Великденска магия

Израснах във времето, когато ни възпитаваше Комсомола, той ни учеше по социалистически, че религията е опиум за народа. J Този опиум обаче явно доста яко беше омагьосал човешките души, защото, ако беше успял да изгони Коледата и да утвърди Дядо Мраз и Снежанка за Нова година, не беше успял да премахне напълно Великден. Червените яйца и козунака си бяха част от детството ми. По спомените ми бяха невероятно вкусни.

За пръв път отидох на църква на Великден като студентка, защото вече изучавах фолклор. Във Великотърновския университет срещнах проф. Анчо Калоянов, който най-много обичаше коледарските песни, на изпит ни караше да му ги пеем, освен че искаше да знаем всичко за тях. :) След срещата с проф. Калоянов фолклорът стана неразделна част от моя бъдещ жизнен и професионален път.

В Павликени, на Празник на яйцето

Павликени е единственият град, който прави голям празник на яйцето.
Кметове на общини се състезават в белене и рязане на яйца.

Великден стана и професионално значим за мен след 2004 г., когато като служител на Община Борово трябваше да участвам в организацията на общоградските тържества.

През 2008 г. започнахме да правим фестивала „От Дунав до Балкана“ и се наложи да науча страшно много за всички местни традиции. После дойдоха филмчетата по проекта, ходенето по селата, разговорите с бабите и дядовците. Наученото стана толкова много, че започнах да пиша, така покрай проекта и фестивала се роди "Истории от вчера".

Започвайки работа във в. „Форум“ се сдобих с правото еднолично да определям какво да се слага на стр. „Традиции“. Наложи се да следя целогодишно всички обреди, ритуали, празници, традииции и да пиша за тях. Като администратор на сайта на „Форум“ твърдя, че статиите и интервютата, посветени на старите български традиции, селски и градски, бяха изключително популярни и много четени.

Разбира се, не можех винаги да пиша статия, наложи се да преписвам от класиците, :) но дори тези текстове, макар и доста старинни като стилистика, пак бяха изключително популярни и четени.

Това ме мотивира да не се отказвам от фолклорните писаници. След като приключих работа във „Форум“, прехвърлих в блога си всички статии, писани за любимата ми 44 страница, и им дадох нов живот. Пак имаше много прочити. 

Красиво украса на Великденска изложба в Борово, майстор Соня Денева

Текстът по-долу е от една публикация, която направих във връзка с излизането на книгата „Отколешно време“ на Донка Съботинова, етнограф от Силистра. Сетих се, че за този Великден тя може да види нов живот. Текстът е в кавички, защото по-голямата част е от книгата.

„Наричан с различни имена в различните краища на България, обредният хляб на българите за Великден е едно от най-важните ястия на трапезата ни.
Названията на великденските хлябове са се наложили като термини в зависимост от формата и предимно от предназначението. По тази причина една част от тях се повтарят и при други видове обредни хлябове. Такива са например названията: „колак”, „кравай”, „боговица”, „пармак”, „кошара”, „кукла”, „каниска”. Независимо от универсалността си тези названия в случая са съчетавани почти винаги с прилагателното „великденски”.
Хлябовете се приготвят от младия квас, пресято бяло пшеничено брашно от най-хубавата пшеница и мълчана вода, донесена в зори от мома или млада невеста, в пълно мълчание и без да се разлее нито капка от нея. Повърхността на обредните хлябове е с много богата пластична украса – соларни символи, растителни елементи, кръстове, бобови и царевични зърна, сушени сливи, стафиди и великденски яйца. Предназначени са за празничната трапеза, за кръстника и близките, за лазарската кумица. В обредните великденски хлябове се поставят и яйца. Месачките са млади омъжени жени, облечени в дреха от невестинската си премяна.
Според силистренската етнографка Донка Съботинова козунакът се появява на българската трапеза от началото на миналия век. В България е пренесен вероятно от Румъния от търговци някъде между 1915 – 1920 година. Дотогава за Великден са се замесвали обредни хлябове – в различните селища в Силистренско наричани „колак”, „кравай” и „пармак”.
Донка Съботинова смята, че „родината” на козунака е Полша, където се прави от XVII век. Това е написала в книгата си „Отколешно време“, в която проследява празничния народен календар.“

Традиционна великденска погача от Обретеник, изложба на читалището, 2012 г.

Със сигурност написаното отговаря и на това, което си спомням от разказите на моята селска баба, и на това, което са ми разказвали бабите от община Борово. В тяхното детство нямало още козунак, (по селата новите моди закъсняват доста, а и хърцоите яростно им се съпротивляват :) ) правела се специална погача, богата украсена, окичена с червени яйца. Яйцата се боядисвали сурови, слагали се върху погачата, украсена богато със соларни и флорални знаци, посипана със семена или стафиди за берекет. Яйцата се изпичали заедно с погачата в пещ. Тези пещи все още могат да се видят из селата, особено в навечерието на Великден, Гергьовден и на събора на селото, когато по традиция в тях се пекат агнета, есенно време и тикви. 

Това агне преди да го изядем, доста го обсъждахме, затова и пазя снимката. :)

Спомням си, че в моето детство за Великден баба и съседките й се събираха да месят козунаци заедно, защото това беше трудоемка задача, после ги изпичаха в такива пещи, които се опалваха по специална, според мен, технология. Няма по-вкусен от този козунак, а и количествата (една пещ) са си значителни, така че козунак се ядеше месец след Великден. :) 

Така беше и с яйцата. По селата и до днес възрастните жени боядисват цели кори яйца. Така са свикнали от своето детство, а и за децата и внуците трябва да има. Каквото не се изяде от хората, се дава на малките, току-що излюпени пиленца, за да укрепнат и да са здрави. Май вече и това не се прави, защото новите моди вече навлязоха по селата и при гледането на пилетата, те са бройлери и се гледат със смески. Модерни времена!

Яйца, боядисани от мен за Славка Калчева и нейния екип през 2014 г., технологиите, изучени в Център "Детелина" :)

Великденско тържество, 2013 г.

И накрая да стигна до "великденските магии" или магиите с боядисани яйца. Ясно е, че това са много стари вярвания, затова изборно цитирам текст „зает“ от Димитър Маринов:

„Велики четвъртък. Вече е голям празник и никой нищо не работи; нито жените женска работа, нито мъжете полска. Мъжете прекарват деня около воловете, колата, кошовете – стягат нещо, чистят или пък в градината кастрят (чистят) дърветата от въсеници и други тям подобни работи.

Жените са заняти всецяло в къщи: да вапсват червени яйца, да смесят и опекат обредните и другите хлябове, нужни за Великден, и вършат други обреди и обичаи, установени от преданието и запазени от старини.

Вапсването на яйцата съставлявало цял обред някога, па и днеска не е загубило първичното си значение и тържественост.

Яйцето, изобщо земено, както споменах по-горе, играе много важна роля в поверието, обредите и обичаите народни. С яйцето баят от почудване и уроки; с яйцето се отвръща вода на дете или добитък, когато е заболяло; с яйце се вражда и разгатва тайната на съдбата; с яйце се правят и развалят магии и пр. пр. много други поверия и обичаи.

Тук яйцето има по-голяма целебна и магьосническа сила, ако е снесено в четвъртък преди обяд, а особено преди слънце.

Великденски концерт през 2014 г.

Снимка за спомен от Великден, 2013 г.

Великденското червено яйце има много по-голяма сила, затова и играе много важна роля в баянето, и лекуването и в развалянето на магиите. С червеното яйце се дава само помощ, но с него не може да се нанася вреда, т. е. с него магьосниците не могат да правят магии за лошо, но с него могат да се развалят магиите.

За великденски яйца селянката събира яйца от понеделник, но най-чтими, скъпи и важни са тези, които кокошките са снели във Велики четвъртък. Макар че друг четвъртък не бива да се бърка в полозите на кокошките. Великият четвъртък прави изключения на тоя ден може да се зимат яйца от полозите. Тия яйца, обаче прибрани във Велики четвъртък, се отделят настрана. Тях ще преброят, измият, стипцосат и вапсат първи. Другите яйца идат втори наред.“

 

Снимки за спомен след концерта на Славка Калчева

Снимките за настоящата статия са мои, правени през годините по време на незабравими великденски празници, които организирахме за хората от Община Борово, както и снимки, правени по време на Празниците на яйцето, на които гостувахме в приятелската Община Павликени.

От "На село е най-добре"