Разказ, написан преди новините и първата ракия

Това лято (2017) нос Калиакра се прочу в новините, но не като интересно място за туристическа обиколка, а като спорна земя от Натура 2000, около която са построени голф игрища, ветропаркове и други неща за печелене на пари. Заформи се протест, защото парите ги печелели богатите, монополите, а бедният човек от народа, живеещ в прекрасната приморска Добруджа, няма къде да си пасе добитъка и пчелите, къде да си произвежда зеленчуците и пр. Имаше и стачки на засегнатите, мигновено се заформи комитет, който едничък имаше право да представлява протестиращите, обадиха се и еколозите, започнаха дебати, отново на бял кон се появи Бойко, който се зае веднага всичко да оправи (този път не той беше забъркал предварително кашата, ами я наследил от юпита, тройни коалиции и други зловредни управници от далечното минало). Обичаен сценарий от новините днес, с устойчиви – увод, изложение, послания, празни обещания, неясна развръзка, неясно удовлетворяваща чувството за справедливост у зрителите.

Честно казано много не се впечатлих от поредната каша, разсънила дремливото отпускарско ежедневие, не се опитах и да отлича позицията, на която трябва да състрадавам. Това беше поредната вечерна новина, която пропусках покрай ушите си, докато си приготвях салата.

Изобщо напоследък така си живея с всички новини. Пропускам ги покрай ушите си или  ги пропускам напълно. Те отдавна не са подходящ декор за вечерната салата с ракия. И за да не ми се цупите, че се присмивам на старите традиции, ще кажа, че пиенето на ракия в миналото далеч не е било ежевечерно, а само ежепразнично. Салатата с ракията по вечерните новини е начин на  българско живеене, наследено от соца. Обаче, тогава новините бяха много подходящи за ракия и салата – едни такива ведри, уверени в утрешния ден, с растящ стандарт на живот, с успехи на плановото стопанство и укрепени позиции на Българската соц държава. Гледаш си спокойно, ядеш си салатата, с кеф си пиеш ракията и най-много да измислиш някой виц за бай Тошо, за да разнообразиш утрешния скучен служебен ден.

Днешните новини са нещо друго – катастрофи, циклони, урагани, драми, кървища, протести, недоволства, жестокост и страх. Надминават и най-страшните хорър разкази на приятелите писатели. И как да седнеш да си пиеш ракията с такива новини?

Новините за Калиакра се завъртяха два дни след като се върнахме от почивка там. Ходихме, гледахме, запаметихме страхотни гледки с телефони и фотоапарати. Готвех се да спретна един патриотичен разказ за миналото, за девойките, дето си вплели косите, за да не се изплашат от смъртта. И докато си избирах снимки, заприиждаха протестите и диалозите с министри. Най-свежарското изказване по темата отново беше на Бойко, той натири кметове на протестиращите общини на полето, да мерят нивите, да ги нанасят на карти, да броят говедата, овцете и пчелите дето искат да пасат по сарматските степи, пък  не могат.

Позазяпах се и напълно загубих началната си увереност, че ще напиша актуален, интелектуален разказ, в който мъдро да провидя, че настоящият български дух е наследен от онези девойки, преборили страха и поели към смъртта в името на Бог и вяра.  Имало ли ги е тези девойки изобщо? – дори се запитах невярващо. Като гледам настоящето на народа, хич не мога да изработя устойчиви народопсихологически реконструкции.  

Виждам как скърцате със зъби от негодувание заради моето присмехулно неверие, драги читатели. Ама, да знаете, че не питам напразно за девойките. Филологическата наука е разгадала доста механизмите за създаване на легендарни текстове и още в университета ни е обучила в тях. Легендите, обясняващи произхода на някой топоним, е възможно да са съчинени в по-нови времена, от такива умници като мен, дето много обичат да възхваляват народ и вяра.

Червените скали на Калиакра

Червените скали на Болата

Новините това лято са в тон с отпускарския сезон. Като избистрят темата за земите от Натура 2000 в приморска Добруджа, говорителите от всички телевизии се прехвърлят към друга актуална тема - борбата с шума от дискотеките. Сигурно знаете, че Слънчев бряг и Златни пясъци са соц продукти, създадени с грижа за народа, да може той да ходи всяка година на море и да се среща с братята и сестрите си от другите социалистически страни. Много бързо, през 90-те години на ХХ век, социалистическите курорти  се превърнаха в обетована земя на купонджйско-чалгаджйско-мутренската култура. Това лято обаче и те си намериха майстора. Яви се вицепремиер, който още в началото на туристическия сезон се зае да внася ред и да измива срама от недалечното минало.

И той, и Бойко цяло лято не починаха, оправяха всичко, дето имаше за оправяне. Едва като дойде френският президент, Бойко си позволи да отдъхне, морно да свали сако и с навити ръкави на снежнобялата риза да поеме ролята на екскурзовод из царско-татовски Евксиноград. А дори и Макрон не спря Валери, той все така воюваше с шума, нередностите и непочтения бизнес.

Параклис Св. Николай - Калиакра

Понеже е лято, се надявах да мога по социалистически спокойно да сядам пред телевизора с вкусна салата и чашка ракия. Но новините ежедневно отказваха да ми създават  комфорт и бълваха разкази за подвизите на двамата държавни мъже. Стар скептик като мен, обучен добре в легендарното писане, направо провидя новейша легенда за братята Бойко и Валери, които като свети Георги и свети Димитър, разполовили държавата на две, управляват своята половина от лято до зима, от зима до лято. Туй ще е то коалиция, казвам си.

И за да не позволя на новините да ми развалят картината за свят, спирам телевизора и си премествам ракията и салатата пред компютъра, зяпам за разтуха красивите летни снимки, постигнати от моя безнадеждно остарял фотоапарат. Лазурно море, величествени червени скали около Калиакра и Болата. Красиви места, обговорени в красиви  старите легенди – едната разказва за девойки, сплели косите си, преди да се хвърлят в морските води. Другата разказва, че червените скали са получили своя цвят от просмукалата се в земята пролятата българска кръв.

Болата от високо

Изкачване по стръмното, за да уловим невероятната гледка на Болата

Още лазур от високо, докато все още не ми се вие свят :)

Помня колко дълго се разхождахме на Калиакра и как зарязах плажа, за да снимам чудното кътче Болата. Откакто живея в Русе, усещам странна потребност да се разхождам около голяма вода. Почти през ден ходя да гледам Дунава. Бавно пътуващата на изток зелена вода ми внушава невероятно спокойствие. Същото чувство ме заля това лято на морето, нямах желание да се къпя в него, а само да го гледам. Лазур, синева, безбрежност – радвам се, че смених приморска Странджа с приморска Добруджа.

Българският дух – къде да го търся – в старите или в новите легенди. И дали отговорите, които открих това лято, трябва да споделя с вас, верните ми читатели? Готови ли сте да ги чуете?

Търсим българския дух в гордостта от миналото, защото сме неспособни да се справим с настоящето. Днешните политици за пореден път съумяха да изземат от ръцете ни новото ни възраждане и да го превърнат в маскарад. Канейки ни да говорим по спорни проблеми, купуват лидерите ни. Фондации купуват и продават любовта към българските традиции и българския ни корен и ни събират на сватби за рекорди. Не са важни хората, нито древните традиции, живи в българската сватба дори след паметната 1944 г. Важни са бройките!

Бройки, бройки, бройки! Не хора - бройки!

Хвалби и рекорди!

Патриотизъм за рекорди!

Сватба за рекорди!

Защо не може да сплетем косите си в общата плитка на солидна кауза? Защо позволяваме да ни купуват един по един, село по село, град по град, фестивал по фестивал?

От завист и от страх.

И още едно чувство открих тези дни – умението да се обединяваме, когато сме гузни за общо престъпление, когато общо сме предали хората, които са можели да ни поведат напред. Когато сме изтикали инакомислещите, когато сме взели плодовете на труда им, тогава най-яростно се бием в гърдите и се хвалим.  Но всъщност не сме работили за кауза, използвали сме наследената кауза да раболепничим пред властимащите в очакване на облаги.

Огорчение и разбити илюзии.

Затова и аз, подобно на повечето зрителите на новините, не състрадавам на хората, чийто наследствени земи попадат в Натура 2000 в Балчик и Каварна. Някак си подозирам, че участват в общо наддаване за по-висока цена, която очакват да получат за бащините си земи. Може би това е справедливо.

Вече не знам какво означава думата „справедливо“.

От къде идва завистта и раболепието?

Защо свикнахме да ни управляват посредствени хора, които се държат с всички нас като с членове на бивше АПК-а?

Има ли истина в старите ни легенди за достоен живот и смърт в името на род, Родина, народ и Вяра? Или са само легенди…

И понеже не намирам отговорите на тези въпроси, всяка вечер ходя на брега на Дунава, за  да гледам бавно пътуващата на изток вода. Успокоява ме! Не бързам да се прибера за новините в 20 часа и не пия ракия. 

Според легендата тук са се хвърлили в морето девойките, водени от най-смелата Калиакра