Ракия с шопска салата – най-силното идеологическо оръжие на соца

Лято е! А през лятото най-хубаво е по морето. То е наблизо за всички, България „от край до край“ може да бъде прекосена за един ден, даже и по диагонал. Морето зове с лазурната си ласка всички българи и ги кани да се гмурнат в изумрудените му води.

                Традицията да се ходи ежегодно на море не е нова за хората от моето поколение. Ние сме соц поколение, а соцът направи така, че трудещите се да летуват всяко лято на море и планина. Моделът тогава беше такъв: две седмици на море, една седмица - на балкан. (Не случайно "балкан" е с малка буква, така наричахме всички планини. J) Разбира се, летуването беше по социалистически простичко, далеч от днешните претенции за лукс „ол инклузив“: на палатки или на бунгала, на станциите на профсъюзите или на предприятията. „Карта“ – така се наричаше тогавашният достъп до евтино и добро летуване по морските и планинските курорти на България. Днес тези три седмици летуване биха изглеждали на по-младите разточителство, а и старите форми на туризъм отдавна са позабравени или по-рядко практикувани. С отминаването на  времето на соца и родният туристически мастодонт „Балкантурист“ се изгуби сред множество нови „травъли“. Травълите J основно изнасят туристи с денонощни пътувания с автобус към обединена Европа, но ежедневно добросъвестно пълнят електронната ми поща с изключителни предложения за „евтини туристически пакети“ на турското и гръцкото море. Особено извън сезона! Евтиния! Няма лошо, хората работят, продават изгодно и достъпно туризъм, от който един ден ще се възползвам, защото просто няма да му устоя.

              Леко иронизирам съвременния професионален туризъм, (Ама съвсем лекичко!) защото сама съм си туроператор. И то вече повече от десет години. Както знаете, обичам да пътувам из българското… Затова често питам почитателите на чужди "ол иклузив" морета, защо не летувате на нашето Черноморие. „Тук е скъпо – казват те – там за същите пари ядеш на корем, по няколко пъти на ден, печеш се, пак ядеш, идеш тук-там, но основно ядеш! А, персоналът е учтив, любезен, явява се на минутата.“ Да – мисля си аз – персоналът по нашето Черноморие не успя да усвои ориенталския слугинаж. Това сигурно му е недостатък от соца. А и се оказва, че той (персоналът) е една отсъстваща субстанция в най-доходния за държавния бюджет стопански отрасъл. От новините научавам, че тази година по морето ще ни обслужват основно лица от бившите съветски републики, защото владеят непопулярния днес руски език. Занимаващите се с туристически бизнес установили, че основният туристически поток по нашето море са били, са, и вероятно все така ще си останат руснаците. Майната им на политико-икономическите санкции на ЕС, на Макрон и Меркел… Така ще си е тук на нашето море: „Здравствуйте, братушки!“ за вечни времена.

                Кажем ли руснаци по морето, си спомняме за „Балкантурист“. Може би обаче малко от нас си спомнят или знаят, че Държавно стопанско предприятие „Балкантурист“ е основано на 1 април 1948 г. и започва да работи само със 7 хотела и ресторанта. Още същата година в България идват първите соц туристи, те не са руснаци, а чехи и словаци. Но в следващите години руснаците се превръщат в доминиращите гости на нашето Черноморие.

               В средата на 50-те години социалистическата държава започва да инвестира усилено в морския туризъм, а през светлата за соц историята 1956 г. е направена първата копка на „Златни пясъци“, който бързичко е завършен и пуснат в експлоатация още през 1966 г. (Е, Бойко, ти това не го можеш! Признай си! Нали четохме вчера за "Хемус" как ще е готова чак 2024-а.) Една година по-късно, през 1957 г. започва строителството на „Слънчев бряг“, в края на 60-те години – на „Албена“. Така животът зад „желязната завеса“ става поносим, а не едно от по-старите поколения разказват с носталгия за това време: не само за казармата или колко са чакали, за да си купят нов москвич, но и за романтични летни плажни истории с другарки от други страни… Жените се въздържат да споделят романтични летни извънсемейни любовни истории! Балкански културен модел! J 

От нета, за илюстрация на написаното! :)

Така ходехме и ние някога на море, но вм. трабант, с москвич. :)

Слънчев бряг, 1970 г.

                Проучвайки изминалите години за нуждите на моя роман, разбирам, че „студената война“ между „държавите с различен обществен строй“ се е водила и с доста пропагандни средства, от които са печелили обикновените хора отвъд и отсам „желязната завеса“. Капитализмът се превръща във витрина, за да дразни соц лагера, който успява да произвежда космическите технологии, но не и тоалетна хартия. Вероятно на удара на парфюмираната тоалетна хартия, добрата козметика, дънките и плочите на АББА соцът отговаря с туристически възход.

