Странджа планина, Людмила и Бастет


Спомняте ли си, че докато стигнем до Маслен нос, трябваше да слушам много за Тодор Живков и резиденция „Перла“. Тогава не се заслушах много в разказите на хората, но годините отминаха. Животът ми се стече така, че от 2016-а не стъпих повече в Странджанско. Краката и любопитството ми ме отведоха към любимия Добруджански край, за който още от студентските години знаех, че е земен рай. Незавършила „Странджанските разкази“, подхванах други, с повече политика и по-малко традиции. После реших, че впечатленията си от Приморска Добруджа ще споделя в първия си опит за роман. Летата се изнизваха и ето в началото на 2018-а на ротационен принцип България стана европредседателстваща. Лятото на 2017-а премина през чепканията за ремонта на НДК, събарянето на паметника „1300 години България“ и някак си темата за Тодор Живков стана актуална.
            

Сетих се, че НДК някога се казваше „Людмила Живкова“. След това несвързаната нишка на мисълта ми ме отведе в Странджа, сетих се, че Людмила обичаше Странджа, дори беше организирала някаква експедиция за търсене на тт гробницата на някаква египетска богиня и кивот на знанието, посочени й от нейната приятелка баба Ванга. Така темата „семейство Живкови“ се оказа изконно свързана с моите „Странджански разкази“. В горещото и знойно лято на 2017-а, докато си седях кротко в Русе, изгледах и изчетох всичко за Людмила и тайнствените й увлечения по мистичното. Най-любопитна беше статия в един сайт „Роден край“, която се позоваваше на друга, написана от Мария Михалева, директор на историческия музей в Малко Търново. За нуждите на моя разказ се позовавам на факти, събрани в публикацията.
            Вече бях наясно, че учените в България твърдо отричат Странджа да е мястото, в което се намира гробницата на египетската богиня Бастет. Има такава богиня, обаче не е правила нищо в България, нито жива, нито мъртва, нито е проклинали местности, гробници и прочие. Освен това тя изглежда мила, защото покровителства любовта, плодородието и бременните жени. Въпреки това името й се свързва с местност Градището, близо до Малко Търново. Ето какво казва авторката: „Макар че Странджа е смайваща и омайваща планина, тази история е странна и загадъчна дори и за такова място. В нея като че ли има твърде много мистика и твърде малко наука. Въпреки това тя се разказва в региона и дори се е окичила със загадъчна слава. Повече от 20 години тя вълнува въображението и мами авантюристите към затънтените гори, на метри от границата с Турция. Загадъчни случки и необясними явления са съпътствали през годините всеки, който се е докоснал до нея. Някои дори са споходени от нещастия, факт достатъчен, за да се говори, че става дума за странно проклятие.“
            Още по-интересно е, че събитията, в които е набъркана дъщерята на бившия Първи се случват през 1981 г., ключова и много важна в нейния живот, за съжаление и последна. Та, през 1981 г. един иманяр Мустафа занесъл на Първата дама една особена карта, тя била от кожа, старинният чертеж бил турски, а иманярят можел да посочи мистичното място. То било в местността „Седлото“, близо до границата. Цялата история покорила Людмила с мистичността си, разбирам, че е била изкушена да открие мястото, в което се пазел Кивотът със знание. Макар че, близкият й приятел Александър Фол отказал да се занимава с това проучване, защото казвал той, се занимава с наука. Вероятно някои от приближените на Живкова обаче я насърчили, вероятно са използвали довода, че в близост до местността Мишкова нива се намира една от най-интересните куполни гробници в Странджа. Пак на Седлото има и древен рудник с две хоризонтални галерии. Важно е да се знае, че: „Мястото, на което се твърди, че е погребана Бастет, през годините оставало извън интереса на археолозите. То всъщност представлявало скала, на която при взиране се виждали две извити линии. Според местни хора има и отвор, в който на определени дати се появява силуетът на египетската богиня-котка.“ (пак там)
            Живкова се посъветвала с пророчицата Ванга, Която изрично ги предупредила да не ровят там. Започнали да се случват нещастия. Иманярят Мустафа бил заловен от милицията, разпитван и бит, заради побоя здравето му се влошило и не след дълго той умрял. С издирването на мистериозната гробница се заел един от доверените хора на Людмила – Кръстю Мутафчиев, който бил офицер от Държавна сигурност.
            Пак през 1981 г. той организирал секретна експедиция, която трябвало да открие тайнствената египетска гробница. Сега това може да изглежда като подвизите на Индиана Джоунс, но в онези времена намеренията били съвсем сериозни. Проучвателите допускали, че на картата имало план на скалната гробница на египетската царица Бастет, полубогиня на “светлината в мрака” и била построена по космически архитектурен план от съзвездието Цефей. Тази гробница съществувала в Космоса, а в Странджа било огледалното й изображение. Според плана тя се състояла от секретна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие. Според преданието Бастет била полубогиня-получовек, тракийска принцеса, озовала се в Древен Египет, която след смъртта й погребали в родните места. Била висока 1,60 м и носела фараонска корона. На врата й имало колие от злато и герб с орел и змия. На лицето винаги имала маска на котка. Тези, които са я боготворели, също закривали лицата си с маски. Те били богопомазани и посветени във видимия и невидимия свят. Нейните поданици я погребали в Странджа, защото такава била нейната последна воля.
            Участниците в експедицията от 1981 г. били убедени, че мястото е заредено с особена енергия и в определен момент, най-често в нощта на 5 срещу 6 май, на скалата може да се види сияние и две фигури. Едната на мъж, облегнат на стол и готов всеки миг да стане, а втората била по- неясна и на жена, която сякаш говорела. Сходни неща твърдял и пенсиониран учител от Малко Търново, който пък бил виждал силуета на Бастет през деня.
            За секретната експедиция уведомили ограничен кръг хора от ръководството на БКП в Малко Търново и офицер от близката застава. Участниците в мисията отишли в местността и започнали да копаят. Помагали им граничари от близката застава. Какво и дали изобщо са намерили нещо, не може да се каже. Те не са оставили дневник от проучванията в местния исторически музей, както е прието да се прави в подобни случаи.“ (пак там)
            Тъжното е, че през 1981 г. по мистериозен начин умира и Людмила Живкова, а смъртта й предизвиква и до днес спорове и различни хипотези. Експедицията била прекратена веднага след смъртта й, а с Кръстю Мутафчиев се разправили по безумно жесток начин. На 4 март 1982 г. в София започва закрит съдебен процес срещу приближени на Людмила Живкова. Той приключва на 22 март същата година, обвиняемите получават различни тежки присъди, а Кръстю Мутафчиев е осъден на 20 години затвор. Изпратен е в Пазарджишкия затвор, където остава осем години. Когато излиза от килията, здравето му е разклатено, заболява от рак и умира. Той е последният човек, който е бил в състояние да обясни попаднали ли са на нещо ценно участниците в експедицията в местността Седлото.
            Все пак Кръстю Мутафчиев не е бил просто едно ченге от ДС, той е ръководител на „Културно наследство“. Освен него в експедицията има още пет члена, сред които вероятно неслучайно е племенницата на Ванга – Красимира Стоянова, тогава служител в Комитета за култура, археолога Иля Прокопов, журналиста Цеко Етрополски и шофьора Иван Николов. Говори се, че в групата е включен и Георги Пантов, главен механик на рудник „Младеново“ край Малко Търново.  Те всички стават свидетели на странно явление, виждат проектирани върху скалата фосфоресциращи фигури, едната седяща на трон, другата, стояща зад него.
            Групата не изпълнява заръката на Ванга, дори разбиват входа в скала, който се смята за вход към гробницата на Бастет. По непотвърдени данни попадат на вход, който прилича на тунел, в тунела откриват ръждясали сечива. Находките за изпратени за анализ в ГДР. Текстът, който преразказвам е от „Факти. Бг“. Позволявам си да цитирам следващия текст, за да не допусна грешка:
            „Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат - плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Той обаче също изчезва мистериозно.
            Групата попада и на друга интересна находка. На около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни отломки. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната кожена карта. Днес остава подозрението, че в Странджа са открити и други находки, които са запазени в дълбока тайна и едва ли някога ще излязат наяве.“
            Експедицията се връща в София, за да анализира находките, но точно преди да замине отново за Странджа, умира Людмила Живкова, това се случва на 21 юли. В различните сайтове прочетох различни неща за събитията след смъртта на Първата дама. Говори се, че има клетва участниците да не разгласяват какво са видели и научили при тази експедиция. Първа нарушава мълчанието Красимира Стоянова, а след нея Кръстю Мутафчиев написва книгите си. Каня се да ги потърся в библиотеките, но разбирам, че те са били издадени в чужбина. “Homo Sapiens за произхода на Homo Sapiens“, книгата има три тома и вече може да се купи онлайн.
            „В Малко Търново все още има хора, които вярват на тази история, макар че недоверчивите са повече. Шефката на историческия музей Мария Михалева е твърде скептична за възможността там да има каквото и да било и предпочита да обяснява за многобройните тракийски светилища в Странджа.
            Според местни изследователи и иманяри, напълно е възможно нещо особено да се е таяло между двата странджански върха. Дали то е било некропол на Бастет, е друг въпрос. Но и да се е криело нещо ценно там, то е разграбено през вековете. Легенда разказва, че през 1949 г. в района са работили съветски геолози, които попаднали на интересни старини. Находките отпътували към Бургас, а след това с кораб за Съветския съюз.
            Дали това е вярно, вече никой не може да потвърди или отрече. Така стои положението между впрочем и с цялата история около некропола на Бастет в Странджа. Всички участници в събитията са починали и отнесли тайната със себе си. А дали въобще има някаква тайна? Кой знае - в планина с магическо обаяние като Странджа, всичко е възможно.“ (Статия в „Роден край“ www.rodenkrai.com)

От "Страндджа - земята на вечното завръщане"

Кръстю Мутафчиев и Бастет - от националистичен форум

Коментари

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Жътва е...

Самодива къща и деца не гледа!