Еленът в коледната обредност


Не си роди Млада бога,
но си роди сур елена:
рогите му позлатени,
краката му посребрени..


В коледарските песни златорогият елен се появява не само в цикъла за раждането на Млада (Бяла) бога, но и в песните, които коледарите изпяват във всеки дом, където има малко момче или ерген.
Те пресъздават ловна сцена, в която главни действуващи персонажи са Злато-рог елен и Добър юнак с Добра коня:
Не ми било бяла зора,
най ми било рабър юнак,
рабър юнак с враня коня,
да си гони сур елена,
сур елена златорога .
Юнакът тръгва обикновено да лови „дребна лова”, но намира „едра лова — сур елена”. Това е отново златорогият елен, белязан с характерните космически знаци: „на чело му ясно слънце, на гърди му месечина, на плешките му ситни звезди” . Подчертава се и неговата календарна обвързаност. Той слиза на земята само на 25 декември — „кат година по Коледа” . Преследването на златорогия елен от юнака конник по своята външна форма наподобява състезание. „Току бягай, да те гоня!” — казва юнакът на появилия се „сур елен” в коледарска песен от Софийско . Това преследване (надбягване) подлага на ценностно изпитание двете царски животни — слънчеви атрибути: елена и коня. Златорогият елен предупреждава своя преследвач да не мори напразно кончето си, че той е „от кошута първоженка, първескиня, три години мляко сукал” . Народната медицина счита млякото на кошутата за много лековито. Има поверие, че момък, бозал от кошута, ставал необикновено силен. Ранен змей можел да се излекува и да възстанови силите си, за да влезе в нов двубой само след като пие достатъчно топло, току-що издоено мляко... С мляко от кошута бил излекуван сам свети Илия . Съобщавайки за млякото, което е сукал три години, еленът всъщност демонстрира пред преследващия го конник своя соларен произход. Семиотическата еквивалентност между топлото мляко и небесното слънце е ясно показана още в текстовете на „Ригведа”. Но и конят, с който юнакът преследва елена, притежава необикновена бързина, мотивирана също със силата на слънцето, защото и той е „цицал (мляко) от кобилки девет майки” . Бягащият златорог елен е сакрално чист — той е „пасал по планина ситна трева детелина, пил е вода от езерце неначеното” На тази негова чистота, която се запазва до края на гонитбата, е противопоставено хтоничното начало на другото слънчево животно — преследващия го кон, „поен три години с руйно вино” и „зобен със сухо грозде”.
Подгони го, настигна го,
удари го в сърцето.
Потекли са дор три реки:
първа река — бяло мляко,
втора река — руйно вино,
трета река — жълто жито.
Хайде, мляко, по овчари!
Руйно вино, по бакали!
Жълто жито, по чифчии!
Златорогият елен-слънце загива, за да възстанови земята отново своето плодородие. Отъждествяването на златорогия елен в обредния фолклор на българите със сияйното слънце, което се „ражда” винаги в края на годината, се подчертава и от атрибута „сур” — „сур елена златорога”. Възприемането на „сур” като лексема със значение на „сив”, „пепелив”, понякога и „светъл”, е само реминисценция на първоначалното й съдържание.
С малки изключения, които могат да се обяснят с по-късно пренасяне във всекидневния говор на една реликтова дума, съхранявана продължително време в обредния фолклор, тя присъствува като постоянен епитет само в устойчиви словосъчетания, обозначаващи митични същества: „сур елен”, „сура ламя”.
При втория пример проличава още по-добре абсурдността да се поставя равенство между „сур” и „сив”, тъй като определението за ламята винаги е било свързано с огъня (слънцето): „огнена”, „огнедишаща”.С много по-голямо основание можем да потърсим етимологията на „сур” от „сур елена златорога” в санскритското sura, което е термин на слънцето. В древноведическата литература surya се явява и като име на слънчевото божество. Сурья (н. инд. Сурай) се ражда на изток, възлиза на небето, за да обходи земята, изливайки върху нея светлина и сияние, с които прогонва тъмнината, болестите, враговете и възобновява живота. Затова в българските народни баенки се казва: „Слънцето изгрява, радост донася — Слънцето залязва, страх донася”, а бездетната Домна царица моли слънцето да й донесе „билка за рожба”.Считаме също така, че санскритското sura, surya (слънце), а не прилагателното „суров”, както се твърди в литературата ни, лежи в основата на редица термини за обредни действия — персонажи, реквизит и др., като: Сурва, Сурваки, сурвачка, сурвакар, сурвакам, свързани все с новогодишните празници, когато се „ражда” новото слънце за ново обновяване на света.
От фейсбук страницата "Траките"
Христо Емилия Христови и никол данева

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Трябва ли да сме андрешковци?