Маршрути: Тутракан - Демир Баба - Свещари - Малък Поровец

Къде може да отидем за един ден, ако живеем в Русе?
На много места... Аз имам няколко любими маршрута и мисля да ви ги представя с много снимки и с по-малко текст. Дори в ноемврийския ден имате време да обиколите по следния кратък, но съдържателен маршрут: Тутракан (Рибарската махала) - Тутракан (Военното гробище) - Демир Баба - село Свещари (Тракийската гробница) - село Малък Поровец (Къщата с дърворезбите).

Ако тръгнете веднага, след като прочетете настоящия текст (м. ноември 2018), вероятно няма да ви пуснат в Свещарската гробница, защото в продължение на  година ще правят ремонт на технологията, с която е консервирана. Проверете предварително, за да не се окажете излъгани. Тогава се помотайте повече из Тутракан,  отправните ви точки, може да са повече от една. На главната улица има музей на риболова. (Етнографски музей - Дунавски риболов и лодкостроене) Има местен исторически музей, а и самото градче е доста живописно. Може да се разходите из Дунавския парк. Всеки град по Дунава има такъв. Аз съм израсла в Русе и съм учила в Силистра, и дунавските паркове са ми много любими дестинации. Затова толкова обичам да ходя в Тутракан.
Новите къщи, в които са разположени експозициите, са красиви, но доста свободни като архитектура.

Рибарската махала е непосредствено до реката. (Архитектурен резерват "Рибарска махала") Някога наистина е била рибарска махала, днес е определена като архитектурен резерват. В градчето е основано СНЦ, което се опитва да запази спомена за нея, но за съжаление къщите се реставрират в един свободен, илюзорно близък с оригиналите архитектурен стил.  Не е нужно да си специалист, за да забележиш разликата със старите романтични полусъборени къщички. Експозициите са много интересни, а екскурзоводите - сладкодумни.
Може би, ако тази къща беше възстановена, нямаше да изглежда толкова зловещо и тъжно.
Не ми се иска да припомням бедите, които нанесе реституцията.

Тази вероятно е била къща на по-заможен човек, на два ката, отдолу вероятно е имало дюкян

Това е голямата беда на днешния туризъм, че възстановките са доста свободни, по-скоро атрактивни, отколкото близки до миналото. Въпреки това в ранната утрин на ветровития ноемврийски ден се чувствам добре докато обикалям из махалата. Оставям на въображението ми да си представи някогашното оживление, сновящите напред-назад хора, играещите деца, седящите на пейките старици. Разхождам се и снимам старите къщички, те са тъжния спомен за миналото. Ресторантчетата работят и в 10:00 часа са приготвили рибената чорба, която е добра и за закуска, освен за обяд. Опитайте!
Защо съм стъпила в тази лодка? Защото това е стара тутраканска дървена лодка, строена с технология, с която вероятно траките са строили своите дървени плавателни съдове. Не ми вярвате? Гледайте "Непознатата земя"!


Уличката в Рибарската махала

Следващото място, на което ви препоръчвам да отидете, е Военното гробище. Всеки българин трябва да почита подвига на загиналите за свободата на Отечеството. Особено днес, когато не се чувстваме длъжни да правим нещо за него. Всъщност почитта към героите е най-достойната проява на патриотизма днес.


Мемориален комплекс "Военна гробница - 1916"
(Снимките в линка са по-добри от моите, затова го сложих, а и няма нужда да преписвам информацията.)
От Военното гробище поемете към Исперих и село Свещари. Ако успеете да посетите гробницата, ще е чудесно. Ако не, може да опитате отново.

С фотоапарата до тук, вътре не се снима срещу никаква сума. Има снимки в нета, може да си ги споделите, както ще направя аз. Споделям два линка, единият е към друг блог, който пише само за пътешествия, снимките са по-добри от моите, информацията по-пространна. Така че, ако не четете "Друми в думи", време е да започнете.
Друми в думи
Българска история - има снимки на гробницата отвътре

Съвсем наблизо до Свещари е  алианското тюрбе, в което се смята, че е погребан Демир Баба. Мюсюлманите суните се молят в джамии, а мюсюлманите шиите - в тюрбета. Мюсюлманите суните не знаят това, защото никой не обучава младите мюсюлмани на основите на вярата. И те подобно на родителите си слушат екзалтираните изстъпления на ДПС вождовете и си мислят, че като премахнат окончанията -ов и -ев от имената на децата си, и като организират всичките си екскурзии до Демир Баба, са най-правоверни мюсюлмани.
По същия начин постъпват и християните: ходят на църква от Великден чак на Коледа, готвят сарми и ошаф за Рождество, боядисват яйца за Възкресение, козунакът го месят в новите домашни електрически хлебопекарни, пълнят шаран за Никулден, пекат агне за Гергьовден, пишат по стени и спирки "България над всичко" и ето - те са достойните българи и патриоти.
Впрочем по безбожието и липсата на обучение във вярата всички етноси в България си приличат, така че когато презираме публично ромите във фейсбук, добре е да се замислим за собствените си постъпки. Това, че сме надраскали новата спирка със спрей, не ни прави патриоти, а най-обикновени гамени. Но то напоследък най-много девалвира думата "патриоти", какво да се сърдим на невъзпитаните хлапета и да говорим за кварталната спирка.
Не бива да се изненадваме обаче, че всички ние, българските граждани: турци, помаци, роми, българи, сме лесни плячки на разни радикални секти - ислямски, евангелски, екзотични и пр. А, патриотарското самодоволство не е продиктувано от радикализирането на ромите от  гетата, а от популизма и безотговорността на политиците. Един - единствен начин има да се справим с ромските изстъпления - да извадим ромите от гетата и да ги интегрираме със строги мерки. Затова обаче трябва да направим така, че политиците ни да не им купуват гласовете на избори. Със сигурност не можем да ги изтрепим или да се саморазправим с тях. Не ми вярвате? Прочетете романа на Георги Бърдаров "Аз още броя дните". Разказва за войната в Сараево, не преди векове, а преди двадесетина година, време, което аз и много от вас преживяхме и помним.
Извинете ме, че задълбах във верски и религиозни проблеми, но Лудогорието е място, на което живеят хора от различни етноси. Общото ни мирно живеене трябва да е общонационалния ни стремеж за бъдещето, иначе ще е доста опасно за всички.
Но да се върна към пътешествието. Писалата съм за тюрбето на Демир Баба и за гробницата в Свещари, разказвала съм за гетите и тяхната древна държава. Нищо не ми остава, освен да добавя линковете към старите ми текстове.
Женски пролетни игри при християни и мюсюлмани
Парче земя, а колко времена и нрави - един направо древен текст, но добър, смятам, има достатъчно информация и за тракийската гробница в Свещари, и за Демир Баба! :)
Било ли е Борово столица? - разказвам за държавата на гетите.

Накрая стигнахме до дестинацията, за която най-много искам да разкажа - Къщата с дърворезбите. Намира се в село Малък Поровец, на 8 км от Исперих. Съвсем близо е до село Свещари и до Демир Баба. Частен имот. Настоящите собственици купили занемарената и изоставена къща от наследниците на майстора - Марин Петков.Той превърнал обикновената къща, строена още в ранния соц, 50-те година на ХХ век, в най-необикновено място. За 16 години съумял да изработи мебелите, таваните, корнизите, вратите, верандата и дори стрехата от дърво. И не просто от дърво, а от майсторски резбовано дърво. 
Новият собственик сподели, че не им върви много с посетители. Има реклама в интернет,  в посетителския център в Сборяново, има и табели, но посетители много-много няма. Нас със сигурност не ни очакваха, но ни поканиха да разгледаме.
Разрешават да се правят снимки, входът е 3 лв, обещах им да напиша нещо на стената си във фейсбук. Похвалих се, че написаното на моята стена много се чете, не винаги доброжелателно, но много със сигурност. 
Та, уважаеми приятели, да подкрепим делото на бай Марин, Бог да го прости! Да, знае човекът и в Отвъдното, че е създал нещо уникално. Ако ще ходите в Сборяново или в Демир Баба, идете да видите Къщата с дърворезбите. Уникална е! Аз съм обиколила почти всички етнографски музей в България, но подобна къща не съм виждала!

Сега разбирате ли, защо започнах с този маршрут, имах да ви казвам важни неща - за общото живеене, историята и творчеството. На добър път! Времето е още хубаво!

Таванът в гостната
Майсторът  дърворезбар, прилича на Йовков, нали?
От столовата
още от столовата


Нито една част от къщата не е пропуснатата - това е от коридорчето
Дневната
Още елементи
Някогашна детска стая, по отдавна миналата мода с ъглови легла, уютен спомен
Още красота
Още красиви тавани

От "Пътуванията ми из България"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф