Градище и Мишкова нива - между легендата и науката

Тази пролет успях да отида до Мишкова нива и Градище - дестинация, която бях си набелязала отдавна. Към Мишкова нива и Градище има върволици туристи. Разбирам защо, десетилетия районът е бил недостъпен. Рекламата е достатъчно, изнамерена беше една съвременна легенда от времето на соца, в която главно действащо лице е Людмила Живкова - дъщерята на Бай Тошо. Тя разбуди духовете и всички тръгнахме да видим къде е гробницата на Бастет. Според археолозите не е възможно в Странджа да е погребана египетска богиня. Но... Вярвайте ми, легендата привлича повече, отколкото цялата реклама на Туристическия център в Малко Търново. Не ми вярвате? Хората от всички времена обожават мистиката, тайнствените загадки, предсказанията, кармична предопределеност и пр.  (Разпитайте в книжарниците кои заглавия са сред най-продаваните.) Легендите очароват съвременния човек, който е много по-мобилен, самонадеян, заможен и склонен към разходки и забавления, затова в последните години районът около Малко Търново набъбна откъм туристи и почитатели на древността.
И така в ранното утро на един майски ден тръгваме към Мишкова нива. Вървим директно към турската граница по хубав еднолентов път, чудни гледки надничат през изпотените стъкла на микробуса. Гледам лозята на местните и си мечтая и аз да имам тук някаква барачка, да гледам лозе, тиквички и други зарзавати, за да виждам ежедневно живописната гледка - късчета човешка култура (ако саденето на тиквички може да се нарече така) в прегръдките на Странджа планина. Удобно нещо е съвременния туризъм, той е прекарал много пътища, оперативните програми финансираха доста леене на асфалт, затова до Мишкова нива се стига с автобус. Паркингът е на метри от светилището. Ето ме и мен, а на заден план се виждат разхвърляните древните каменни блокове - доказателство, че съм стигнала мечтаното място. 

Само за миг във входа на гробницата нямаше туристи, засякохме се с една група от съда в Бургас. Едва щракнах тази снимка, веднага след това се намърдаха туристи и започнаха селфита, общи снимки, групови снимки. Никакво уважение към древността. :)





Предвидена е дървена тераса, от която да се вижда кръга на старото тракийско светилище. То било част от цял архитектурен комплекс. Пръв Карел Шкорпил открива за науката Мишкова нива. Водачът не ни разказа нещо различно от написаното в Уикипедия, затова не го повтарям, може да си го прочетете оттам. Споменавам само тези факти, които съм открила тук - там и смятам, че са най-любопитните. Мишкова нива  е най-древното тракийско светилище в Странджа. През 80-те години на ХХ век, когато България е скрита зад Желязната завеса, съществува амбициозна правителствена програма "Странджа - Сакар", ръководена от един от най-близките хора на Л. Живкова проф. Александър Фол.  Иво Милев - най-добрият биограф на Живкова ("Животът и смъртта на Людмила Живкова") разказва, че докато е на заседание в Бургас за тази програма, Живкова научава за картата на Мустафа. Не знам дали има връзка между нея и откриването на светилището, но то е окончателно извадено от забвение през съдбовна за България 1981 г. Между другото, миналата година четох статия, че гробницата на Мишкова нива е от римско време. Не се изненадах, на много места римските гробници са строени върху тракийски светилища. Няма да споря с археолозите, все пак те се позовават на научни факти. Излагам друг любопитен факт - входът на храма е бил украсен с монументален фронтон, който сега се намира в Малко Търново. Изображението  - кръстосани щит и стрела и две обърнати човешки длани - символ на слънчевия култ. Дланите изобразяват поздрав към слънцето - твърдят археолозите. 



На 200 м от Мишкова нива в гората се откриват основите на римска вила рустика, което ще рече селска вила. Тя със сигурност е свързана със светилището, така че твърде вероятно е, че светилището е обслужвало и траки, а по-късно римляни. Това е моя хипотеза, скърпена от  прочетените разнопосочни научни теории. Вероятно във вилата са живели жреците, които са обслужвали светилището. Веднага се размечтах да съм древна жрица и да си живея на това чудно място. В този регион важни са били рудниците, затова е богат на металургични останки. Запомнете това изречение, то играе съществена роля в историята, която разказвам.



Както казах останките от вилата са символични, но на място може да се види каменно корито, което мислено определих като древно жреческо биде. Какви неща открива археологията! :)
От Мишкова нива към в. Градище има пряк път, кратък, но доста стръмен. Вероятно древните жреци не са страдали от наднормено тегло и са го изминавали успешно, но ние, съвременните туристи, се качихме в буса и поехме към друг път, който по-спокойно и безпроблемно да ни изведе към най-високия връх в Българска Странджа - Градище.



Разбира се, старите гранични съоръжения услужливо са срязани за нуждите на съвременния туризъм. Отново повтарям, че те са доста по-устойчиви от настоящето грандиозно съоръжение по турската граница, това установих още през лятото в Резово. Пътят се оказва доста стръмен, но щом водачът казва, че онзи е още по-зле и хлъзгав след огромните количества дъжд, вярваме му. 



Странджанската гора е вълшебна, нали ви казвам! Щраквам снимка, както съм виждала да правят големите фотографи, не ми се получава напълно, затова разяснявам идеята си. :) И продължавам към върха. 
Изведнъж докато вървя, виждам тази гледка. И веднага познавам мястото - гледала съм го хиляди пъти по чужди снимки. Това е гробницата на Бастет. Слагам по-късно снимка във фейсбук и написвам "Стигнах при Бастет!" Като премиера и аз обичам за всичко да се хваля публично на стена си. 





Връщам се назад и поемам по този път. И тогава усещам странно вълнение, особено чувство на нетърпение, безспокойство и радост едновременно. Повярвайте ми, енергията на това място се усеща на мига. Посетила съм много други енергийни места, аз не съм много податлива на внушения, но този път се усещах странно и причината за това не беше въображението ми или самовнушения.



Ето го мястото, на скалата над дупката,  хората от екипа на Живкова видели странното изображение на фигури, като прожектирани от самата нея. В дупката се събира вода, защото след разкопките вероятно там е бетонирано, разказва водачът ни. Постояваме, послушваме историята, която знаем. Всеки от нас има обяснение за случилото се, според представите си - по-реалистични или по-фантасмагорични. Следобяд, когато поехме към Кондолово, в буса доц. Дико Патронов ни разказа, че той е направил описания от Красимира Иванова (внучката на Ванга, част от екипа на Живкова през 1981 г.) експеримент. Ходил е на 5 срещу 6 май на мястото, спал е на полянката, от която направих първата снимка на гробницата, но не е видял нищо. Според него особеното усещане, което съм изпитала, се дължи на факта, че мястото е енергийно, но не заради древни легенди или проклятия, а защото и досега в околността има залежи на медна руда, които са концентрирани на определени места като големи топки. Хм, не знам доколко разказаната от него хипотеза би била приета от други учени, на мен - човек, който не долюбва много природните науки, и съответно не знае много за тях, ми се видя разумно. От разяснението ми стана тъжно - дойдох по дирите на една легенда, върнах се с научни факти. Ето затова не обичам точните науки - много развалят очарованието на легендарното.



Тъй като тогава настоящият ни водач не ми развали легендарното възприятие, поех весело нагоре към връх Градище, за да запечатам в сърцето и във фотоапарата си една от най-неповторимите гледки на българската природа.

Щастлива съм, че съм тук. Дали ще се върна отново, за да видя повторно тази гледка. Едва ли? Но... Не се знае, може би, ще се устремя отново към върха по стръмния път.







Зад този знак, по пътечката между дърветата може да откриете остатъци от каменната стена на Градището. Със сигурност е култово място на древните траки - обсъждам моята хипотеза с водача. Той се съгласява с мен, разказва ми за свой приятел, който счита, че входът в оградения култов комплекс бил от изток, а олтарът бил разположен на север. На север? Странно, възможно ли е?





Градище идва от ограденото място, в каквото се превръща красивото място в тракийско/римско време, а това са останки от крепостната стена, която служела за наблюдение и охрана на региона. "На около 30 m югозападно от най-високата точка на върха в грунтовата скала са запазени скални изсичания във формата на ями свидетелстват (според проф.В. Фол), че през един много ранен период, вероятно през II – началото на I хил. пр. Хр., на това място е функционирало скално светилище, което започнало да функционира и като крепост през по-късни периоди. Oбектът не е проучван археологически." Копирах си последното изречение от Уикипедия, защото считам, че е важно. То е доказателство за съществуващо скално светилище, което в по-късни периоди става крепост. Това е, преди да се настанят римляните по тези земи, по същите места, по които пъшках натоварена с фотоапарат, дъждобран, храна и бутилка от литър и половина вода, са се изкачвали древните тракийски жреци. Те посрещали Слънцебога рано сутрин, обърнати на изток. И ако сега и аз ви кажа, че тракийската култура стои в основата на европейската цивилизация, а не древногръцката, която взаимствала от тракийската, не ме мислете за луда, патриотарка, фантазьорка или съвременна националистка. (Със сигурност съм само фантазьорка.)  Колкото повече обикалям и чета, толкова по-смело изказват тази хипотеза. Ето, дори вече я написах.

юни 2019 г.
И Людмила Живкова обичала Странджа - един разказ от първа част на "Странджански разкази", в който подробно преразказвам прочетеното и наученото за картата, Мустафа, Бастет, социалистическата страст към артефактите, Ванга, предсказания, знанието на човечеството. За мен няма съмнение само в едно - Странджа е невероятно място под слънцето.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф