Стомашната култура

И тази година, въпреки големият брой заразени от Ковид, във възрожденска Елена се проведе Празникът на еленския бут. (Снимките са от миналата години.) Еленският бут всъщност е свински, сушен по специална технология местен специалитет. Еленски е, защото е от възрожденския град, родил много будители и една муза.

В центъра на града все още може да се види родната къща на момичето с две хубави очи - любимата на Яворов. Но домът отдавна е превърнат във фирмен магазин, в който се продава местната вкусотия. Хапвала съм еленски бут - напълно си заслужава и цената, и рекламата. Освен това рецептата е старинна, макар че аз съм горещ почитател и на балкантуристките "старинни" специалитети. И хич не се възмущавам, че те са само соц древност.

Празникът на еленския бут по нищо не се отличава от хиляди подобни местни празници. Чаршията се препълва с производители и занаятчии и с още повече купувачи и зяпачи. Общината се старае да подготви за тях допълнителни забавления, читалището - също. Тези празници неудържимо привличат и една порода нови възрожденци - такива, които обичат да се обличат в старинни носии. Разказаха ми, че това им е нещо като хоби. Следят къде какъв празник има, обличат си старинната носия, мъжете запасват чифте пищови и тънка сабя и... изглеждат красиви, автентични и патриотични. (Хората съвсем сериозно гледат на заниманието си, на мен езикът ми е такъв - присмехулен.) С една дума, получава се един "всенароден" празник, от който всички са доволни. Общината - от събраните средства от таксите, туроператорите - от пълните автобуси, читалищата - от демонстрираната дейност, търговците - от продажбите, патриотите - от патриотизма, купонджиите - от купона и пр.

Не ме разбирайте криво, не съм против подобни празници, самата аз имам стари грехове към сътворяването на подобни празници с най-добри намерения, :) но... това, което видях миналата година в Елена, ме порази с мащабите си. Не особено широките улици и малкият площад не побираха огромното множество хора, което искаше тези три неща: да пазарува, да гледа, да вкуси. Около цвъртящите скари се виеха опашки, с часове се чакаше за вкусните мръвки. Общината демонстрира бюджетно задоволство, щом можеше да си позволи Берковската духова музика. Малко по-нагоре от чаршията, там където се отива към възрожденския квартал, бе отредено мястото на "фолклорните традиции". Между балите със слама - устойчив образ на "традиционното" да се чудиш защо, се бяха настанили самодейци, които представляваха нещо средно между живи картини и пенсионерско забавление за участниците. Както се вижда, носиите са "читалищни", т.е. нямат нищо общо с местната традиция и съм почти сигурна, че идеята е копирана от друг фестивал, а не от местната традиция. Просто така правят читалищата и то отдавна, може би отпреди десетина-петнадесет години. Веднага оцених, че това е някаква "въобразена" традиция, а и хората хич не обръщаха внимание на туристите, просто седяха и си говореха и ... бяха с носии, "читалищни", затова продължих към главната атракция.

В програмата беше обявено, че ще се пърли цяло прасе над трап, по "стара" технология. Викам си, поне това да видя, звучи ми съвсем правдоподобно старинно. Нищо подобно - закланото прасе си стоеше самотно на синията, докато участниците пиеха кафе, бира и вино и си правеха селфи. На снимката с прасето ще видите яка задница на една от участничките. Чаках доста време да се разкара, за да щракна прасето, без интериора на габаритите й, но дамата си бъбреше и хич не и дремеше, че аз за тая старинност съм била път от Русе до Елена.

С една дума, уважаеми читатели, във възрожденска Елена, на Празника на еленския бут царуваше съвременната стомашна култура. Както на други подобни фестивали, думите "автентичност" и "фолклор" означаваха не това, което е според речника, а така, както си го разбират местните. И най-лошото, което ме дразни, в последните 15 години, фолклорът се превърна в нещо като придатък на съвременната търговия и туризъм, по лошия начин. Та, какво искам да кажа с този текст? Очаквахме, че във времето на нашата световна война, пандемията от Ковид 19, модерното общество, ще се осъзнае и ще се върне към някакви ценности. Нищо подобно, и сега, както и по време на Чикагското изложение: Парица е царица! Не ми вярвате? Я прочетете пак "До Чикаго и назад".

Затуй си мисля, че са прави са патрЕотите - 24 май трябва да скъса връзката с елитарната глаголица и още по-елитарните писания на онези византийски дипломати Кирил и Методий. Трябва да си е наш, български празник - на българската култура, тъй както днес разбираме българското - през стомаха, селфито, бирите и преобличането.