Никулден

 Никулден е един от най-големите зимни празници в чест на св. Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски. Според фолклорнохристиянските представи при подялбата на света на св. Никола се паднали моретата, реките, езерата; той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. Шаранът се смята за слуга на светеца, затова на Николуден се приготвя рибник (опечена в тесто риба) - жертва на светеца, от която задължително се раздава. На обредната трапеза се слага хляб - боговица, никулденски кравай, варена царевица, жито или булгур, постни сарми, чушки. Най-възрастната жена прекадява, стопанинът вдига високо хляба и го разчупва, символизирайки високото израстване на посевите. Значението, което народното схващане отдава на задължителната консумация на риба, се разкрива в редица широко известни изрази, например: "На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе." Костта от главата на рибата с форма на кръст се запазва и използва в лечебни магически практики. Представата за св. Никола - покровител на моряците и рибарите, обяснява по-специалното честване на Никулден в райните, където риболовът е основен поминък. Първият улов се принася винаги в жертва на светеца. Свети Никола в народната вяра е господар и на зимните студове, ледове и бури; той носи първия сняг; разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват снежинки. Известна е поговорката "Днес му е денят, утре му е снегът". Той побеждава митични персонажи - змейове, змеици; с неговото име гонят змии и гущери на Еремия. В същата посока е схващането, че Варвара и Сава са сестри на св. Никола. Някои поверия представят светеца като куц старец с патерици.

Снимката и текста са от фейсбук страницата
на Антропология на словесните традиции - ИЕФЕМ БАН

В балканския фолклор, св. Никола е смятан и за водач и застъпник на душите пред Страшния съд. Поради това той е обикнат от средновековните балкански владетели, а в народна песен, записана още от В. Караджич се пее: „Та устани, свети Никола,//да идемо у гору,//да правиме корабе,//да водимо душице//с овог света на онај”.

Любопитно е и взаимното му почитане от християни и мюсюлмани. Легендата за гроба му, гласи следното: "Свети Никола бил владетел на моретата. Като цар той бил голям пират на морето. Ходел е многу у морето, дето не са ходели другите. Не го било страх никак от морето, подчинявало му се морето. Бил ерген. Не бил женен. Живеел из Добруджата и го подгонили турците да го поробят, когато поробили Българията. А те гонели сичко християнско. И той, като цар, бил гулям християнин. Той, като бягал на изток, пред него земята растяла. Образувало се като остров – Калиакра – и той там вечек се загубил и паднал там от яръ (мястото, местността). Оттогава се празнува там ньегова празник Никулден. Погребан е в неговата пещера „Ай Никола”.Тоя гроб е по-стар от крепостта" (зап. Р. Малчев). Според друга легенда сред българите в Бесарабия св. Никола бил син на Адам и Ева (Бадаланова, Фл.).

Българска митология; Малчев, Р. 1993; Бадаланова, Фл. 2017