Революции, кървави писма и... депутатки в самодивски премени

Лятото освен време за отпуск, е време за фолклорни фестивали. Всеки от вас вероятно си има по един любим и го посещава ежегодно, други са като мен, искат да обиколят почти всички, или поне онези, на които няма да срещат депутатки в самодивско облекло (риза, реплика на традиционната дълга бродирана женска риза, сандалки със задължителния педикюр, тъкан колан с пафти, също реплика, черни очила, запалена цигара). Така изглежда съвременната депутатка самодива или поне една от тях, с инициали Д. А., така се беше маскирала миналата година (2018) на Капански събор в местността Пчелина край Разград. Моето злъчно перо я превърна в нарицателно, за да се забавлявам с циркаджилъка й и да я соча с пръст, за да чуят и тези, които не са я видели.

Следя с внимание какво се случва на сцената, защото на сцената се случваха нови светове, защото само фолклорът може да е машина на времето, която ни помага да видим миналото, но това се случва само когато на сцената имаш съюзници в мисията: да съхраним българското. Снимките по-долу показват истинското общуване с фолклора.

Тази година друг сюжет се завъртя в нета. Валерко и Цвъто правили коалиция по потури и пищови на Жеравна, демек имали си нещо като ново съвременно Оборище, за да свалят султан Бойко. Или само да му кажат: "внимавай" не е много ясно.  Като всички национални революции, не минало без руйно вино, чифте пищови, печени агнета и предатели... Защото онези маскари журналистите дочули ли са нещо, видели ли са, поръчка ли изпълняват - да чуе Бойко, че да се уплаши и да внимава как ще реформира правителството на есен, кого ще отлюспва, не е ясно. Като гледам самодоволните муцуни на заверджиите, ще да му пращат послание: тамо нейде Валерко и Цвъто пируват с Бойкова кратуна. (Днес ми е нещо шлагерно, вълнуват ме песните за маса.) Такава си е нашата съвременна история - поредният журналист, който изпълнява мокра поръчка, или  материалчето в незначителен сайт играе ролята на съвременно "кърваво" писмо. То не е баш точно кърваво, щото то на управляващите всичко не точно такова, каквото изглежда, а е около него.

Вижте какво изражение на достойнство и самочувствие

Почти като царица

Та поредното появяване на видните български мъже по потури и пищови, ме накара да се замисля за нашите си български работи и да драсна два-три реда, колкото да успокоя моя революционен дух, който докато не захапе някой управляващ, не може да си пие спокойно бирата. А е лято, море и управляващи за мезе...

Все пак аз съм сериозен автор дори през лятото. Затова моят блог е толкова посещаван и четен. Обаче най-четените текстове са тези, дето хапя в тях управниците, явно тази тема най-много допада на драгия читател. 

Този дълъг увод е, за да предизвикам интерес, иначе искам да кажа само няколко важни неща на хората, които обличат носии и участват във фолклорни маскаради с усещането, че вършат нещо важно и значимо. Не, не вършите нищо важно, не вършите и нищо патриотично.  Просто се забавлявате и се обличате в носии, защото е модерно. И още нещо да знаете от мен, сбирането на едно място на много хора е вълнуващо, затова си мислите, че усещате националния дух и пр. там, с каквото се самозалъгвате. Те са просто други хора, които се забавляват като вас, защото е модерно.

Невестинска премяна

Песента е страст.

Даже шестгодишните знаят това.

Когато нищо друго не ни е останало освен песента

Когато духът е по-силен от материята

Не сте патриоти, циркаджии сте, почитатели на модерния български Хелуин, летния български Хелуин, чиито лакомства не са опаковани в шарени хартийки сладкиши, а печени агнета и студена бира. Иначе нямаше да нагазите в Рилските езера, щяхте да знаете, че това е едно от най-ценните и величествени места в България. Щяхте да знаете, че и то като почти всичко в тази държава, е застрашено от немарливостта на съвременната българска държава. Нямаше да се снимате с Цвъто и Валерко, защото те са част от едно управляващо мнозинство, което води страната към гибел. Щяхте да знаете, че фестивалите и съборите, които започнахме да организираме преди десетина-петнадесет години, ние, дето не бяхме толкова вещи във фолклора, но дълбоко на ясно с националните ценности, бяха замислени като началото на нашето ново  Българско възраждане. А Възраждането води към революция, на която падат глави. Защото свободата иска паднали глави. Иначе е мероприятие като 3 март, на което се събират всички, особено управляващите, носят венци, купени с пари от държавния бюджет, казват по някоя реч, кой колкото умее, и толкова. Някой пък, като министър-председателят даже не си правят труд да ходят. Нему не е потребна свободата, даже оная старата, Освобожденската, щото нещо му намирисва на руско влияние, а той си евроБойко. А и въобще не се долюбва със свободата, иначе нямаше да смачка с авторитарен юмрук всички. 

Но управниците, понеже са хитри, си купиха по една носия, облякоха я, нанизаха се като официални лица и превзеха това възраждане, превърнаха го в кич. Защото уважаеми, мои читатели, които допускате да бъркате маскарада с революцията, националната носия символизира изграждането на нашата национална идея. Тя е белег на идващото Просвещение. Няма такова нещо като национална носия в традиционната култура - има облекло на тракийци, хърцои, ваяци, родопчани, дори и тези наименования са доста общи, защото традиционното облекло се свързва с малка етническа група, напр. нямаме македонска носия, имаме мияшка. Националната носия е привилегия на всяка нация, не само на нашата, тя е белег на модерно време, в което човекът се осъзнава като част от определена нация. Шотландиците носят своята поличка и кожена кесия, турците своя долман или модерен османски фес, испанците своето сомбреро и пелерина със същото усещане, че са част от една европейска нация като нас. Но те обличат тези традиционни облекла с достойнство, а не за маскарад.

Връщането към корена, към традициите е вълнуващо занимание, казвам го от опит. През годините лично аз все по-силно и по-силно се увличах да чета, да гледам, да снимам жени в традиционни облекла, да уча да разчитам регионалните характеристики на облеклата. Разбрах, че забраждането на българката е толкова сложно, колкото космическите технологии. И още, облечени в такива традиционни облекла жените изглеждаха величествени, царствени, достолепни. Не е като да ти се виждат прашките лятно време.

Когато нежността и чистотата са сила

Когато забавно е точната дума

Така е, скъпи мои читатели, преобличането ни е на нас проблема. Бай Ганьо свали агарянския ямурлук и всички видяхме в него цял европеец. През 90-те борчетата съблякоха анцузите, облякоха двуредните костюми и всички почнахме да им викаме бизнесмени и застрахователи. За събличането и конкурсите за мис няма да говоря... Те не са точно преобличане, макар че, защо да не са. Съблича се едно девойче по бански, усмихва се и говори за мира в света и за социалната справедливост. Кухи думи, които някой е сложил в устата й като на Гинка Чезката на изслушването в парламента. Спомняте ли, че Чезката говореше досущ като Цвъто.

Ако искате, скъпи мои, неразумни читатели, да сте истински българи и патриоти, да носите с достойнство носията, седнете малко почетете, помислете и тогава се маскирайте в носии, за да ядете печени агнета на тиферич. То, преобличайте се, яжте си, снимайте се с Цвъто и Валерко, обаче не очаквайте да ви ръкопляскаме.  И да знаете, че след националната носия следва националното Възраждане, а след него революцията. Е, по време на революциите се ядат печени агнета, пие се руйно вино, гърми се с чифте пищови, но това са подробностите, същественото е в падането на главите. Готови ли сте да  падне вашата глава? Питам ви аз, дето заложих моята глава да падне. Не сте! Тогава честит Хелуин!

От "Новите истории от вчера"

Гурбетчия - по текст на Магда Петканова