Домашните женски занаяти



Десетилетия наред жените във всички населени места на община Борово са се занимавали с тъкане. Запазени са станове почти във всички музейни сбирки в нашите села

Все още има много жени, които умеят да тъкат. Тъкането е от онези женски битови занаяти, които няма да отмрат, защото много жени и досега проявяват интерес да учат занаята, макар и целите им вече да са чисто художествени.
В миналото обаче занаятът е бил необходимост – жената сама трябвало да изработи всички тъкани за дома си – дрехи, кърпи, черги, килими. В селата са се отглеждали лен, коноп, памук, а овцете от стопанството са били източник на вълна.
В нашите села е бил познат само хоризонталният стан. Негови основни елементи са горно и долно кросно, бърдо, вместено във ваталите, нищелки и скрипци, крака, зъбци, кученца, женска и мъжка укрепалка, совалка, масури. Страничните дървени рамки на стана в Обретеник се наричат „коруни“. Интересен момент от подготовката е насноваването на основата на тъканите.
Лененото (а също и конопеното, памучното и коприненото) платно се тъче обикновено на две нищелки и се нарича „пъртено“, а шаякът – дебела вълнена тъкан, обикновено за дрехи – на четири нищелки – „четворно“.
Необходимостта да се изработват домашни тъкани продължава да съществува до 60-те години на ХХ век в местните села. До края на 80-те години на ХХ век съществуваше практиката младоженката да занесе в новия си дом „чеиз“ – тъкани и предмети, които да използва в бъдещия си дом и бит. От края на 50-те години на ХХ век в чеиза на булката домашните тъкани започват бавно и постепенно да бъдат измествани от фабричните.
Шиенето също е предимно женско занятие, в свободното от земеделска работа време. С кроене и шиене жените изработват за себе си и своите близки необходими дрехи. Още при тъкането платът се оразмерява така, че с минимална допълнителна обработка да се превърне в готово изделие. Така се изработват калцуните, навоите, поясите, коланите, престилките и възглавниците.
Везането има свое място главно в изработването на празничното облекло, предимно при жените. Осъществява се върху почти всички тъкани, с предварително подбрани конци, понякога с помощта на гергеф. В традиционния бит на българката везбата има спомагателни функции върху вече готови тъкани – престилки, кърпи, ризи; по-късно везбата се появява върху съвсем чисти платнени полета. Тя придава празничност на изделието, допринася за самочувствието на стопанина му.
 Плетенето на дантели на една кука се практикува и до днес, но и то губи популярността си. Девойките от моето поколение също се омъжваха с чеиз, част от него беше изработван от майките и бабите им. Той включваше много изделия, изработени на една кука – милета, пердета, покривки за маса и легла и др. (Снимка 26. Бродирана престилка и елече, изработени от Илияна Миланова от село Батин.)
И още едно ново женско умение, усвоено вероятно в началото на ХХ век – бродирането на машина. След края на Първата световна война хората от Батин започнали да търсят препитание в други европейски страни. Между 1920 и 1930 г. много батинчани изкарвали прехраната си като градинари в Унгария. Завръщайки се оттам, един младеж донесъл на любимото момиче в Батин красиво бродирана престилка. Не му казвам името, защото и батинчани не си спомнят точно кой първи донесъл в селото красиво бродираните кадифени престилки. Батинчанки толкова много харесали „вносната“ престилка, че днес тя е част от местната носия. Такива престилки може да има и в други села по Дунава, но точно тези може да видите само в тук, защото ги изработва Илияна Миланова от село Батин. Нейната приятелка Тодорка Игнатова ѝ помага, като копира върху плата модела и след това ушива елечето и престилката. За копирането се ползва съвременен метод – моделът се прекопира с бял текстов коректор. Така че новите технологии подпомагат едно традиционно женско умение. (Снимка 27. Илияна Миланова от село Батин.)
Плетенето не било особено популярно в бита на традиционния нашенец, от плетивата основно се изработвали чорапи. През ХХ век плетенето става много популярно – плетат се чорапи, ръкавици, шалчета, фланели, пуловери, блузи, мильота и покривки. Но и този женски домашен занаят става все по-слабо популярен, защото губи практическото си предназначение.
Интересно е да се знае, че по нашите села и мъжете умеели да плетат – предимно въжета от дървесина на липови кори и от царевична шума, т.нар. „беловина“ – рогозки. Рогозките се плетели и от папур, и от ръженица. Изработването на цървули също била мъжка работа.
в. Форум – бр. 30, 2015.
Фестивален вестник – бр. 1, 2015.
Статията е от книгата ми "Истории от вчера"
към "На село е най-добре"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф