Червено...

Днес денят е чуден - топло, светло, сухо, само за разходка. Обаче слънцето блести в прозорците, по мебелите и там личат следите от зимата. Значи е време за едно основно чистене. Няма да чакам Благовец, а и на шестия етаж двор няма и огън няма как да запаля, че да изгоря следите от зимата. Затова вадя, тупам, бърша и събирам на една страна артефактите на съвременната занаятчийска индустрия, купувани от сергийки из цяла България. Натрупвам до тях подарените ми мартенички.

Тупам другите, автентичните - от моята ракла... И си мисля, натрупах доста съкровища в нея, това означава ли, че и моята вече трябва да носи името "От раклата на баба Цецка" или мога да я нарека "България от край до край"? :) Дано БНТ да не ми искат да им плащам такса за присвоеното име. :) Но "България от край до край" повече мяза на моята колекция...
И гледам червеното - по престилките, по мартениците, в капанската китка, в пушетата, с които се води хорото, и си казвам: разбирала си е българката от майсторията да създава уют. В дългата някога зима, в затрупаното със сняг село, когато се е мръквало рано, и не е имало улично и домашно осветление, червеното е сгрявало ума и душата. Червенеело огнището, синеел пламъкът на газената лампа, а българката тъче, веза и все към червеното посяга, да й е весело, да и е светло, да й е засмяно.
Червеното, аленото, то те усмихва! Усмихвам се и аз и чистенето не ми тежи. Чета си текста отново, нещо червено да съм пропуснала. Ами разбира се, червеното вино... И то те усмихва... Даже повече от всичко червено вкъщи. То си има тая магия да усмихва младо и старо, както и да лекува всички депресии.
Наздраве! И добре дошла, Пролет!
Да извадим като бабите червеното от раклите, че да се смее Марта!

 От "Истории на моите китайски гуменки"

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Самодива къща и деца не гледа!

Изображение
Те се завръщали в света на хората по Благовец, след Великден изчезвали незнайно къде В селата край Елена съществуването на митични същества, които местните наричат самодиви, до днес се приема за истина. Легендите разказват, че самодивите избирали дадена поляна и танцували на нея. Най-често това се случвало по пълнолуние. Приличали на привидения. Неясни образи на момичета, които извивали тела в дълги роби в светещо бяло. Затова прочетох в статия на 24chasa.bg. Росенът - самодивско цвете Животните усещали  присъствието им. Късно вечер, при прибиране на добитъка, кучетата пазачи се държали странно. На няколко пъти пощурявали и започвали да вият до късна доба, лаели без причина в нищото, въпреки че наоколо нямало признаци за наличието на човек. Други пък скимтели пак без причина и се криели. Според местните хора, самодивите си избрали една поляна, тя ставала тяхна и по пълнолуние винаги танцували на нея. Ако жив човек ги видел, ослепявал. В района имало много нен...
Прочетете още

Домашните женски занаяти

Изображение
Десетилетия наред жените във всички населени места на община Борово са се занимавали с тъкане. Запазени са станове почти във всички музейни сбирки в нашите села Все още има много жени, които умеят да тъкат. Тъкането е от онези женски битови занаяти, които няма да отмрат, защото много жени и досега проявяват интерес да учат занаята, макар и целите им вече да са чисто художествени. В миналото обаче занаятът е бил необходимост – жената сама трябвало да изработи всички тъкани за дома си – дрехи, кърпи, черги, килими. В селата са се отглеждали лен, коноп, памук, а овцете от стопанството са били източник на вълна. В нашите села е бил познат само хоризонталният стан. Негови основни елементи са горно и долно кросно, бърдо, вместено във ваталите, нищелки и скрипци, крака, зъбци, кученца, женска и мъжка укрепалка, совалка, масури. Страничните дървени рамки на стана в Обретеник се наричат „коруни“. Интересен момент от подготовката е насноваването на основата на тъканите. Лененот...
Прочетете още

Жътва е...

Изображение
Обичаи, свързани с жътвата В селата от нашата община съществувала традиция жътвата да започва в понеделник, който е считан за „лек“ (благоприятен за всички начинания) ден. Пръв зажънва този (или тази), който има най-лека ръка и е пъргав и чевръст. С това се вярва, че цялата жътва ще бъде лека и ще приключи навреме. Сърпарка Има традиция девойката, след като се е омъжила през зимата, да идва един ден да жъне на бащините си ниви. Вечерта бащата ѝ дава сърпа, с който тя е жънала, докато е била в техния дом. Затова се и казва „жътва за сърп“. Да нахраня морни жътвари :) Много настроение създава изправянето на първия сноп. От нажънатите в първия ден класове се връзва сноп, който изправят пред стопанина на нивата, а той, с благословия за спорна жътва и берекет, слага в поставена сред класовете шапка или кърпа пар à и обещава богато възнаграждение при приключване на жътвата. В Обретеник снопът се изнася на пътя и всеки, минал край него, хвърля на шапката/кърпата дребни м...
Прочетете още