Голямото Аполоново светилище в Мишкова нива

 ГОЛЯМОТО АПОЛОНОВО СВЕТИЛИЩЕ


В местността Мишкова нива, на 4 км югозападно от Малко Търново се намира Голямото Аполоново светилище на тракийското племе Асти. То е било величествено, изработрно от мраморни блокове и се е използвало доста дълго време – според специалистите от V в.пр.Хр. до III в.сл.Хр., когато след приемането на християнството от местните племена, езическите светилища са били изоставени. А че е посветено на Аполон, освен очевидните факти ни осведомява и един надпис, върху четиристранен жертвеник, който гласи: “На добър час! На изслушващия бог Аполон Авлариок аз, Стратон, син на Стратона, началник на елините, които работят в железните рудници, издигнах тоя жертвеник в осемнайсетата година от провъзгласяването на Антонина за август, като сторих обет за спасението и успешния труд на себе си, на близките си и на работниците”. Според стари местни хора, този жертвеник е донесен от местността Мишкова нива в църквата „Успение Богородично“ (сега е в местния музей). Аполон Авлариок е богът на рударите (миньорите), а целият масив Градище е осеян от древни рудници, както и десетки насипи от шлака от металургичната дейност на рударите. На трийсетина метра от светилището също има огромно количество шлака, която и сега може да се види в канавките, направени покрай новия път. Самият жертвеник е поставен, както пише в надписа, в 156 година при император Антоний Пий (138-161 г.). Светилището е част от езически комплекс, включващ освен светилището, укрепена сграда, в която са живели жреците и обслужващия персонал, както и некропол от двайсетина могили, където са били погребани тракийски вождове или по-първи жреци.
А ето и написаното за това уникално светилище от Александър Фол, който го разкопа и предостави на науката и на нас през 1981-2 г. Преписът е част от статия, написана в списание „Култура“, бр. 2, 1989 г.:
„В местността Мишкова нива край Малко Търново, до самата българо-турска граница, стои странно съоръжение. Диаметърът му е близо 30 м. и в него са включени, според мен, три строителни периода. Най-късният е от римско време и е представен с ограда от грамадни мраморни блокове. Гробничната постройка е вероятно от куполен тип, с или без затворен покрив и със странична лява стая при входа й. Тези останки се отнасят към II-III век от новата ера. По-ранен период се вижда чрез една вътрешна ограда от ломени камъни без спойка, която е с по-малък диаметър. Тя прилича на каменните кръгове в основата на тракийските могили, които крепят насипа. Най-ранният период е представен от изпочупените днес гранитни плочи, които сигурно са останки от мегалитен паметник (долмен). Находки не са открити, освен слаби следи от огън при или край входа на надгробието.
През II-III в. посетителят се е възкачвал по склона от юг към тържествения вход. Той е вървял между мраморни корита, вероятно по четири от двете му страни. Те са били свързани с улеи помежду си така, че свещената вода, водата за очищение на ръцете или на цялото тяло, е текла от горе-надолу, от корито в корито. Преди да прекрачи портата, посетителят е виждал вляво от себе си добре оградена каменна площадка, на която, според мен, са се извършвали жертвоприношенията. Ако молителят е трябвало да принесе такава жертва, сторвал го е чрез ръката на жреца и тогава е влизал вътре. Влезе ли вътре, дошлият да получи ясновидство ще спре най-напред в стаята вляво от входа, където ще остави свой дар. Дарът е специално поръчан, за да бъде сложен в съкровищницата. Обичани били, както може и да се очаква, даровете-изделия от благороден метал. Носейки го с почит, човекът е минавал под величествения архитрав. Архитравът тежи няколко тона. Върху него и до днес се виждат издигнати длани от двете страни на слънчев кръг с полухоризонтално копие. Дошлият е преминал сетне в гробницата, която е домът, както мислят археолозите, на богат притежател на мини, каквито наистина се срещат в преки и косвени данни за старинния Малкотърновски край. През римската епоха там може и да е бил погребан някой богаташ, макар че не се виждат следи от погребение. В предримско време обаче съоръжението сигурно е било празно, защото никой не би се осмелил да построи във вечния дом на полубога – на демона огън – нечии останки.
С посещението, жертвоприношението и дара си посетителя вече е отдал дължимото на своето божество и е могъл да поиска отговор на въпроса си от жреца край свещения огън в центъра на кръга под отворения покрив на свода. Там, в центъра, в метален съд е горял огънят и в него, за да получи отговор от пламъка, жрецът е възливал течност. Вино, казват древните автори, била тази течност в Тракия. По развихрилите се езици и по тяхната височина жрецът отгатвал какво казва богът на молителя и му го превеждал. Удовлетворен или уплашен, човекът напускал светилището по същия път, по който бил дошъл – по свещената пътека от плочи между мраморните корита.
Този разказ е само едно видение, което обаче изхожда от функциите на такива паметници през I хил.пр.н.е. Най добрата хипотеза на нашата хипотеза е напълно стерилната среда вътре в постройката, каквато е и средата в светилищата на огъня до ден днешен, известни в други страни. Смята се, че вдигнатите длани от двете страни на слънцето върху архитрава са египетска заемка, знак на Изида. През римската императорска епоха това е напълно възможно, но в дланите с разперени пръсти, открити и по скали в Тракия от предримско време, се съдържа още по-стара идея. Тази идея лежи в основата на митологическия апарат на тракийската орфическа религия и гласи, че соларното и хтоничното (земното) начала са немислими едно без друго, така както слънчевото отражение върху земята е огнения кръг. Ако говорим на езика на елинската митология, който е конвенционално възприетият език за обозначаване на персонификацията на природните стихии, то би трябвало да кажем, че Аполон или Орфей – образът на слънцето – тук е съчетано с образът на Дионис, който е носител на земната сила. Действително надписите от съоръжението в местността Мишкова нива, направени от хора, мислещи с елински или елиноримски понятия, отреждат най-вероятно този храм на Аполон.
Светилището в местността Мишкова нива е най-голямото от този тип, открито до сега. В днешни дни то принадлежи към землището на Малко Търново, но във времената на тракийската самосъстоятелност през I хил.пр.н.е. то е лежало на територията на Виза, дешно Визе в турска Странджа. Виза бил високо развит тракийски град-резиденция. В литературата на последните столетия на I хил.пр.н.е. той е наричан столица на астите (етноним на траките в Странджа). За негов основател е почитан Дионис, а светилището на бога се издига на включения в отбранителната система висок около 500 м. връх Гьозтепе. Виза е мощно средище на организиран политически живот, както и на област, в която проявите и импулсите на езическата обредност са обхватни и дълбоки. Техните следи се забелязват и сега в традиционната народна култура. В Странджанската рупска област, както засега изглежда от писмени, веществени и етнографски извори, най-трайно е вкоренено тракийското дионисовско вярване. Ненапразно в един надпис от Малко Търново, датиран през II-III в. от н.е., Дионис е изравнен със Зевс. Елино-римският религиозен синкретизъм, който иконографски и формално съхранява заварени представи, тук скрива тракийската идея за универсално космическо божество.“
От фейсбук страницата на Георги Бъклев

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Трябва ли да сме андрешковци?