Червено...

Днес денят е чуден - топло, светло, сухо, само за разходка. Обаче слънцето блести в прозорците, по мебелите и там личат следите от зимата. Значи е време за едно основно чистене. Няма да чакам Благовец, а и на шестия етаж двор няма и огън няма как да запаля, че да изгоря следите от зимата. Затова вадя, тупам, бърша и събирам на една страна артефактите на съвременната занаятчийска индустрия, купувани от сергийки из цяла България. Натрупвам до тях подарените ми мартенички.

Тупам другите, автентичните - от моята ракла... И си мисля, натрупах доста съкровища в нея, това означава ли, че и моята вече трябва да носи името "От раклата на баба Цецка" или мога да я нарека "България от край до край"? :) Дано БНТ да не ми искат да им плащам такса за присвоеното име. :) Но "България от край до край" повече мяза на моята колекция...

И гледам червеното - по престилките, по мартениците, в капанската китка, в пушетата, с които се води хорото, и си казвам: разбирала си е българката от майсторията да създава уют. В дългата някога зима, в затрупаното със сняг село, когато се е мръквало рано, и не е имало улично и домашно осветление, червеното е сгрявало ума и душата. Червенеело огнището, синеел пламъкът на газената лампа, а българката тъче, веза и все към червеното посяга, да й е весело, да и е светло, да й е засмяно.

Червеното, аленото, то те усмихва! Усмихвам се и аз и чистенето не ми тежи. Чета си текста отново, нещо червено да съм пропуснала. Ами разбира се, червеното вино... И то те усмихва... Даже повече от всичко червено вкъщи. То си има тая магия да усмихва младо и старо, както и да лекува всички депресии.

Наздраве! И добре дошла, Пролет!

Да извадим като бабите червеното от раклите, че да се смее Марта!

От "Истории на моите китайски гуменки"