Дотекла е вода студена (Магията на водата)

Дотекла е вода студена, (2) роди се Яна убава, леле айде де, роди се Яна убава. Кога се Яна родила, (2) майка й магия сторила, леле айде де, майка й магия сторила. Живо пиле в огин фърлила (2) магийски думи думала, леле айде де, магийски думи думала. Како се върти пилето, (2) така да се въртат ергени, леле айде де, по наша Яна убава!

Любка Рондова

С благодарност към Искра Ангелова!

На връщане от Копривщица, където отпразнувахме националния празник, минахме през Хисаря. Той е един от градовете в България, който от дълбока древност се слави със своята лековита вода. Тъй като следваше Световният ден на водата, седнах да напиша няколко думички за един интегриран урок, който направихме. "Магията на водата" - чудесно заглавие. Хората и днес обичат да им е магическо. Сетих се тогава за тази песен на Любка Рондова, за силата на водата и за силата на любовта, за това, че през всички времена хората разбират щастието като късмет в любовта. А, късметът е това невероятно нещо, което всички искаме да ни споходи. Затова споделям тези стари поверия, които преписах оттук-оттам, за да забавлявам моите ученици и за да научат нещо за старите вярвания в магическата сила на водата.

Хисаря, Камилите

Все още волно или неволно спазваме много поверия, свързани с вярата в магическата сила на водата. Не поемаме на път без чашата вода, която нашите близки изливат пред нас. Вярваме, че с благословията на водата по пътя ще ни съпровожда добрия късмет.
Вярваме, че с вода може да отмием лошия късмет, защото е енергийна сила, която може да ни изцери от страхове и емоционални страдания. В миналото се е смятало, че с вода може да се отмие и лошия сън. Ставаш, отиваш на чешмата, наплискваш си лицето с вода или оставяш ръцете си под течаща вода, и ето и следа няма от лошия сън. Той няма да се превърне в реалност.
Ако човек е преследван дълго време от лош късмет, просто трябва да прескочи ручей или да премине по мост над водоем, и магията е осъществена. Лошият късмет е изчезнал, защото човекът го е оставил на онзи бряг, а на този ще открие добрия.
За тези, които страдали от нещастна любов, също имало лесна и бърза рецепта. Наливаш вода в съд, изказваш над нея цялото си любовно страдание, а после намираш начин да накараш любимият, който не е споделил чувствата ти, да пийне глътка от нея.


Геран в Констанцалиевата къща в Арбанаси

Все още в активна практика са следните поверия:
- Ако искате да предпазите любима вещ от зловредното влияние на опасен човек, просто я дръжте три дни във вода.
- Ако разлееш вода, очаква те голям късмет.
- Ако обаче се подхлъзнеш на вода, очаква те любовна мъка.
- Не се плюе никога във водата на езеро, река или язовир, защото това носи нещастие. 
Водата разбира човешката реч и се изменя в зависимост от това дали слуша думи на любов или думи на глупост и омраза.
Нашите прадеди вярвали, че най-важните води са мълчаната, неначената, лявата, цветната, живата и мъртвата вода.
- Неначенатата вода крие голяма сила. Неначената е онази вода, от която никой не е пил, никой не е черпил. Ако трябва да си нагребеш от нея, то това трябва да стане изведнъж, с едно движение. Така водата запазва силата си.
- Цветната вода е водата на Гергьовден, в която са били потопени цветя и зеленина.
- За лековита се считала лявата вода. Това е вода от реката, там, където тя прави ляв завой. С тази вода се къпят болните хора, вярва се, че от нея те бързо ще оздравеят.
- Нашите предци вярвали, че има жива и мъртва вода. Живата вода може да ти донесе безсмъртие, с нея самодивите съживявали мъртвите.
- Обратно, водата, в която е къпан покойник, се счита за лоша, нечиста, мъртва вода. Излива се на място, където човешки крак не стъпва, в най-затънтеното кътче на двора, под старо дърво, до дувар. 
Ладуване, Самоводене, Борово, 2015

В миналото с помощта на водата девойките гадаели за кого ще се омъжат. Обредът се нарича ладуване (тайлада, дайлада, топене на пръстен), извършва се на Васильовден, Стефановден, Гергьовден, Еньовден и Лазаровден. На различен празник в различните региони на страната.
В навечерието на празника девойките донасяли вода от три кладенеца като спазвали ритуално мълчание, особено като се връщали от водоизточниците. В пълно мълчание смесвали водите, в котлето пускали пръстените си или други свои украшения, на които слагали малък отличителен знак, най-често китка. Поръсвали водата с овес за берекет. Завивали котлето с тъкана кърпа или с червено було. Водата нощувала навън под звездите, до трендафила, който бил нейният страж.
Ако обредът се изпълнявал на Васильовден и водата замръзне, вярва се, че годината ще е здрава и плодовите.
На сутринта малко момиче, облечено като булка, вади пръстените, а останалите пеят кратки припевки. С тях се предрича за близка или по-далечна женитба, за качествата на бъдещия жених или за неговото социално положение.
Ладуване, 7. а клас, ПМГ "Баба Тонка", интегриран урок "Магията на водата", Русе, 2018 г.

Шита риза недошита
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо
(млад ерген, едва що са му наболи мустаците)
Кървавица на полица
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо
(богат, знатен ерген)
Ясна звезда в синьо небо
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо
(хубавец)
Жълто було трески сбира
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо
(момата ще пристане)
Зряла дюла и презряла
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо
(стар ерген)
На стол седи, книга пише
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо
(даскал)
Змей се вие над кладенец
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо
(юнак)
Жълта ружа, през плет гледа
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо
(съсед)
Котки впряга, леща сее
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо
(сиромах)
Самси здревчец на камъче
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо
(сирак)
Накрая девойките си вземали по малко овес от котлето, за да сънуват този, за когото ще се омъжат. Ритвали котлето, че да се разлее водата на всички посоки, за да има здраве и берекет.
Корица

Следващото събитие, което предстои, е представянето на сборника "Русе - град на мостове". За този конкурс написах един от най-хубавите си разкази - за Орфей, Дяволския мост, Русе, Родопите, страстта ми към пътешествията и старите традиции.
Отново вода, вода, мътна и бавна, вода на голямата бяла река Дунав, за която написах един от най-хубавите си сценарии, посветен на Деня на рибата през 2015 г.
Нали съм зодия рак водата е моята стихия. Затова се надявам като отида в Хисаря, града на водата и зеленината, да проуча някоя друга местна легенда, защото в град, който от хилядолетия се слави със силата на своята вода, няма как да няма някоя стара легенда. Като я науча ще ви я разказа. Засега още един поздрав с красива народна песен "Вода тече", и текста слагам, да си го припявате за добро настроение. 
А чешмите, кладенците, ручейчетата и рекичките винаги ще се считат за места, обитавани от всякакви духове, русалки, самовили, самодиви и пр. Дали ще вярваме в тях, не е ясно, но със сигурност ще се забавляваме да ги четем и разказваме.
Чешма в Горно Абланово

Вода тече, вода тече 
по бели камъни, по бели камъни 
Че кой тича, че кой тича 
вода да налива, вода да налива /2 
Станка тича, Станка тича 
вода да налива, вода да налива /2 
Станка тича, Станка тича 
вода да налива /2 
Че кой тича, че кой тича 
вода да напива, вода да напива /2 
Иван тича, Иван тича 
вода да напива, вода да напива /2 
Уж да рече, уж да рече:
 - Изгорях за вода, изгорях за вода /2 
Пък той рече, пък той рече: 
- Изгорях за Станка, изгорях за Станка
Вода тече - Янка Танева

От "На село е най-добре"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф