Денят на лятното слънцестоене

Чакам лятото с нетърпение, с огромно трудно скривано, откровено признавано нетърпение! Лятото, безгрижното и топло лято! Ако Топлофикация не ми е спряла топлата вода, се чувствам наистина щастлива и вдъхновена да обмислям предстоящата ваканция, да чертая маршрути и да се ровичкам за резервации.

            Живея в град, сутрин се будя или от крясъка на чайките, или от поредната смрад, изпусната от някой промишлен „гигант“. По тази причина не споделям възторга, който струи от сутрешните блокове, за някакъв сериал „Чернобил“. Хм, Чернобил! Хм, американски филм! Но да не се оплаквам! В повечето дни градът ухае на липи, дъждовете наспориха обилна зеленина, а и паркът е съвсем наблизо. После поглеждам от височината на шестия етаж опърлените листи на дърветата и си казвам, че само преди дни те ме поздравяваха с искрящо зелената премяна. Кога слънцето успя да прегори листите на двете дървета, оцелели след поредните бури?

            Слънцето е велика сила. Хич не е случайно, че хилядолетия са го смятали за върховно божество. Такива мисли ме навестяват в просъница, докато се протягам и полубудно се прозявам на 21 юни – деня на лятното слънцестоене. Много се забавлявам с новините на този ден – говорителите някак тържествено обявяват - лятото дойде в толкова часа и толкова минути. На кого му пука за часа?! Явно няма други добри новини за деня, щом емисиите започват с нещо толкова обичайно като идването на лятото. После си казвам, че напоследък изобщо не е ясно какъв сезон е. Вероятно много скоро ще имаме нужда да ни обясняват кога е лято, зима, пролет и есен. Отново се прозявам. Все пак дойде дългочаканият ден на официалното встъпване в длъжност на лятото  – 21 юни. Обещах си, че ако се събудя преди изгрева на слънцето, ще направя една  снимка от балкона – розово небе над дървета и балкони.

            Еньовден е, нищо че датата му вече е фиксирана на 24 юни. Днес е Еньовден - най-дългия ден в годината. Древните траки не са имали информационни емисии да им съобщават в колко часа настъпва астрономическото лято. Знаели са. Но от техните простички, природосъобразни времена са минали хилядолетия. Християни сме и на 24 юни честваме рождението на Предтечата - Кръстител Йоан. Затова в народните песни се пее за Еньо или Яне, това си е той – Йоан Кръстител. В гугъл прочитам, че празникът бил свързан със славянските традиции. Може, не споря, обаче! Народната вяра разказва, че от Еньовден денят започва да намалява, а годината клони към зима. Слънцето поема по  дългия си земен път, затова на този ден спира да си почине. Сутринта изгрява много рано, за да се окъпе в „живата вода“. Това е то, траките са почитали денят на лятното слънцестоене, вероятно като всички древни народи, които били отлични астрономи, знаели, че на този ден то стига зенита и започва да се спуска, което означава, че денят започва да намалява. Почитали са и водата. Порових се в нета и открих, че и на изток, и на запад древните народи почитали слънцето и денят на лятното и зимното слънцестоене. Може, но все пак в главата ми се върти инатливата мисъл, че Еньовден сме го наследили от траките. 

            Отново според народните вярвания нощта преди Еньовден е тайнствена, защото е населена с всякакви митични същества. В миналото в тази чудна нощ магьосници обикаляли чуждите ниви и стада, за да привлекат плодородието в своята нива, хамбар или кошара. Бродницата, наречена "мамница", отивала в потайна доба в добра нива, изтръгвала най-добрите класове и ги отнасяла със себе си или прекосявала пътя на най-дойните стада. Ако някой успеел със скверни тайнства да забогатее като примами чуждото, неизбежно заплащал за злината си. Но! Сега няма нужда от бродници, мамници – председателите на кооперациите отдавна са превзели цялото плодородие на държавата, сеят ГМО пшеници, слънчогледи и царевици, отчитат нечути рекорди, но никой не ги наказва, освен че прибират и печалби, ги възнаграждават със субсидии. Но това са скучни сюжети, за които не искам да разказвам.

            Докато се опитвам да се самоорганизирам, без да реша успешно спора с Уикипедия – чие наследство е Еньовден, се сещам, че трябва да побързам, ако искам да  щракна моята 21-юнска снимка. Докато си търся фотоапарата, си спомням, че четох един текст от проф. Валерия Фол. Тя твърдеше, че лятното  слънцестоене се отбелязвало от тракийските ни предци само на едно място - Кабиле, край Ямбол. Името Кабиле произхожда от името на бог Сабазий (корен Каб/Саб, втората съставка (-иле/-юле) може да се преведе като „свещена дъбрава“). Или мястото всъщност се нарича „Свещена дъбрава на Сабо/Сабазий“, а Сабазий въплъщава слънцето, свещеният огън. Това свещено място е Зайчи връх. Разгледах го в нета, не е никакъв връх, а един хълм, намира се в Сърнена гора, обаче се издига над равно като тепсия поле, затова се замислям, дали пък траките не са го струпали този хълм, за да наблюдават Слънчевия бог. В нета може да видиш всичко: хълма откъм равнината, откъм небето, отличния хоризонт на юг и на изток. От скалите, увенчаващи върха – разказва Валерия Фол -  траките са наблюдавали движението на слънцето по небесния свод. През второто хилядолетие те са изсекли в тях две траншеи, които се пресичат на кръст. (Има ги снимани.) Първите слънчеви лъчи влизали в прореза  и огрявали вече силно ерозиралия релеф на Кибела. Ето, казах ли ви? А и в Тракия правят Еньова буля.
(Скално светилище Зайчи връх - Уикипедия)
(Ритуал по посрещане на слънцето на Зайчи връх)

            Тракийската религия е полититеистична – допълва Валерия Фол,  което ще рече, че като повечето религии в древността е изповядала вярата в много божества. Отликата на тракийското общество е вярата в безсмъртието. Най-важните божества за траките са Богинята майка, Слънцебога и вярата в оплодителното мъжко начало. Първичният сюжет е познат на всички, но през древногръцката митология.

Снимка: Искра Ангелова

            Снимката на изгрева не се получава особено интересна, затова моля  Искра Ангелова да ми заеме една от своите - на един чуден петел, който да кукурига на 21 юни от моята стена. Петелът е соларен символ. Той възвестява всеки изгрев, ако живееш на село и ако си отглеждаш щастливи кокошки. Не можеш да ги направиш нещастни, като не им осигуриш и един щастлив петел. А и полигамията в кокошето, пардон в петльовото царство, си е задължителна. Надявам се, че красавецът все още е в добро здраве и не е станал на яхния. Затварям компютъра и се приготвям за работа. Защото днес е съвсем обикновен работен ден. Не, не е съвсем обикновен – днес е денят на лятното слънцестоене. Хайде, честито ни лято! То пак дойде! В новините ще ви кажат точно в колко часа и колко минути. А от утре Топлофикация спира топлата вода, като самодивите и аз ще се къпя със студена, може пък дори да се подмладя!

Изгрев