг в пълно мълчание. Най-важната билка, разбира се, е еньовчето, от него жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои
райони приготвят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги за здраве и ги
оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този,
комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома, през годината с тях се кадят болните, запойват ги или ги
окъпват с вода, в която са топили китките или венците. Тайнствена лечителна сила притежава големият еньовски венец, увит от безброй билки. На празника всички се провират през него, след това той също се запазва и се използва за лекуване. Според
народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр,
само за половината болест - няма. Впрочем и за тази болест има половин билка, която
обаче само определени билкари могат да намерят и използват. В нощта срещу Еньовден билки берат и момите. Свиват китки от 7, 9 или 12 билки и тази китка китка има силата да привлича и омайва избраника на момата.
 |
| Увиване на еньовденски венец |
В нощта срещу Еньовден
билярки и магьосници приготвят своите магически отвари, като ги варят в нов пръстен съд,
неизползван досега. Любовните и разделните билки се варят на
края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен
огън, запален от сухи стебла на бял оман. Забраната за работа е повече от очевидна, свети Еню е „хаталия” и ще порази с гръм нивата на
онзи, който не е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Той е един от християнските светци - градушкари. В нощта срещу Еньовден може да видите къде има заровено имане, защото земята и небето се отварят и скритите пари "играят", светят със син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си
отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно
да бъдат взети.
В нощта срещу Еньовден могат да се извършват и вредителни обреди. Тогава действа особен вид вещица - бродницата. Тя
отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц,
съпроводен със заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят.
Само „царят” на нивата остава прав. Бродницата го откъсва и го носи на
своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата.
Обраната нива залинява, а тази на бродницата – избуява. Затова в нощта срещу Еньовден стопаните
отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от
обирането е срещу празника е, стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана. В обичайното право
бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва
гола през селището, „щото всички да и видят срама”. След това тя
сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони.
 |
| Еньова буля |
В някои райони предсказания за плодородието на нивите прави Еньовата буля. В обреда участват моми, булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче.
Обличат го (в „целокупна” къща - в която няма починали от семейството) като булка, слагат му и сватбени накити. Момите
грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята.
Накрая идва ред на напяването. Девойките пеят песни, докато Еньовата буля вади от
голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета,
наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за
бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на
момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за
предсказания. В други райони се прави
напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените. Ролята на булята може да се изпълнява от женска кукла, направена от кросно и кръстачка и
облечена в сватбени дрехи.
Според Диана Радойнова ("Феномените на Странджа", стр. 70) много изследвачи смятат, че в своя първичен вид кулминационният момент на нестинарската обредност е бил Еньовден - денят на лятното слънцестоене, а по-късно, след утвърждаване на християнството, е бил изместен от празника на Свети Константин - светецът император, който с царските си инсигнии и свързаните с него легенди без друго се явява приемник на божество, свързано със слънцето.
От "Новите истории от вчера"
Коментари
Публикуване на коментар