                Спомням си, че докато правех интервютата за „Историите“ моите информатори ми разказваха как социалистическите АПК са осигурявали почивка на море на своите работници. Не само по базите с карти, не само с възможности за евтин лагер на децата срещу скромната сума от 22 лв за една седмица. Не, това било по-късно, през 70-те и 80-те години на 20. век. Още през 60-те трактористите и техните семейства стигали до морето с прости и изключително бързи средства. Натоварват се с жените и дори с децата на един бордови камион с брезент и след 4-5 часа са на морския бряг. Там се къпят цял ден на плажа, нощуват сред бостаните с дини или до балите с люцерна и слама, на другия ден пак се къпят и се пекат. Живот! След такъв бърз и абсолютно безплатен уикенд трактористите и техните съпруги се прибират и разказват на всички за туй чудо морето.

Постсоциалистическите ни курорти! Яхти, лукс и ол инклузив! От личния ми архив, 2008 г.

"Българин да се наричам..."

Имаме си и острови...

и полуострови...

Но нашите острови не се продават...

                Та в отговор на детските мечти на нашето поколение дънки, касетофони и плочи на АББА, соцът се захвана да ни възпитава с девиза: „Опознай България, за да я обикнеш!“ Затова и до днес аз си действам по тази стара програма, която никак не мога да изтрия от харда си. Освен нея соцът изобретява вкусната „българска национална кухня“. Незабравими за всички гости от СИВ и отвъд „желязната завеса“ остават: шопска салата, кебапчетата, мешаната скара, шуменската бира бомбичка, сиренето под капак, лютата чушка, лютеницата и пр. С интерес установих, че ние, трите (аз, шуменската бира бомбичка и шопската салата) сме връстнички. Затова вероятно толкова обичам да пиша забавно за соца. (Не ми пука, че някой се дразнел. Като се дразни, да не чете!) Обичам ежегодно да преоткривам българското Черноморие, което познавам от най-ранно детство, когато баба и дядо ме водеха на море със специалната задача да дишам сутрин по брега йодни пари, за да заякна.  

                Ако с шуменската бомбичка официално отбелязахме юбилей преди две години, то за да докажа, че шопската салата също ми е наборка, ми се наложи доста да почета. Препоръчвам ви от сърце една книга „В търсене на българското“, сборник, Институт за изследване на изкуствата, София, 2010 г. В една доста дълга и сериозна статия (Стефан Дечев, „Шопска салата“ Как се ражда един национален кулинарен символ“) прочетох следното: „По-сетнешната знаковост на сиренето ме кара да смятам 1965 и 1966 г. за години, в които приблизително „шопската салата“ добива днешния си вид и започва нейната социална дифузия…“

                За любопитните накратко преразказвам сериозните проучвания и изводите от тях на автора. Салатата като ястие се появява в Италия през 15. век, след различни промени и модификации във вековете тя става много популярна в средата на 20. век, защото хората се обездвижват, тъй като голяма част от работата вече се извършва от машини, затова имат нужда от лека и нискокалорична храна. В България червеният домат и олиото стават популярни едва след Първата световна война, салатата става част от новия социалистически начин на живот през 40-те и особено през 50-те години на 20. век, следвайки европейските тенденции. А българският национален кулинарен символ „шопска салата“ е изобретен от готвачите в ДСП „Балкантурист“ в края на 50-те и утвърден през 60-те години на ХХ век. За модел се взема гръцката салата със същите зеленчуци, разликата е, че чушките са печени, (в началото се е експериментирало и добавянето на люта чушчица), а сиренето е настъргано. Та днешната традиционна „шопска салата“ е кулинарно творение на зрелия соц, едно от оръжията за борба с прииждащите дънки, касетофони, цветни телевизори и плочи на АББА. J

                Някъде към средата на 50-те години на ХХ век авторът на цитираната статия отнася и ежевечерното пиене на ракия. „Процесът е неделим от нарастването на употребата на ракия и промяната, която се осъществява след 50-те години в нейния социален и културен статус. (…) Това става след една относително дълга съпротива спрямо наложената от турско-ориенталската култура ракия за сметка на модерните пиета вино, вермут, шампанско. Ракията се възприема сред градската публика, когато престава да бъде свързана с нейния чужд генезис и градът вече разглежда пиенето й като белег на българската идентичност.“ (пак там, стр. 444)

                Та така, ракия със салата, бира с цаца са успешните формули на летуване от времето на нашето детство. Тогава идеологически оръжия за борба с успяващия да произвежда парфюмирана тоалетна хартия капитализъм, днес за нас те са носталгичен спомен от миналото, но и част от успешната програма за хубаво и весело лято днес! Наздраве! (Тези, дето отричат соца, моля да си пият уискито и да не ядат шопска салата. Тя е лош соц продукт, който трябва да бъде мразен и отхвърлян!) J

От "За прехода провинциално"