Приказка за водата



За да разкажем за това, че още в най-древни времена хората вярвали в магическата сила на водата, трябва да се върнем назад в историята на нашите предци. И за да не се загубим из дебрите на историята, мисля да се върнем само до онези времена, когато траките се заселили тук. Те не били писмен народ, защото вярвали, че записването на свещения текст го лишава от неговата магическа сила. Словото е свещено, само ако устно. В наследство ни оставили своите могили, некрополи, златни и сребърни съкровища, завещали ни безхаберието си и вярата, че има живот отвъд смъртта.
Дали на тях дължим неспособността си да се обединяваме? Херодот казва, че траките са многоброен народ, но не са единни, ако се обединят, ще са могъщи като индийците. Възможно е да носим генетически тяхната неспособност за обединение. Но някак ми се струва, че това си е нашата нова съвременна вина, а и никой не може да очаква от предците си само позитиви.
15 години усилено обикалям българската земя, с всеки изминат ден по избрания път срещам все повече и повече българи, които усещат същото желание като мен, да знаят за предците си повече от онова, което са научили в училище. Тракийските светилища, тракийските съкровища са онези магнити, които ни привличат и ни карат да се ровим в древното си наследство.
Индипасха

Оттам ще тръгнем и днес, защото, за да проумеем магическата сила на водата, трябва да се върнем назад към древната им вяра, че светът се е зародил от космическия брак между Слънцебога и Богинята Майка. Ще тръгнем от една стара легенда, която и до днес се пази в Странджа, че света Марина и свети Илия са брат и сестра. В Странджа техните образи са различни от тези, за които православната църква разказва в житията им. Според проф. Валерия Фол: „Свети Илия е в равнопоставена връзка със Света Марина, която тук също е много архаичен култ, и те наследяват двойката богове – Велика Богиня Майка и Син Слънце. В Странджа тази двойка е на две равнища – едното е Свети Илия – Света Марина, другото – Константин и Елена, най-почитаните светци, двойката майка – син и цар – владичица, също равнопоставени. /Светите Константин и Елена са нестинарските светци. – бел. моя/ Свети Илия и тук е огнен, с легендата за колесницата и това, че когато се движи по небето, излизат пламъци и гръмотевици. Тук Свети Илия има и още една особеност, документирана във фолклора, и това са неясните му отношения със Света Марина. Извън житието те са мислени или като брат и сестра, или като любовници. Тази връзка е закрепена във фолклорната обредност. Той е нависоко, тя е в ниското. Тук има фиксирани два от четирите космогонични елемента, от които се ражда светът: огън, вода, въздух, земя. Тук имаме – огненият Свети Илия, Света Марина, свързана с вода, пещера, влажното женско начало, въздух – простор на това място, земята вероятно тук трябва да има и обредни ями.
Ако отидете днес в Странджа, ще откриете тракийските светилища високо в планината, на места, откъдето се наблюдава изгрева на слънцето. Археологията доказва, че светилищата на Слънцебога са винаги на такива места, от които се открива прекрасна панорама. Местата, на които се почитала Богинята Майка, били в близост до пещери, пещерната вода обикновено се считала за свещена и лековита, затова и до днес, след повече от 1000 години християнство – ние посещаваме древните аязми с лековита вода. 
Водата е магическа сила, защото тя е космогоничен елемент, от който се ражда света. Това твърди науката, това разказват и древните легенди. Водата ражда живот, водата лекува, пречиства, отморява, пресътворява. Водата е самият живот.
Хисаря - разкопки от римски бани
Римски акведукт
Римски начин на живот

          Древните гърци и древните римляни, които нахлували по нашите земи още в древността, знаели, че нашата земя е богата на лековити води. Те с удоволствие се възползвали от тях. По нашите земи идвали императори и патриции, за да открият последната възможност за лечение, да облекчат силните си болки или просто за отдих и отмора, или дори за да се скрият от нерешим политически въпрос.
Особено римляните обожавали водата, за да я топлят за своите терми, те изсекли голяма част от горите на Европа. В далечните времена, когато Римската империя владеела познатия свят, Европа била гъста и непроходима гора. Римляните, които били първите евроглобалисти, се отнасяли консуматорски към огромния и наличен дървен ресурс, а и все още въздухът не се изследвал за прахови частици. Та те секли горите и отоплявали водата в своите терми, а освободените площи използвали за земеделие.
Вероятно не те първи разрушили вярата в свещената сила на водата, но за тях водата станала ресурс, който използвали безотговорно. Оставили ни огромните акведукти, но и започнали да чистят обществените си тоалетни с течаща вода. Обичайната гледка, която археолозите откриват, са места за облекчаване, пред които стоят маси. Или докато се облекчавали, римляните имали навик да се хранят, а и да разговарят помежду си. Местата, на които днес задължително се уединяваме, тогава били публични и гражданите не скучаели в такива моменти, удряли по някой лаф. Не ми ли вярвате? Идете в Нове и археолозите ще ви го покажат.
            Когато по днешните български земи нахлули славяните, а после българите, те избирали за свои селища места в близост до водни източници. Знаели: водата е живот! Изборът на място за живеене бил простичък. Напролет, след като младите агънца се отбият и започнат сами да пасат, те пускали стадото към неизследвани и непознати земи – животните не само че бързо откривали водата, но и се нахвърляли лакомо върху тучната трева, ако не умрат, водата и растенията са добри, и хората посягали към тях. Жреците компетентно разглеждали оцветяванията по органите на закланите млади животни и давали своите предписания за изграждане на селище.
            После българи и славяни си изградили държави, а археолозите доказват, че Плиска и Преслав разполагали с водопроводи. По-малките средновековни градове пък имали щерни - резервоари, изсечени в градовете крепости, в които се събирала дъждовната вода, тя се ползвала за нуждите на населението. Ако се качите на средновековен Червен, ще откриете, че до река Черни Лом били прокопани тайни изходи, които знаели само местните. По тях се слизало до реката, дори когато крепостта е обсадена, защото без вода няма живот.
Река Черни Лом под средновековен град Червен
Стълби от Червен към водохранилище
Щерна на Скайдава, село Батин, Русенско

            После по тези земи се населили османските турци. Както знаем, мюсюлманите вярват, че преди да отправят молитва към Аллах, те трябва да измият ръцете си, нозете си и лицето си. Затова в дворовете на техните джамии, задължително присъствала многочучурна чешма. Те обичали да се къпят и да отморяват в своите хамами и ги строили в градовете. Затова Емин ага, като търсел къде да скрие прочутото си съкровище, го набутал под темелите на Хасковския хамам. Смятал, че хамамът ще е вечна сграда. А оттам го измъкнали едва руснаците след Втората световна война. Или поне това разказват модерните легенди от ХХ век.
Историята бързо се превръща в легенда. Този процес съществува и до днес, защото човек обича да слуша тайнствени истории и легенди, обича да му е мистично, и някак не пропуска да си каже: щом хората са вярвали хилядолетия в това – значи има някаква сила. И ето ни днес - като нашите тракийските ни предци, заслушани в легендите, продължаваме да носим вярата в свещената сила на словото и в магията на водата. Защото водата е онази космическа сила, без която животът не може да съществува. Тя е безценен ресурс, който сме длъжни да пазим!
Хасковският хамам

Чешма в Томбул джамия

Чешма, строена от Кольо Фичето в Соколския манастир

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф