Не знам защо разказът ми "Добре дошли в Странджа!" е най-четеният ми текст. Всеки ден - десетки, стотици прочити. Първоначално се радвах, после се изненадвах, накрая не знаех какво да мисля.
Затова реших да напиша втори текст за Кондолово, за да видя дали ще има съдбата на първия. Много дълго отлагах написването му по липса на време. Пък и няма какво ново да разкажа. Кондолово е съвсем малко селце, преди пет години, когато случайно попаднах в него, имаше десетина жители, повече от които живееха тук само през лятото, останалото време си стояха в Бургас. Днес жителите на селото са петима, успях да ги видя, преди да отпътувам. И петимата са мъже, не са дори много възрастни, единият от тях е кмет на другите четирима. :)
През 2014 г. широкият селски площад/паркинг беше доста пуст, премина една жена, която разпитах, но тя не беше особено словоохотлива. Сега селцето изглеждаше оживено от пъстротата на "Последния патрон" - едновременно барче и сергия за туристи, изглеждаше някак международно, важно, а и долових надежда за светло бъдеще. Туристите, които се забутват по пътя, които си вие в ужасяваща поредица от ляво-десни завои само през ПП "Странджа", спират пред него с интерес. В Странджа има три пътя. Първият, според по моята подредба, е този, който води от Бургас към Малко Търново, след което преминава в Турция; другият - ми е най-познат, любим и ме прави неизказано щастлива, защото по него пътувам всяко лято към Приморска Странджа - води до всички южни курорти чак до Резово. Третият е този, по който може да стигнете до Кондолово, за него ви разказвах миналия път, че е осеян с дупки и кратери. Тази година с изненада установих, че половината вече е преасфалтиран.
 |
| (Снимка М. Желязкова) |
Странджанската вечер тъжно се спуска над пустото селце, което си има всичко - път, параклис, който беше отворен, дори и кметство, има си обществена тоалетна, площад и табелка на площада, само хора си няма. Единствените обитатели вечер се събират на раздумка, както се прави на село от векове. Поздравяват се официално, после сядат на дървените маси, за да преминат към интимното безкрайно бъбрене. Мъжете са по-словоохотливи от жените и много обичат да разказват за казармата, особено на жени. Сигурна съм, че кметът често взема думата. Поради естеството на службата, вероятно непрекъснато говори за бъдещите си планове. :) Така правят кметовете! :)
 |
| Сградата до параклиса се използва за кметство. |
 |
| Табелка за площада |
Какво търсиш отново в това село? - сигурно се питате вие, верните ми читатели. Как какво - търся пътя към зелениката, изобилно нацъфтяла през първата половина на май. Царството на зелениката започва зад "Последния патрон" и е истинско огромно тайнствено и неизбродимо царство, в което рядко стъпва човешки крак. Все пак служителите на Природен парк "Странджа" са разработили маршрут и за туристи, т. е. за клиенти на "Последния патрон". Поемаме в обратна посока - зад красиво изрисуваната сграда, някога - смесен магазин. Вървим по асфалтиран път и спираме пред стара странджанска къща. Пуста, животът отдавна си е отишъл от нея, но тя стои там и разказва своята история. Чувам я, притварям очи и виждам мрачна женица, с нажалени очи, плътно забрадена с черна кърпа... Щура се насам-натам, бърза приведена. От къде ми хрумна това? Една снимка, която видях в музея в Малко Търново не ми дава мира - на нея са лицата на жените участнички в Илинденското въстание. Защо ги набутах в този сюжет? Защото така са изглеждали жените, живели в тези къщи - почернели от мъки, труд и усилия.
Ей, нали това ще да е един весел разказ? - ще кажете вие. -
Всички "странджански" разкази са весели. Как да продължа весело? - недоумявам аз.
Добре, да опитам! Дойдохме в Кондолово, за да видим зелениката. Водач из дебрите на странджанска гора ни беше един истински ентусиаст - Дико Патронов, доцент по екология на гората, човек отдаден на идеята да се популяризира странджанската гора и нейните тайни, но без да се посяга на величествената й девственост.
Ето я екопътеката, по която ще видим зелениката. Преминава през девствена букова гора, букът е царят на тази гора - казва доц. Патронов.
 |
| Едно буково дърво |
 |
| Още едно - високо около четиридесет метра |
 |
Вълшебно ли е? Това е приказната букова гора. :)
|
 |
| В такава гора расте зелениката. |
 |
| Приближавам се развълнувана до нея. |
 |
| Съвсем близо съм до неразцъфналия лилав цвят. |
 |
| После до един разцъфнал. |
Това е - в рая съм! Видяхте ли? Затова дойдох отново. И ще идвам отново, и отново, стига да има ентусиасти, които да пътуват с мен.
юни 2019 г.
Коментари
Публикуване на коментар